ЗКПО, чл.201, т. 2,ЗКПО, чл.213

. №20-00-198/01.06. 2016 г.
ЗКПО – чл. 201, т. 2
ЗКПО – чл. 213
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-198/…2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Едноличният собственик на „У“ ЕООД е сключил договор за управление и контрол с дружеството. В дружеството няма назначен персонал и дейността се осъществява от собственика. Дружеството е сключило застраховка „Живот“ в полза на собственика.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Може ли да се приеме, че тази застраховка е социален разход, предоставен в натура, по смисъла на ЗКПО?
Предвид изложените обстоятелства, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“ (чл. 204, т. 2, буква „а“ от ЗКПО). Според §1, т. 55 от ДР на ЗКПО застраховки „Живот“ са тези по смисъла на §1, т. 14 от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица – „Застраховки „Живот“ са видовете застраховки по раздел I, т. 1 и 3 от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането (КЗ).
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура” е дефинирано в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“.
Освен специалните изисквания, постановени в част четвърта на ЗКПО, в този закон са поставени също така общи и допълнителни изисквания за признаване на счетоводните разходи като: извършването им да е пряко свързано с осъществяваната икономическа дейност на данъчно задълженото лице; разходът да е документално обоснован съгласно чл. 10 от ЗКПО; да е пряко относим към отчетния период, за който е намален финансовия резултат; да не представлява скрито разпределение на печалбата; да не е отчетен в хипотеза за отклонение от данъчно облагане.
Доколкото случаят касае застраховка от обхвата на цитирана разпоредба от КЗ, формално е налице изпълнение на постановените в ЗКПО условия, разходите по застрахователната полица ще се третират по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО. На основание чл. 208 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква „а“ в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
Сумата на премиите по застрахователната полица ще е облагаема с данък върху разходите, ако разходът превишава 60 лв. месечно и/или когато дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите. Съгласно чл. 213 от ЗКПО данъчната основа за данъка върху разходите е сумата на данъчните основи за месеците на календарната година, определени върху превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за наетото лице, а когато дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа е целият размер на начислените разходи за календарния месец. Данъчната ставка на данъка е 10 на сто. Данъкът се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от дружеството и се внася в срок до 31 март на следващата година.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар