здравноосигурителния статус и здравноосигурителните права на български гражданин, възползвал се от възможността по чл. 40 а от Закона за здравното осигуряване и същевременно подлежал на здравно осигур

Изх. № 03-00-39
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-ЖА ………………………..,
………………………………
Относно: здравноосигурителния статус и здравноосигурителните права на български гражданин, възползвал се от възможността по чл. 40 а от Закона за здравното осигуряване и същевременно подлежал на здравно осигуряване в друга държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност
УВАЖАЕМА Г-ЖО ……………….,
Във връзка с Ваше писмо, заведено в ЦУ на НАП с вх. № 03-00-39/17.08.2007 г., отговаряме следното:
Здравното осигуряване в Република България, гарантирано от държавата, се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените при ползването на набраните средства. Съгласно чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Следователно, българските граждани, живеещи постоянно в чужбина попадат в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване.
В закона са предвидени изключения и по специално разпоредбите на чл. 40а, ал. 1, в сила от 21.12.2004 г.: „Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.“. Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. До възстановяване на осигурителните им права лицата заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.
От 01.01.2007 г. с присъединяването на Република България към ЕС, страната ни прилага регламентите за координиране на схеми за социална сигурност (Регламент (ЕИО) 1408/71 и 574/72). Разпоредбите на Дял II от Регламент 1408/71 целят да се избегнат случаи, когато дадено лице не е обхванато от законодателството на нито една държава-членка или когато едновременно е обхванато от законодателството на две или повече държави-членки. В чл. 13, ал. 1 от регламента е изведено като основно правило, че едно лице може да се подчинява на законодателството само на една държава-членка. В тази връзка са направени допълнения в Закона за здравното осигуряване. Съгласно новата алинея 2 към чл. 33 от закона, в сила от 01.01.2007 г., не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. За коригиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са били осигурени по схема за социална сигурност в друга държава-членка е необходимо същите да представят Е-формуляр, от което да са видни периодите на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на Регламент 1408/71.
Оттук се налага извода, че българският гражданин, който преди влизането в сила на прякото действие на Регламент 1408/71 се е възползвал от възможността, предвидена в чл. 40 а от Закона за здравното осигуряване, след 01.01.2007 г. ако подлежи на здравно осигуряване в друга държава членка не е задължително осигурен в НЗОК, но вече по силата на чл. 33, ал. 2 от закона. Предвид това, считаме че след 01.01.2007 г., разпоредбите на чл. 40 а от Закона за здравното осигуряване, не намират приложение спрямо това лице, както по отношение възможността да не заплаща здравноосигурителни вноски така и при възстановяване на зравноосигурителни права.
При представяне на съответните оправдателни документи за периодите по чл. 40 а и 33, ал. 2 от закона, здравноосигурителният статус на лицето следва да бъде коригиран, а правата му ще се възстановят по общия ред, предвиден в чл. 109 от закона.
Към настоящият момент лицето не е представило Е-формуляр от който да са видни периодите на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на Регламент 1408/71. Уверяваме Ви, че ако периодите на здравна осигуреност в другата държава-членка бъдат надлежно удостоверени, молбата на лицето ще бъде преразгледана.
//

Оценете статията

Вашият коментар