53-00-728/10/18.02.2011 г.
ЗКПО, чл. 26, т. 7
ЗКПО, § 1, т. 33 от ДР
ЗКПО, чл. 10, ал. 1
В писмото описвате следните обстоятелства: „Х България” ЕООД е дружество, собственост на швейцарското дружество „Х” АД и извършва доставки на строително-химически стоки на територията на България. При реализацията на стоките с цел увеличение на приходите от продажби дружеството периодично обявява промоционални търговски условия към клиенти. Промоцията включва следното условие: при покупка на минимално количество от 20 бр. полиуретаново лепило, клиентът ще получи безплатно определено количествоот друга стока (или същата), като в случая – 1 брой комплект кърпи за почистване на полиуретанови материали.
С цел запознаване със свойствата и възможностите за приложение на някои продукти, дружеството предоставя на свои настоящи или потенциални клиенти безвъзмездно стоки, като мостри.
Въпросите, които поставяте са:
1. Признати ли са разходите за безплатните стоки (кърпите за почистване) за данъчни цели съгласно ЗКПО?
2. Разходите за безвъзмездно предадените мострени стоки признати ли са съгласно ЗКПО?
3. Какви документи трябва да съпътстват предаването на стоките с цел документална обоснованост?
Предвид изложеното в запитването и относиматанормативна уредба изразявам следното становище:
По отношение на въпрос 1. от запитването:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна или данъчна времена разлика. Предвид това, че в случая не са приложими разпоредбите на ЗКПО, касаещи формиране и обратно проявление на данъчни временни разлики, ще разгледаме разпоредбите, свързани с възникване на данъчни постоянни разлики, доколкото същите са приложими.
Считаме, че разходите за безплатно предоставените стоки (кърпи за почистване) не следва да се третират като разходи за дарения, които не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 7 от ЗКПО, нито като разходи за подаръци, които ще са данъчно признати, ако носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице.
По своята същност разходите за подаръци донякъде се припокриват с разходите за дарения. Този извод произтича от съпоставката на текста на чл. 225 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), и съдържанието на думата „подарък”. Съгласно чл. 225 от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема, а подарък е нещо, което се дава на някого доброволно и безвъзмездно.
Едновременно с това съгласно чл. 225 от ЗЗД дарението на движими имущество трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Съгласно чл. 110, ал. 2 от Закона за собствеността всички други вещи (извън недвижимите), включително и енергията, са движими вещи.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че ЗЗД разграничава дарението (независимо какъв е предметът му) от обичайните възнаградителни дарове, когато урежда хипотезите, при които дарението може да бъде отменено. От казаното до тук може да се направи заключение, че подаръците, визирани в ЗКПО, по-скоро следва да се приравнят на обичайните възнаградителни дарове, посочени в ЗЗД, както и че смисълът на понятието „разходи за подаръци” е по-тесен от смисъла на „разходи за дарения”.
Независимо, че между двете понятия е налице разлика, общото между тях е, че както дарението, така и подаръкът се правят доброволно и безвъзмездно. Докато при анализираните разходи не е налице безвъзмездност, тъй като те се извършват само когато клиентът е закупил определено количество стока (полиуретаново лепило), т.е. по-скоро се касае за бонуси, целящи стимулиране на продажбите на продуктите на дружеството, съответно увеличаване на приходите от продажби.
ЗКПО дефинира понятието „разходи за реклама” в § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби – разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
Цитираното определение е достатъчно широко формулирано, така че да обхване за данъчни цели разходите за реклама, извършвана от всички данъчно задължени по ЗКПО лица с разнороденпредмет на дейност. От определението могат да се направят следните изводи:
1. За да се третира даден разход като разход за реклама, същият следва да бъде извършен с цел популяризиране на стоките или услугите, търгувани от съответното данъчно задължено лице. Важно е да се има предвид, че в общоприетия смисъл „популяризирам” означава излагам в общодостъпна форма, разпространявам нещо, правя го широко известно. Рекламата е насочена към неограничен кръг лица – потенциални клиенти и по никакъв начин не е обвързана с направена вече покупка на стока или услуга.
2. Макар, че не представляват типични разходи за реклама, за такива се смятат и подаръците, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице.
3. Разходите по т. 1 и т. 2 следва да бъдат в рамките на обичайното за извършваната от данъчно задълженото лице дейност.
С оглед на изложените по-горе аргументи, посочените от Вас разходи не представляват разходи за реклама по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО. В случая е налице най-общо и в широк смисъл търговска отстъпка в натурална форма или бонус. Тъй като все пак се касае за разходи, целящи насърчаване на продажбите, в този смисъл те са свързани с дейността на дружеството и доколкото тези разходи са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО и се извършват в обичайни за този вид размери, същите следва да се третират като признати за данъчни цели.
По отношение на въпроси 2. и 3. от запитването:
Счетоводните разходи, отчетени във връзка с предоставени безвъзмездно стоки като мостри на потенциални клиенти следва да се третират като разходи за реклама, ако са изпълнени изискванията на определението, дадено в § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО (представените аргументи по отношение на първи въпрос в т. 1., 2. и 3.). Разходите за реклама се признават за данъчни цели при спазване на изискването за документална обоснованост и при положение, че са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
Следва да се има предвид, че в тази категория не влизат например подаръци, представляващи закупени стоки, върху които данъчно задълженото лице е поставило допълнително залепен стикер с логото на фирмата си. В този случай като разходи за реклама може да бъдат признати само тези, извършени във връзка със рекламния стикер, но не и за закупуване на самите стоки.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. По силата на чл. 4, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
В тази връзка предоставените безвъзмездно стоки като мостри на потенциални бъдещи клиенти, с цел запознаване със свойствата и възможностите за приложение на тези продукти, следва да бъдат надлежно документирани с първичен счетоводен документ.
‘