ЗМДТ, чл.4, ал.1, ал.3 и ал.4
ЗМДТ, чл.9б, ал.2
ЗМДТ, чл.10, ал.1
ЗМДТ, чл.17, ал.1
ОТНОСНО: Жалба доот 15.03.2007 г.
В жалбата е посочено, че е закупена каравана тип „Диана” през 1995г., поставена с разрешение на Община ………… и е използвана за търговска дейност (продажба на кафе, чай, захарни изделия и др.). Заплащан е наем на Община ………. за земята, върху която е бил поставен павилионът. През месец октомври 2004г. караваната е продадена. Поставят се следните два въпроса:
1. Защо до момента лицето не е уведомено за дължимите данъци и такси за този павилион?
2. Защо на собствениците на други каравани не са изпратени такива покани и съответно не се събират местни данъци и такси за ламаринени преместваеми павилиони?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) изразяваме следното становище:
След измененията на Закона за местните данъци и такси, публикувани в ДВ, бр.100 и бр.105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., всички правомощия по администриране на местните данъци и такси са възложени на съответните общини по местонахождение на недвижимия имот (чл. 4 ЗМДТ). По изключение Законът за местните данъци и такси е създал строго ограничена компетентност само на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да издава методически указания по прилагането на закона (чл. 4, ал. 6 ЗМДТ).
Съгласно действащото законодателство единствено компетентен орган за административно обжалване е Кметът на Община …….. съгласно императивните разпоредби на чл.4, ал.1 от ЗМДТ по отношение на местните данъци и чл. 9”б”, ал.2 от същия закон досежно местните такси. Следва да имате предвид, че горепосочените норми определят и приложимите процедурни способи за съдебно обжалване – ДОПК, съответно Административно-процесуалния кодекс (АПК).
По първия поставен въпрос:
Видно от приложените документи към запитването през 2000-та година е подадена декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти. Тази декларация се подава от собствениците, ползвателите или концесионерите на облагаеми с данък нежилищни имоти. В тази декларация предприятията сами определят вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства от значение за определяне на данъка за имота, както и размера на дължимия данък. В този случай законът не предвижда съобщаването на размера на данъка, съответно такса битови отпадъци за нежилищните имоти на предприятия подобно на съобщаването на размера на дължимите данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци на собствениците на жилищни имоти. Следователно лицето в качеството си на едноличен търговец е подало данъчна декларация, с която само е определило облагаемата основа и дължимия данък (чл.53, ал.1, т.2 от Данъчно-процесуалния кодекс, отменен). Въз основа именно на тази декларация са възникнали задълженията за заплащане на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за павилиона, поради което не е било необходимо допълнително лицето да е уведомявано за това.
По втория поставен въпрос:
По въпроса следва ли да се облагат с местни данъци и такси ламаринени преместваеми павилиони следва да се имат предвид следните разпоредби на ЗМДТ.
По смисъла на ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията с аргумент от чл. 10, ал. 1 на ЗМДТ.
Понятието “сграда“ следва да се разбира като постройка, трайно прикрепена към земята. Това принципно положение се извлича от определението за недвижими вещи, дадено в чл.110 от Закона за собствеността, съгласно което “недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката“.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, задължени по отношение таксата за битови отпадъци са данъчнозадължените лица по чл. 11 от същия закон – собствениците и вещноправните ползватели на облагаеми с данък недвижими имоти.
Видно от цитираните разпоредби, обект на облагане с данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци са всички трайно прикрепени към земята постройки без оглед на тяхното предназначение. В тази връзка при положение, че павилионът представлява движима вещ по смисъла на Закона за собствеността, то единствено в този случай не следва да се облага с местни данъци и такси.
Предвид изложеното в запитването следва да се определи дали въпросният павилион, притежаван до месец октомври 2004 г. е трайно прикрепен към земята и представлява „сграда” (недвижима вещ) или е движима вещ.
Следователно за обективно определяне на дължимите местни данъци и такси за павилиона е необходимо да се установят всички факти и обстоятелства, свързани с наличието на облагаем обект по смисъла на ЗМДТ. Както вече бе посочено компетентни са служителите на Община ……….., които имат правата и задълженията на органи по приходите по смисъла на ДОПК (аргумент от чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ).
‘