КСО – чл. 9, ал. 2, т. 3;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б”;
ДОПК – чл. 128 и чл. 129
ОТНОСНО:Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск
Във връзка с Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. …………/03.02.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Ваша служителка е подала заявление за ползване на неплатен отпуск, считано от 15.09.2014 г. до 31.08.2015 г. За периода на неплатения отпуск сте я осигурявали здравно, но само за времето до изтичане на 30-те работни дни, които се зачитат за осигурителен стаж, т.е. от 15.09.2014 г. до 27.10.2015 г. От 01.01.2015 г. за нея започва да тече нов период от 30 работни дни, за който също така считате, че тя трябва да се внесе дължимите здравноосигурителни вноски в касата на училището, за да ги преведете по сметката на НАП. Вместо това, на 30.01.2015 г. служителката депозира в учебното заведение заявление за възстановяване на здравноосигурителните вноски, отнасящи се за периода от 15.09.2014 т. до 27.10.2014 г. и декларация, че за периодите от 15.09.2014 г. до 27.10.2014 г. и от 01.01.2015 г. до 13.02.2015 г. (2 х 30 работни дни) се осигурява здравно на друго основание в СОУ „…..” гр. …….. Интересувате се, дали лицето има право да поиска през 2015 г. възстановяване на внесена през 2014 г. сума за здравноосигурителни вноски.
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б” (посл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който гласи следното:
“За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.”
От цитираната разпоредба следва, че определящо за възникване на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск, е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Обстоятелството, че са осигурени на друго основание, те следва да декларират пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатен отпуск.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, като разпоредбата визира осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатения отпуск се внасят по описания по-горе ред на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” от ЗЗО.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите (НАП) данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1). Редът, по който се подават данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, е регламентиран в Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Осигурителите (работодателите) са задължени да подават данни с декларация образец № 1 и за времето, през което работещите по трудови правоотношения лица се намират в законоустановен неплатен отпуск. Задължението на осигурителите (работодателите) да подават данни с декларация образец № 1 за дните в осигуряване и/или направените вноски за здравно осигуряване за/от посочените лица не зависи от продължителността на неплатения отпуск (до или над 30 работни дни). Това е така, тъй като за времето на неплатения отпуск, ако лицето не е осигурено на друго основание, без оглед обстоятелството дали това време се зачита или не за осигурителен стаж, се дължат здравноосигурителни вноски съгласно горецитираната разпоредба, а с декларация образец № 1 се подават данни не само за дните в осигуряване, но и за дължимите вноски за здравно осигуряване. В зависимост от това, дали лицето има един или повече работодатели и при кого от тях ползва неплатен отпуск, за осигурителя (работодателя) може да възникне задължение да подаде декларация образец № 1 с данни едновременно за осигурителен стаж и здравноосигурителни вноски или само с осигурителен стаж, без вноски, или само за вноски, без осигурителен стаж. Следователно, когато лицето не е осигурено на друго основание и работодателят следва да го осигурява здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б“ от ЗЗО, декларация образец № 1 следва да се подава и за времето след 30-я работен ден в неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж по смисъла на КСО.
Предвид изложеното, за Вашата служителка, която се намира в законоустановен неплатен отпуск по нейно желание, не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “б” от ЗЗО от основния работодател СОУ „……..” гр. ……, при условие че през този период тя е била осигурявана по втория трудов договор от работодателя СОУ „………” гр. …………
Неоснователно внесените здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск, които са преведени по сметката за набиране на здравноосигурителни вноски в компетентната териториална дирекция на НАП, могат да бъдат възстановени или прихванати срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП, по реда на чл. 128-129 от ДОПК. Инициативата за поставяне начало на производство по прихващане/връщане принадлежи на лицето, което е платило или от което са събрани недължимите суми, подлежащи на прихващане съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането се възлага проверка или ревизия. Преценката относно дължимостта на вноските се осъществява от органа по приходите.
‘