С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № 17.10.2012г. в Дирекция «ОУИ» е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството чества 60 годишен юбилей. Празника е бил проведен на открито за всички работници.
Поставени са следните въпроси:
Може ли да се третират като разходи за дейността:
1.даден обяд на всички работници;
2.разходите направени за участниците в програмата;
3.спечелен автомобил от проведена томбола за работниците;
4.други разходи направени за празника?
Предвид липсата на по-голяма конкретност във връзка със зададените въпроси и съобразявайки относимата правна уредба за 2012г., изразяваме следното становище:
За да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ поставя изисквания като: същият да бъде документално обоснован, извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице, да е налице съпоставимост на приходи и разходи, разходът да е пряко относим към отчетния период, за които е намален финансовия резултат и други. В тази връзка следва да бъде изследвано и анализирано защо и кое е наложило извършването му, при какви обстоятелства е извършен той, от гледна точка на връзката и обусловеността му спрямо извършваната от лицето дейност. В конкретния случай основният предмет на дейност на дружеството е добив и преработка на подземни богатства. Признаването за данъчни цели на разходи е пряко свързано с необходимостта да бъдат извършени съответните разходи, за да бъде извършена дейността и постигнат крайният резултат, за която е създадено дружеството.
Съгласно регламента на чл. 26, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността на дружеството. Разходи несвързани с дейността – това са разходи, които данъчно задълженото лице не може да покаже как се отнасят и как допринасят към осъществяваната от него стопанска дейност, т.е. не допринасят за реализирането на настоящи или бъдещи ползи. Тук не се включват разходите, определени като задължителни с нормативен акт, тъй като същите се признават за данъчни цели.
От така посочените разходи, тези за обяд на всички работници, могат да бъдат приети за социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) на основание чл. 204, т. 2 във връзка с § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, но само, ако отговарят на изискванията на определението и са документално обосновани. Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
При условие, че тези разходи не отговарят на изискванията за социални разходи, определени в закона същите могат да са квалифицират като разходи, несвързани с дейността и на основание чл. 26, т. 1 от корпоративния закон следва да се посочат в увеличение на счетоводния финансов резултат.
Другите разходи: разходите направени за участниците в програмата, спечелен автомобил от проведена томбола за работниците и други разходи направени за празника, не могат да бъдат определени като социални разходи, тъй като не са относими и еднакво достъпни към всички наети в предприятието лица.
Доколкото от тези разходи не са се възползвали лица, които могат да бъдат определени като свързани лицапо смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО, която препраща към § 1, т. 3 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, същите се явяват разходи, несвързани с дейността. С техния размер следва да бъде увеличен счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
При условие, че са налице свързани лица, част от така направените разходи ще попаднат в хипотезата на скрито разпределение на печалбата. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 5, буква „а” от ДР на ЗКПО „скрито разпределение на печалба“ са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по § 1, т. 4, букви “а“ и “б“ от закона. В този случай корпоративния закон предвижда:
– увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО;
– прилагане на § 1, т. 4, буква «в» от ДР на ЗКПО и облагане с окончателен данък в размер на 5%;
– прилагане на чл. 267 от ЗКПО и налагане на имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба.
‘