Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск

ОТНОСНО: Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. ……… с вх. № ………… от 09.12.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването излагате следната фактическа обстановка:
Служители от предприятието излизат в продължителен неплатен отпуск по собствено желание – чл. 160 от КТ, като устно заявяват, че евентуално ще започнат работа при друг работодател. Не представят декларация или сключен трудов договор, с което да удостоверят, че са осигурени на друго основание, поради което предприятието ежемесечно внася за тях здравноосигурителни вноски. Уведомявани са за задължeниeто им, но те не са внесли здравноосигурителните вноски в касата на предприятието. Впоследствие се установява, че през времето на неплатения отпуск са били осигурявани от друг работодател.
Интересувате се, дали служителите трябва да възстановят на предприятието здравноосигурителните вноски за периода на неплатения отпуск?
Правата на задължените лица са определени в чл. 17, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно т. 5, букви „б” и „в” от посочената разпоредба задължените лица имат право на безплатна информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения, както и на информация за здравноосигурителния им статус и осигурителния им доход.
В чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите са определени функциите и правомощията на Националната агенция за приходите, съответстващи на тези права: да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията.
От цитираните разпоредби следва, че в правомощията на агенцията е да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица, но не и такива на други лица, нито за принципно тълкуване на законодателството. Поради това, че Вашето запитване се отнася за задължено лице, което не може да бъде идентифицирано, считаме, че изготвянето на отговор на същото не кореспондира с функциите и правомощията на Националната агенция за приходите.
В случай че поставените от Вас въпроси са насочени към проучване на становището на приходната администрация и ползването му във връзка с дейността на друго задължено лице, Ви уведомяваме, че заинтересованото лице може да получи становище, след като се идентифицира като задължено лице по смисъла на чл. 84 от ДОПК.
Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията.
Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър.
Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Лицата, извън посочените, се идентифицират чрез служебен номер.
Следва да имате предвид, че лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно, т.е. запитването може да бъде подадено от упълномощено лице с приложено писмено пълномощно (чл. 10, ал. 4 от ДОПК).
Съгласно чл. 17, ал. 3 от ДОПК писмените становища ангажират администрацията на Националната агенция за приходите (НАП), поради което запитването дали служителите, ползвали неплатен отпуск по свое желание, трябва да възстановят на предприятието здравноосигурителните вноски, които то е заплатило за тези периоди, следва да бъде отправено от името на задълженото лице или към него да бъде приложено писмено пълномощно.
Без оглед гореизложеното и предвид разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме принципно становище относно осигуряването на лицата за периодите на неплатен отпуск:
Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” (изм. – ДВ, бр. 49 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.; доп., бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм., бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който гласи следното:
„За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася”.
От горецитираната разпоредба е видно, че чрез работодателя се внасят здравноосигурителните вноски само за лицата в неплатен отпуск, които не са осигурени на някое от другите основания, предвидени в закона. Обстоятелството, че са осигурени на друго основание те следва да декларират пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатен отпуск.
Следователно за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Под друго основание следва да имате предвид изброените в чл. 40, ал. 1 , ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО.
В случай на неплатен отпуск по желание на работника, който не е осигурен на никое от посочените по-горе основания, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски, тъй като не получава възнаграждение от което те да бъдат удържани. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време. Ако работникът не внесе сумите за здравни осигуровки, съгласно действащата нормативна уредба работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »