2_25/06.01.2011г.
ЗКПО – чл.15;
ЗКПО – чл.16, ал.2;
ЗКПО, ДР – §1, т.8 и т.14;
Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. …….. с вх.№ …../06.01.2011г., сте изложили следната фактическа обстановка:
Управител сте и притежавате дялове в две предприятия: „……….” ООД и „……….” ЕООД. Вие извършвате дейността и в двете фирми.
„……….” ООД възнамерява да закупи офис за целите на дейността си, като ще възложи проучването и организирането на покупката на „…………” ЕООД. За услугата ще определите комисионно възнаграждение, чийто размер няма да се отличава от обичайните комисионни възнаграждения на агенциите за недвижими имоти за такава дейност.
Във връзка с така изложената фактология сте поставили следните въпроси:
Ще се счита ли за отклонение от данъчно облагане по смисъла на ЗКПО заплащането и отчитането на разход за комисионно възнаграждение, определено между свързани лица в обичайните размери, във връзка с възлагане на описаната по-горе услуга.
С оглед изложената фактическа обстановка в запитването и съобразно действащата към момента нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Отклонението от данъчно облагане и механизмите за неговото предотвратяване са уредени в глава ІV от ЗКПО /чл.15 – чл.16/. Съгласно разпоредбите на ЗКПО, за отклонение от данъчно облагане говорим тогава, когато търговските и финансовите взаимоотношения, както между свързани лица, така и между несвързани лица, се извършват по цени, различни от пазарните или са насочени към заобикаляне на законовите разпоредби, с цел постигане на такъв икономически резултат, който води до определяне на данъчни задължения, различаващи се като размер от тези, които биха възникнали за лицата, ако те действаха при пазарни условия.
Чрез регламенти на глава ІV от ЗКПО се цели да се постигнат еднакви данъчни последици спрямо всички случаи и лица и по този начин да се поддържа неутралността и последователността на данъчната система.
Хипотезата на отклонение от данъчно облагане, регламентирана в чл.15 от ЗКПО указва, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
В допълнителните разпоредби на ЗКПО, §1, т.14 чрез препратка към §1, т.8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е определено, че пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарни цени са определени в т.10 от § 1 на ДР на ДОПК, а редът и начинът за прилагането им са регламентирани с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
Отклонение от данъчно облагане е налице и когато едно данъчно задължено лице чрез различни способи, най-често използвайки необичайни, усложнени и излишни правни средства, необосновани от действителни стопански причини, представя реализираните от него печалби или доходи като необлагаеми такива или направо насочва печалбата или дохода към друго лице, което поради една или друга причина не дължи или дължи многократно по-нисък данък върху тях. Тази втора възможна хипотеза е конкретизирана в чл.16, ал.2 от ЗКПО, с която законът разширява обхвата на понятието отклонение от данъчно облагане.
В контекста на изложеното по-горе, следва да се съобразите със следнитеизисквания на закона за да предотвратите отклонение от данъчно облагане:
– сделките между свързани лица да бъдат реализирани така, както биха се осъществили между несвързани лица при пазарни условия;
– зад формалната страна на конкретната сделка следва да стоят реално извършени действия, а не необосновани такива, целенасочено ориентирани към прехвърляне на печалби или доходи към свързаните лица.
Разходите, произтичащи от сделки между свързани лица и участващи при формирани на счетоводния финансов резултат, респ.данъчния финансов резултат, подлежат на последващ данъчен контрол. Именно в рамките на процедурата по последващ данъчен контрол ще се извършва задълбочен анализ на редица показатели, характеризиращи дейността на данъчно задълженото лице и търговските и финансовите взаимоотношения между свързаните лица, съгласно цитираните по-горе нормативни актове.
‘