ЗДДС – чл. 45, ал. 1, 3 и 4, чл. 46, чл. 47, чл. 96, ал. 1, , ал. 2, т. 2 и ал. 3;
ЗДДФЛ – чл. 1, чл. 10, ал. 1, т. 2, чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „б”, чл. 26, ал. 1, чл. 28 и чл. 56;
КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 7 и ал. 8;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2;
НЕВДПОВ – чл. 3, ал. 3, т. 1
В Дирекция ОДОП – ….. постъпи Ваше запитване с вх. № ……./ 20.03.2015г. Изложена е следната фактическа обстановка:
През 2005г., лицето, в качеството си на ЕТ е закупило търговски обект – магазин, който впоследствие е отдаван под наем до м.юни 2014г. Това е била основната и единствена дейност на фирмата. От м.юни 2014г. до м.януари 2015г. няма наемател, нито друга дейност и фирмата спира дейността, като през м.март 2015г. магазинът е продаден.
Поставени са следните въпроси:
1.Длъжно ли е лицето да подаде заявление и да се регистрира по ДДС при положение, че продажбата на имота е на стойност над 50 000 лв.?
2.Длъжно ли е лицето към 31.04.2016г. в годишната декларация да прави т.нар. „годишно изравняване“ на осигуровките в случай, че евентуално има печалба и да внесе такива върху цялата печалба / в случай, че тя не надхвърля 31 200 лв./?
3.Дължи ли се данък за печалбата от продажбата на имота при положение, че едноличния търговец е притежавал имота над 5 години?
Предвид изложената фактическата обстановка и съобразявайки нормативната уредба по зададените отВас въпроси, изразяваме следнотостановище:
По първи въпрос:
На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
– облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
– доставките на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
– доставките на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
Според нормата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС в облагаемия оборот не се включват доставките по чл. 96, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗДДС, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, продажбата на магазин – дълготраен материален актив, който е използван в дейността на лицето /отдаване под наем/, няма да участва при формирането на облагаем оборот предвид разпоредбата на чл.96, ал.3 от ЗДДС.
В допълнение следва да се има предвид и разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗДДС. Освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
В писменото запитване не е уточнено каква е сградата- нова или стара, но доколкото тя е закупена през 2005г., може да се предположи, че не е нова.
Следва да се има предвид, че основният режим на доставките по чл. 45, ал. 1, 3 и 4 от ЗДДС е “освободена доставка“. Поради това, когато едно лице осъществи такива доставки преди датата на регистрацията си по ЗДДС, същите не формират по отношение на него облагаем оборот.
По втори въпрос:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължителноосигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/ до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Здравното осигуряване на едноличните търговци се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, според който лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, включително упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 /за работа без трудово правоотношение/, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху, които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/ при определяне на годишния осигурителен доход за лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, чийто облагаем доход се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, се взема предвид облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки “Живот“ и застраховки “Живот“, ако са свързани с инвестиционен фонд; при определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.
Предвид цитираните разпоредби, доколкото получената сума от продажба на търговски обект /магазин/, собственост на ЕТ, ще вземе участие при определяне на счетоводния финансов резултат и облагаемия доход по чл. 26 от ЗДДФЛ от стопанска дейност на едноличния търговец за 2015 г., то този доход следва да се включи и при определяне на окончателния размер на осигурителния доход за съответния период от 2015 г., през който е осъществявана дейността.
По трети въпрос:
Разпоредбата на чл. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, определя че този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец.
Съгласно чл. 56 от Търговския закон /ТЗ/ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец.
С регистрацията на предприятие на едноличен търговец физическото лице разширява правоспособността си и може да бъде страна по търговски сделки, но не възниква нов правен субект. Доходите на физическо лице, регистрирало предприятие на ЕТ са обособени, съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, като доходи от стопанска дейност на ЕТ и са отделни от доходите му като физическо лице от други дейности.
Доходите от стопанска дейност на ЕТ се облагат с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на ЕТ се формира по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, като данъчната основа включва и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на ЕТ (без заличаване).
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ са посочени видовете доходи в зависимост от източника, които се облагат с данък като, в т.ч. са тези в т. 5 – доходи от прехвърляне на права или имущество. Облагането на тези доходи се извършва по реда на чл. 33 и чл. 34 от закона и е приложимо за физически лица, извършили разпореждане с имущество, които нямат регистрирано предприятие на едноличен търговец.
Във Вашия случай не е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗДДФЛ – не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години, на която вероятно се позовавате. Тази норма е относима само към сделки, които се извършват от физически лица, а не от предприятие на едноличен търговец.
Сделката по продажбата на търговския обект /магазин/ е сделка по реда на чл. 1 от ТЗ и е извършена с актив собственост на предприятието на едноличния търговец. Сумата получена от продажбата е счетоводен, съответен данъчен приход. Същият се отчита в съответната счетоводна сметка отчитаща приходите и участва при определянето на счетоводния финансов резултат и облагаемият доход от стопанска дейност на едноличeн търговец за 2015г., който подлежи на облагане с данък в размер на 15%.