3_ 854/15.03.2012 г.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 2
чл. 40, ал. 5
Относно: здравно осигуряване на гражданин, който е пенсионер по законодателството на Руската федерация и притежава разрешение за постоянно пребиваване в Република България
Постъпило е писмено запитване относно приложението на здравноосигурителното законодателство.
Според изложеното в запитването, задълженото лице от 24 години живее в България, но на 26.04.2011 г. се е пенсионирало при условията на руското законодателство. Във връзка с това същото поставя въпроса следва ли да внася здравноосигурителни вноски след пенсионирането си?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998г., посл. изм. ДВ бр. 100/2011г.) изразяваме следното становище:
Следва да се отбележи, че с оглед непълнота на представената фактическа обстановка от гледна точка на статута на лицето, е направена служебна справка в информационната система на НАП, при което се установява, че същото е лице с двойно гражданство – на Република България и на Руската федерация.
Разпоредбата на чл. 33 от ЗЗО определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Съгласно ал.1, т.2 на цитираната разпоредба на задължително здравно осигуряване подлежат българските граждани, които са граждании на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Тези лица живеят постоянно на територията на страната, ако фактически и трайно пребивават в нея повече от 183 дни от календарната година. Когато това условие не е налице, българските граждани с двойно гражданство заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ.
Основанията и начинът за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО. За българските граждани-пенсионери здравноосигурителните вноски се определят върху доход, който е равен на размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях. Вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят (чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО).
Следва да се има предвид, че задължителна предпоставка за осигуряване като пенсионер за сметка на републиканския бюджет е лицето да получава пенсия, още повече, че нейният размер представлява и доходът, върху който се внасят дължимите здравноосигурителни вноски. Неполучаването на пенсия, отпусната по реда на Кодекса за социално осигуряване, т.е при условията на българското законодателство, обуславя и липсата на правна възможност за извършване на здравно осигуряване по този ред.
На основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 (напр. като работещи по трудово или без трудово правоотношение, като упражняващи дейност като самоосигуряващи се лица, като лица, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социалното подпомагане и др.), се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване. Вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация. За2012 г. размерът на осигурителния доход е 210 лв. и върху него се дължи вноска в размер на 8 %, т. е. месечната вноска е 16.80 лв.
Следва да се има предвид, че лицата, които внасят здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, в сила от 01.01.2010 г. са задължени да подават декларация образец № 7 за датата на възникване на задължението за внасяне на вноски по този ред в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство (чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО). Лицата, чието задължение за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 е възникнало преди 1 януари 2010 г. са били длъжни да подадат декларация обр. 7 в срок до 30 юни 2010 г. по силата на § 69 от ПЗР на ЗЗО.
Следователно, тъй като на лицето не е отпусната пенсия по българското законодателство, но постоянно живее на територията на Република България, здравното му осигуряване ще се провежда за негова сметка по реда чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, ако не е здравноосигурена на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от същия закон.
‘