ЗКПО, чл.204, т. 2,ЗКПО, чл.209, aл. 1

Изх. №20-00-153/18.04.2016 г.
ЗКПО – чл. 204, т. 2
ЗКПО – чл. 209, ал. 1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-153/…2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Х“ ЕАД осъществява търговия на едро и дребно, внос и износ на спортни стоки и артикули в България. Дружеството разполага с магазини на различни места в страната. Дружеството предоставя на своите работници и служители ваучери за храна, които третира като социален разход, предоставян в натура. Съгласно правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, ваучерите за храна се предоставят на всички служители, наети в компанията, през месеца за който се отнасят, на стойност максималният необлагаем размер от 60 лв. Ваучерите се раздават на служителите след изплащане на трудовите възнаграждения за месеца, за който се отнасят. Дружеството предоставя ваучери за храна на всички служители, които имат отработени дни в месеца, включително на служителите, отсъстващи поради отпуск по болест, неплатен отпуск или майчинство.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране на разходите за ваучери за храна, в случай че ръководството на дружеството реши да не предоставя ваучери на служителите, които са в отпуск по болест, неплатен отпуск или майчинство?
Предвид изложените обстоятелства, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разходите за ваучери за храна са посочени изрично в чл. 204, т. 2, буква „б“ от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура. Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква „б“ в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, посочени в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.
От определението за „социални разходи, предоставени в натура“, дадено т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО, се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда и условията на част четвърта от закона „Данък върху разходите“. В цитираното определение са регламентирани две алтернативни хипотези за предоставяне на социалните придобивки – по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Според описаните факти в запитването, дружеството няма организиран формат на общо събрание на работниците и служителите, нито колективен трудов договор, нито стачно споразумение. Дружеството разполага с правилник за вътрешен трудов ред, в който е разписан реда и начина за предоставяне на ваучери за храна на работниците и служителите. Т. е. редът е определен от ръководството на предприятието.
В случай, че бъде взето решение от ръководството да не се предоставят ваучери на работниците и служителите, които трайно отсъстват от работа при разписани ясни критерии (например през повече от половината работен месец) и това решение има обвързваща сила за всички наети лица, може да се приеме, че е изпълнено изискването за общодостъпност, тъй като естеството на тази придобивка предполага съответният ползвател да се явява на работа, за да се изпълни целта на придобивката, респективно да възникне необходимост работодателят да я осигурява. В този смисъл е и цитираното в запитването становище на НАП с изх. №24-34-90/29.09.2014 г. Изискването за общодостъпност по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО ще е изпълнено, когато редът и начинът за предоставяне на придобивките са определени или с волеизявление на работниците и служителите, или на работодателя, или съвместно волеизявление на двете страни.
Доколкото в случая се предоставят ваучери за храна на стойност 60 лв. и са изпълнени изискванията, визирани в чл. 209, ал. 1, т. 1-3 на ЗКПО, разходите за предоставянето им ще се третират като освободени от облагане с данък при източника, респективно ще са данъчно признати в годината на начисляването им и няма да формират данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар