5_ 53-02-7
ЗКПО – чл.10, чл.34 и чл.37
Видно от изложеното в запитването, през 2003 г.”Z” АД е завела две съделбни дела срещу „XXX” за нарушени авторски права. „XXX” завежда съдебно дело срещу дружеството за пропуснати ползи. Дружеството губи и трите дела през 2007 г. и съгласно съдебните решения трябва да плати и разноските по делата на „XXX”. Разноските по делата са отразени по сметка „Вземания по съдебни спорове”. В тази връзка поставяте следните въпроси: 1. Признават ли се за данъчни цели направените от дружеството разходи? 2. Признават ли сеза данъчни цели разходите за разноските на „ХХХ”, които дружеството ще плати? 3. Ако разходите се признават за данъчни цели, какви документи са необходими за доказването им?
Присъдените разноски по съдебни дела, глобите, неустойките и други плащания, свързани с търговските взаимоотношения, със стопанската дейност на данъчно задълженото лице не са обект на данъчна регулация. Съгласно чл.10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
В случай че е отразено вземане, което се оценява по реда на съответния приложим счетоводен стандарт – СС 32 „Финансови инструменти” или МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване” следва да се има предвид данъчното третиране на приходи и разходи от последващи оценки на вземания по ЗКПО. Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви, включително вземания, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане – чл.34 от ЗКПО. Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи на вземания по реда на чл.34 (в това число и по реда на чл.23, ал.2, т.21 от ЗКПО, отм.) се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, посочени в чл.37 от ЗКПО. В конкретния случай с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признаватза данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането.
‘