чл.96 от ЗДДС
чл. 96, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС
чл. 46
чл. 47 от ЗДДСИзх. № 53-04-523
24.08.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-523/21.07.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX“ ООД осъществява дейност по събиране на просрочени вземания, придобити чрез договори за цесия, по които дружеството е цесионер. Дружеството не осъществява други доставки. След като придобие съответното вземане дружеството предприема действия за неговото удовлетворяване по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). При удовлетворяването на вземането, ведно с дължимите по главния договор главница, лихви за забава и неустойки, на дружеството се изплащат и разноските по съдебните и изпълнителни производства, включващи платени държавни такси и такси по Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), както и присъдени юрисконсултски възнаграждения.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Кои от посочените суми участват във формирането на оборота по чл. 96 от ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
За да бъде реализираният от дружеството оборот облагаем по смисъла на чл.96 от ЗДДС, същият следва да е формиран във връзка с доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от закона. Това следва от разпоредбата на чл. 96, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС, в която са изрично изброени доставките, данъчните основи по които участват във формирането на облагаемия оборот, а именно облагаемите доставки по чл. 12 от ЗДДС, доставките на финансови услуги по чл. 46, доставките на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС, както и авансовите плащания по такива доставки.
Характерни особености по всяка доставка по смисъла на ЗДДС са наличието на две страни, доставчик и получател, и прехвърляне на право на собственост или извършване на услуга от доставчика към получателя. Видно от изложената в запитването фактическа обстановка, дружеството предприема действия по събирането на вземания, след като същите са станали част от неговото имущество и действа от свое име и за своя сметка. Това означава, че дейността по събирането не може да се квалифицира като извършване на услуга към друг правен субект, следователно не може да бъде доставка по смисъла на закона.
Същевременно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС дефинира облагаемият оборот като сума от данъчни основи. По смисъла на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчната основа е сума, формирана от няколко елемента, един от които е възнаграждение, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от трето лице. В осъществяваната от дружеството дейност, наред с липсата на доставка, е налице липса и на уговорено възнаграждение. В конкретния случай възнаграждението е заместено от разликата между размера на вземането и цената, срещу която то е закупено.
Присъжданите разноски, такси и юрисконсултски възнаграждения в конкретния случай също не са свързани с извършването на облагаеми доставки, поради което са извън обхвата на закона, а с чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗДДС неустойките и лихвите с обезщетителен характер са изрично изключени от елементите, формиращи данъчна основа, съответно облагаем оборот, дори в случаите, когато са свързани с облагаеми доставки.
Предвид изложеното дружеството не формира облагаем оборот по смисъла на чл. 96 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘