здравно осигуряване на лице с двойно гражданство, което е пенсионер по законодателството на Република Молдова

3_577/26.02.2013 г.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 4;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5
Относно: здравно осигуряване на лице с двойно гражданство, което е пенсионер по законодателството на Република Молдова
Според изложеното в запитването лицето е гражданка на Република Молдова, където е пенсионер по възраст през последните 15 години. Съгласно издадено удостоверение от Министерството на правосъдието през 2012 г., с указ, вицепрезидентът на Република България й е дал българско гражданство. На 06.12.2012 г. е издадена и лична карта с посочен постоянен адрес: ……………. Лицето пребивава постоянно в България, където съжителства с дъщеря си, съпруга й и детето им.
Във връзка с гореизложеното поставя въпроса в качеството си на лице с двойно гражданство, едно от които е българско и получаващо пенсия от Република Молдова, счита ли се за здравноосигурено лице по българското законодателство и следва ли да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр.70/1998г., посл. изм. ДВ бр. 4/2013 г.) изразяваме следното становище:
Здравното осигуряване в България, осигурявано и гарантирано от държавата, е дейност по набиране на средства от осигурителни вноски, определени по закон, осъществявана от Националната агенция за приходите (НАП), тяхното управление и разходване за здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). То е задължително за всички български граждани и гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Национална здравноосигурителна каса е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно ал.1, т. 2 от тази разпоредба на задължително осигуряване подлежат българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
В ЗЗО не е дадена легална дефиниция на понятието „постоянно живеещи в страната”. Понятието „живеене на територията на Република България” е дефинирано в Решение№ 3 от 8 февруари 2001 г. по Конституционно дело № 16 от 2000 г. Съдът е посочил, че живеенето по смисъла на конституционно правната уредба е „фактически и трайно пребиваване на едно лице на определена територия” през повече от половината от астрономическата година. Ето защо се приема, че за „постоянно живеещи на територията на Република България” за целите на здравното осигуряване се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.
Когато това условие не е налице, тези български граждани остават извън обхвата на ЗЗО, не подлежат на осигуряване и заплащат стойността на оказаната им в България медицинска помощ. В този случай изясняването и корекцията на здравноосигурителния статус на лицата се извършва по искане на заинтересованите лица. Исканията за корекция на здравен статус следва да са придружени с документи, доказващи съответните обстоятелства.
За да бъдат освободени от задължително здравно осигуряване по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, тези лица следва да представят в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес следните документи: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни), както и документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване. В случай, че има документи на чужд език, те следва да бъдат преведени и легализирани.
Предвид горното при положение, че лицето живее постоянно в България, то за календарните години, през които пребивава повече от 183 дни в страната, ще бъде задължително здравноосигурено лице в България.
По повод обстоятелството, че има качеството на пенсионер за осигурителен стаж и възраст, следва да се има предвид следното:
На основание чл. 40, ал.1, т. 4 от ЗЗО българските граждани, получаващи пенсия са задължително здравно осигурени от републиканския бюджет върху размера на пенсията или сборът от пенсиите, без добавките към тях. Задължителна предпоставка за осигуряване като пенсионер за сметка на републиканския бюджет е лицето да получава пенсия от държавно обществено осигуряване на България. Неполучаването на пенсия, отпусната по реда на Кодекса за социално осигуряване, обуславя и липсата на правна възможност за извършване на здравно осигуряване по реда на чл. 40,ал. 1, т. 4 от ЗЗО.
Предвид факта, че лицето получава пенсия, отпусната от компетентна институция на Молдова, здравното му осигуряване не може да бъде извършвано по реда на чл. 40, ал. 1,т. 4 от ЗЗО. Както бе посочено по-горе, тази разпоредба ще бъде приложима единствено в случай, че е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване наР България.
При положение, че към настоящия момент за него няма друго основание за осигуряване в Р България (трудов договор, работа по без трудови правоотношения, трудова дейност като самоосигуряващо се лице, наличие на условия за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по Закона за социалното подпомагане и др.), то основанието за здравното му осигуряване е разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Съгласно цитираната правна норма лицата, които не подлежат на осигуряване на други основания (по чл.40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО), са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от годишната данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), ако лицата имат задължение да подават такава.
За 2013 г. осигурителната вноска е в размер на 8 на сто и се внася месечно върху доход не по-малък от 210 лв. (т.е. минималната вноска е в размер на 16.80 лв. месечно) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Тези лица са длъжни да подават и декларация образец № 7 в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на обстоятелството за осигуряване по ред, определен с Наредба № Н-8/2005 г. на министъра на финансите, в която посочват както, че ще се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, така също и размера на избрания осигурителен доход (между половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и максималния осигурителен доход за всички осигурени лица).
Следователно съобразно представените в запитването данни, лицето за да ползва здравноосигурителни права, е необходимо през 2013 г. да внася ежемесечно здравноосигурителни вноски в размер на 16,80 лв. в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, в случай, че не подлежи на осигуряване на друго основание.
Правата на осигурените лица се определят в съответствие с разпоредбата на чл. 109 от ЗЗО. Съгласно тази правна норма здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват в случай, че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права на лицата се възстановяват при условие, че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца – от датата на заплащане на дължимите вноски. ‘

5/5

Вашият коментар