ЗКПО, чл.50,ЗКПО, чл.55,ЗКПО, чл.67,ЗКПО, чл.77

Изх. № 53-04-318/09.05.2014 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-318/…2014 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството притежава земеделска земя. През 2013 г. с решение на Комисията за земеделските земи към Министерството за земеделието и храните е извършена „промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи на 28 303 кв.м. земеделска земя”. Определената такса на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 6, т. 1 от тарифата е заплатена.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Правилно ли държавната такса е отразена като признат текущ разход за дейността за периода, а не като последващ разход, с който да се коригира балансовата стойност на земята съгласно т. 6.1. от Счетоводен стандарт (СС) 16 „Дълготрайни материални активи”?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ при промяна на предназначението на земеделска земя, когато не е от общинския поземлен фонд се заплаща държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от министерския съвет. Таксата са заплаща от собственика на земеделската земя, поискал промяната на предназначението й, или от инвеститора на обекта за държавна или общинска нужда. От предоставените в запитването данни става ясно, че таксата е определена на основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за таксите, които де заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи (обн. ДВ, бр.56/2002г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 35/2012 г.). Следователно в случая промяната на предназначението на земеделската земя е за изграждане на търговски обекти.
Предвид обстоятелството, че по отношение на определянето на даден актив като данъчен амортизируем актив, ЗКПО следва разпоредбите на счетоводното законодателство, при сходен казус – формиране на данъчен амортизируем актив с включени в стойността му разходи за смяна на предназначението на земеделски земи, с писмо Изх. № 26-00-880/10.09.2013 г. компетентната дирекция „Данъчна политика” при МФ е изразила становище, което се споделя от Националната агенция за приходите.
Предвид липсата на данни за счетоводната политика на предприятието по отношение на дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, както и по отношение на разходите по смяна на предназначението на земеделски земи дали ще бъдат третирани като последващи разходи към актив/и „търговски обект/и”, последващи разходи към актив „земя”, отделен актив или по друг начин, становището е принципно.
Съгласно разпоредбите на чл. 50 от ЗКПО данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируемидълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия (НСФОМСП), чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
1. стойностния праг на същественост за дълготраен материален актив, определен в счетоводната политика наданъчно задълженото лице;
2. седемстотин лева.
В тази връзка е необходимо да се определи дали актива „търговски обект” отговаря на определението за дълготраен материален актив по реда на Счетоводен стандарт (СС) 16 „Дълготрайни материални активи” и дали е амортизируем дълготраен материален актив по смисъла на СС 4 „Отчитане на амортизации”.
Първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи. Съгласно т.4.1. от СС 16 преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му.
Начините за отчитане на счетоводните амортизации са регламентирани в СС 4, където в т.2. е дадено определение за „амортизируем актив”.
Предвид това, че данъчното законодателство по отношение на амортизируемите активи следва счетоводното (НСФОМСП), то за данъчни цели, доколкото са налице условията за счетоводно признаване в патримониума на предприятието на амортизируем данъчен дълготраен актив „търговски обект”, признат и оценен по горе посочения начин, то същият следва да бъде заведен в данъчния амортизационен план и да бъде амортизиран. При определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации съгласно чл. 55 от ЗКПО.
Извън цитираното становище за формиране на данъчен амортизируем актив с включени в стойността му разходи за смяна на предназначението на земята, на основание т.6.1. от СС 16 същите разходи могат да бъдат третирани като последващи разходи, с които се коригира балансовата стойност на актива „земя”.
С оглед на цитираните разпоредби, отразяването на държавната такса за промяна на предназначението на земята като текущ разход, ще се третира като непризнат разход за данъчни цели съгласно чл. 67 „Счетоводни разходи, формиращи данъчен амортизируем актив” и чл. 77 „Разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство” от ЗКПО, тъй като и в двете разгледани хипотези таксата формира стойността на актив – търговски обект или земя. Преценката на конкретните факти и обстоятелства, както и изборът на кой от двата способа ще бъде приложен в случая, следва да бъде направена от ръководството на предприятието.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *