ДОПК – чл. 18, ал. 1
КСО – чл. 5, ал. 4
Наредба № Н-8 – чл. 2, ал. 1; чл. 2, ал. 2; чл. 2, ал. 3; чл. 2, ал. 4; чл. 3, ал. 1, т. 5
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“; § 1, т. 18 от ДР
Относно: Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ П……. постъпи Ваше писмо с вх. № …………./31.10.2019 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
В запитването посочвате, че Ваша служителка ползва неплатен отпуск по собствено желание в периода 08.09.2014 г. – 07.09.2017 г. Освободена е по взаимно съгласие на 08.09.2017 г. При Вас не е внасяла здравноосигурителните си вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за времето на неплатения отпуск. От ТД на НАП гр…. Ви уведомяват, че следва да извършите здравното осигуряване на лицето за периода на неплатения отпуск след като то внесе при Вас дължимите суми, за което Вие не дължите лихви.
Поставяте следните въпроси:
1. Длъжни ли сте като бивш работодател на лицето да приемете дължимата от него сума за здравно осигуряване без лихва?
2. Ще получите ли предписания от НАП Пловдив за подаване на декларация образец № 1 за посочения период на основание чл. 6а, ал. 5 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.?
С оглед описаната фактическа обстановка и приложимите норми на осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗЗО за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда, или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
Определящо за възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск, е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в ЗЗО. Обстоятелството, че са осигурени на друго основание, те следва да декларират пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатен отпуск.
Когато лицето, което е в неплатен отпуск по свое желание, не е осигурено на друго основание, същото дължи здравноосигурителна вноска за своя сметка. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗЗО самоосигуряващо се лице е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвижда, че лице, задължено по закон да удържа и да внася данък или задължителни осигурителни вноски, което не удържи и не внесе данъка или вноските, е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък или осигурителни вноски.
На основание гореизложеното, в случаите на неплатен отпуск, лицето има качеството на самоосигуряващо се по смисъла на ЗЗО и в качеството си на такова лице трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски. Следователно, цитираната разпоредба на чл. 18, ал. 1 от ДОПК не е приложима по отношение на здравноосигурителните вноски при неплатен отпуск по желание на работника или служителя. Ако той не внесе сумите за здравно осигуряване, работодателят няма задължение да ги внесе от свои средства.
На основание чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите (НАП) данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1), както и декларация за сумите за горепосочените дължими осигурителни вноски (декларация образец № 6). Редът, по който се подават данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, е регламентиран в Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
На основание чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. осигурителите (работодателите) са задължени да подават данни с декларация образец № 1 и образец № 6, включително и за лицата в неплатен отпуск. Задължението на осигурителите (работодателите) да подават данни с декларация образец № 1 за дните в осигуряване и/или направените вноски за здравно осигуряване за/от посочените лица не зависи от продължителността на неплатения отпуск (до или над 30 работни дни). Това е така, тъй като за времето на неплатения отпуск, ако лицето не е осигурено на друго основание, без оглед обстоятелството дали това време се зачита или не за осигурителен стаж, се дължат здравноосигурителни вноски съгласно горецитираната разпоредба, а с декларация образец № 1 се подават данни не само за дните в осигуряване, но и данни за здравното осигуряване.
Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. всяко от декларираните месечни задължения за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително увеличената осигурителна вноска за фонд „Пенсии“ в размера на вноската за универсален и/или професионален пенсионен фонд, здравното осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ за всички лица, подлежащи на осигуряване трябва да бъде равно на изчислените задължителни осигурителни вноски и/или вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, от подадените декларация/и образец № 1.
Когато осигурителят (работодателят) прилага схема за централизирано разплащане на осигурителните вноски, декларация образец № 6 не се подава за периодите, през които се прилага схема за централизирано разплащане на осигурителните вноски, включително и за месеците, в които е започнало или е прекратено прилагането на схемата (чл. 2, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.).
Видно от изложената фактическа обстановка и цитираните разпоредби Вие в качеството Ви на работодател (осигурител) следва да подадете декларации образец № 1 за периода на неплатен отпуск (зачетен и незачетен за осигурителен стаж) за лицето като посочите и данни за здравно осигуряване, при положение че то внесе тези суми при Вас. Съответно за Вас като осигурител няма да възникне задължение за лихви след като можете да удостоверите кога са внесени сумите при Вас от лицето, за което подавате данни.
Относно въпросът Ви за подаване на декларация образец №1 за периода на неплатения отпуск от 08.09.2014 г. до 07.09.2017 г. следва да имате предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба №Н-8, съгласно която декларация образец №1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато декларацията се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, и не съдържа данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, данни само за здравно осигуряване, или данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В конкретния случай декларации образец №1 за посочения период ще съдържат данни само за здравно осигуряване, поради което за подаването им не се изисква издаването на задължителни предписания и няма пречка да получите разрешение от НАП.