ЗКПО, чл.194,ЗКПО, параграф 1,ЗКПО, чл.195

Приложимост на чл.21, ал.3 от ЗДДС:
В настоящия случай,българската фирма е получател по посредническата услуга е свързана с осигуряване на клиенти за казино. Доставчик е турска фирма.
По смисъла на чл.8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно чл.9, ал.1 от закона, доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на ЗДДС, за да се определи начина на облагане на доставките на услуги е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това място, тези доставки са облагаеми на територията на страната и приложимата ставка е20 % или са с място на изпълнение извън страната, което е основанието за неначисляване на данък на територията на страната.
Основния принцип при определяне на мястото на изпълнение на доставката на услуга е разписан в чл.21, ал.1 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
Изключенията от този принцип са посочени в чл.21, ал.2 и ал.3, чл.22, чл.23 и чл.24 от ЗДДС.
В настоящия случай, българската фирма е получател по услуга.
При определени условия, предвидени в ЗДДС, данъка е изискуем от получател по услуга. Това е регламентирано в чл.82, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДДС. Когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:
?доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3 – когато получателят е данъчно задължено лице,
?доставки на услуги по чл. 22, 23 и 24 – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка.
Тъй като доставчикът е лице извън Общността – от Турция, единствения случай, при който данъка е изискуем от българската фирма – получател, е ако услугата попада вхипотезата на чл.21, ал.3 от ЗДДС. Предвид тези текстове, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1.получателят е лице, установено извън Общността,
2. доставяните услуги са сред изчерпателно изброените от буква „а” до буква „м”, включително и посредническите услуги, извършени от лице, действащо от името и за сметка на друго лице, във връзка с услугите по букви “а“ – “м“.
Тъй като посредническата услуга, свързана с осигуряване на клиенти за казино не попада сред изброените в чл.21, ал.3 от ЗДДС,разпоредбите на чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС, за изискуемост на данъка от получателя по доставката са неприложими.
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2008 год., мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, когато тази услуга е свързана с вътреобщностно придобиване на стока, с доставка на стоки или услуги, различни от тези по чл. 21, ал. 3, чл. 22 и 23, е мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване или на доставката, във връзка с които е оказано посредничеството.
Тъй като доставката,във връзка с която е оказано посредничеството е с място на изпълнение на територията на страната, затова и посредническата услуга е с място на изпълнение на територията на страната.
Следва да се има предвид, че за турската фирма, доставката на посредническа услуга е с място на изпълнение на територията на страната и е необходимо да се съобразят разпоредбите на чл.96 от ЗДДС във връзка със задължителна регистрация при определени условия.
Възникване на данъчно събитие:
Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка, предвид разпоредбите на чл.25, ал.6 от ЗДДС.
Ако доставката е с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение,всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, по смисъла на чл.25, ал.4 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар