Здравноосигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност. Задължение на осигурителя за изплащане на възнаграждение за първия, втория и третия ден от временната неработоспособност.

КСО: чл. 6,ал. 2; чл. 40, ал. 5; чл. 127, ал. 1;
ЗЗО: чл. 40, ал. 1, т. 1 и 5;
НЕВДОВ: чл. 1, ал. 2; чл. 3, ал. 1;
ДОПК: чл. 102, ал.1;
ОТНОСНО: Здравноосигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност. Задължение на осигурителя за изплащане на възнаграждение за първия, втория и третия ден от временната неработоспособност.
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОДОП” гр. ……….. с вх. № …………/22.01.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка, служител по трудов договоре в отпуск поради временна неработоспособност. Лицето няма необходимия шестмесечен осигурителен стаж, поради което е без право на парично обезщетение.
Въпросите, които поставяте, са:
1.Изплаща ли се в случая обезщетение за първите 3 дни от временната неработоспособност от работодателя?
2.Какъв е размерът и за чия сметка се внасят здравноосигурителните вноски за целияпериод на временната неработоспособност?
3.Възможно ли е за периодите на отпуск по чл. 162 от Кодекса на труда – първите дни да са платени, следващите два – неплатени и оставащите дни до края на отпуска отново да са платени?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) изразяваме следното становище:
На основание чл. 40, ал. 5 (ДВ изм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
От текста на цитираната разпоредба е видно, че задължението на осигурителя за изплащане на възнаграждение за първия, втория и третия ден от временната неработоспособност не е обвързано с правото на лицето на парично обезщетение за този период. Ето защо осигурителят трябва да изплати възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО на осигуреното лице и когато то не е придобило право на парично обезщетение поради обстоятелството, че няма изискуемия по закон шестмесечен осигурителен стаж.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. В този смисъл възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО, изплащано от осигурителя на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност, е осигурителен доход и върху него се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО).
Разпоредбите на КСО по отношение на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 162 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 1, ал. 2 от НЕВДПОВ).
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 6 и 7 (чл. 157, ал. 6 от КСО). Това означава, че върху възнаграждението, изплатено от работодателя на основание чл. 40, ал. 5 от КСО се дължат осигурителни вноски за универсален пенсионен фонд, ако лицето е родено след 31 декември 1959 г.
Здравноосигурителните вноски на осигурените лица се определят и внасят по реда на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 (ДВ изм. и доп., бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда се внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят; За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителните вноски се дължат по реда на т. 1. На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО здравноосигурителни вноски се дължат на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
Относно третият въпрос от Вашето запитване следва да имате предвид, че същият е от компетентността на Националния осигурителен институт, на който е възложена цялостната дейност по изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 102, ал. 1 от ДОПК подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с универсален електронен подпис. Поради това в случай на следващо Ваше запитване, подадено по електронен път, Ви обръщаме внимание, че то следва да бъде подписано с електронен подпис.

Оценете статията

Вашият коментар