Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск

ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “б”
ОТНОСНО:Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ……………/08.05.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно представената фактическа обстановка в запитването, служител в ОУ „Христо Ботев” с. ………, за когото училището е основен работодател, е в неплатен отпуск от 17.09.2013 г. до 30.05.2014 г., ползван по негово желание. За същия период той е осигурен здравно като работещ по трудово правоотношение в друго училище. Интересувате се, трябва ли за периода на неплатения отпуск да се внасят здравноосигурителни вноски и от основния работодател.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б” (изм. – ДВ, бр. 49 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.; доп., бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм., бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който гласи следното:
“За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася”.
От цитираната разпоредба следва, че определящо за възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск, е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Обстоятелството, че са осигурени на друго основание, те следва да декларират пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатен отпуск.
В конкретния случай за Вашия служител, който се намира в законоустановен неплатен отпуск по негово желание, не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “б” от ЗЗО от основния работодател ОУ “Христо Ботев” с. …….., при условие че през този период той е осигурен здравно по допълнителен трудов договор при друг работодател.

Оценете статията

Вашият коментар