2_1201/ 14.07.2010 г.
ЗЗО – чл.33, ал.1, т.3
ОТНОСНО: здравно осигуряване на чуждестранен гражданин с разрешение за продължително пребиваване в РБългария
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че сте руски гражданин с разрешено продължително пребиваване в РБългария, като член на семейството. Поставяте следните въпроси:
– имате ли право на здравно осигуряване в РБългария, като член на семейството на български гражданин. Следва ли да подадете декларация обр.№ 7 като безработен, какъвто сте в момента ?
– при упражняване на самостоятелна дейност /ЕТ/ какви осигурителни вноски ще дължите-социални и здравни ?
– ако започнете работа по трудов договор, какви осигуровки следва да се внасят ?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Чуждите граждани могат да пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно. Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Дългосрочното пребиваване може да бъде продължително – с разрешен срок до една година, или постоянно – с разрешен неопределен срок /чл. 23 от Закона за чужденците в Република България/.
Здравното осигуряване на чуждите граждани пребиваващи в РБългария е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в ЗЗО.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО), задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване( чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗО).
Тъй като Вие имате разрешение само за продължително пребиваване в Р България, т.е. не сте със статус на постоянно пребиваващ, в настоящия момент не попадате в кръга на осигурените лица по реда на чл. 33 от ЗЗО и не следва да се внасяте здравноосигурителни вноски.
След като придобиете статут на постоянно пребиваващ в РБългария, ако не подлежите на осигуряване на друго основание по реда на чл.40, ал.1, 2 и 3 ще сте задължен да правите здравноосигурителни вноски по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО и съответно да подавате декларация обр.№ 7, с която ще декларирате в компетентната ТД на НАП, началната дата на периода, за който възниква задължението за внасяне на вноски на основание чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО.
Относно прилагането на §1, т.22 от ДР на ЗЗО и чл.2а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, които цитирате в писмото си, следва да имате предвид следното:
На основание чл.33, ал.1, т.6 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са лицата, извън посочените в т.1-5, за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация за системите за социална сигурност.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЗО“Правила за координация на системите за социална сигурност“ са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят /след 01.05.2010 г.Регламент (ЕО)№ 883/2004 и Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и Съвета/.
По принцип Регламент 1408/71 се прилага на територията на:
-всички държави членки на ЕС;
– страните от Европейското икономическо пространство /ЕИП/, които не са членки /Норвегия, Лихтенщайн и Исландия/;
-Конфедерация Швейцария.
След 1 май 2010 г. за всички държави-членки на ЕСсе прилагат Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, а до подписване на съответните Споразумения със страните от ЕИП и Швейцария, продължават да се прилагат Регламент (ЕИО) № 1408/71 иРегламент (ЕИО) № 574/72 .
Следователно, в кръга на осигурените по смисъла на ЗЗО попадат всички граждани на ЕС, за които е приложимо българското законодателство, независимо отвида на разрешението за пребиваване /постоянно или продължително/. За гражданите на другите държави,задължението за осигуряване настъпва приразрешено постоянно пребиваване в Република България.
При упражняване на трудова дейност от чуждестранен гражданин, който не е от държава-членки на ЕС, ЕИП и Швейцария,като едноличен търговец или по трудов договор, се пораждатследните задължения за осигуряване:
?По отношение на здравното осигуряване, намира приложение изнесеното по-горе,т.е задължението за осигуряване настъпва при разрешено постоянно пребиваване в РБългария.
?Относно социалното осигуряване,в Кодекса за социално осигуряване (КСО)не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство(чл. 4, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са изцяло за сметка на осигурените лица и се внасят върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществeно осигуряване за съответната година(чл.6, ал.7 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
Работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа, през един календарен месец, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица/чл.4, ал.1, т.1 от КСО/. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход/чл.6, ал.3 от КСО/. Осигурителните вноски за работниците и служителитесе разпределят между осигурителите и осигурените лица в съотношението по чл.6, ал.3, т.8 и 9 от КСО.
В заключение следва да имате предвид, че от 20 март 2010 г. е в сила договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, обнародван в ДВ. бр.20 от 12 март 2010 г.
Съгласно чл.6 от договора, осигурените лица, спрямо които се прилагатози договор, се подчиняват изключително на законодателствотона тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност.
Договорът се прилага за законодателството, което е посочено в чл.2 от него. По отношение на България този договор се отнася до:
– обезщетения за временна неработоспособност;
– обезщетения за майчинство;
– семейни помощи за деца;
– пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
– пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
– наследствени пенсии;
– пенсии, несвързани с трудова дейност;
– помощ при смърт;
В материалния обхват на договора/чл.2/, са определени клоновете на социална сигурност и правата които лицето ползва от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна. В същите не са посочени права на лицата,свързани със здравното осигуряване.
‘