2_1812/18.12.2012 г.
ЗМДТ- чл.14, чл.17
ДОПК – чл.107, ал.1 и ал.3
-чл.108, ал.2
-чл.173
В запитването поставяте следните въпроси:
1.Приложим ли е чл.107, ал.3 от ДОПК при установяване задължения на фирми за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за нежилищни имоти, за периода до 31.12.10г.?
2.Приложим ли е чл.107, ал.3 от ДОПК за задължения след 31.12.2010г., при които облагаемата основа е отчетната стойност, тъй като същата е по-висока от данъчната оценка на имота?
3.Какво е приложението на чл.108, ал.2 от ДОПК при задълженията за местни данъци и такси и как следва да се тълкува горепосочения член? Следва ли установените задължения по този член да се предават за принудително изпълнение на НАП само въз основа на подадената декларация?
4.Как следва да се отпишат погасените по давност задължения на фирми, заличени от търговския регистър, при положение, че няма лице което да инициира прилагането на погасителната давност?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид действащата нормативна уредба изразявам следното принципно становище:
По първи и вторивъпрос:
В раздел I на глава 14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е предвидена възможност за предварително установяване на данъчни задължения.
Съгласно чл.107, ал.1 от ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл.107, ал.3 от ДОПК).
При предварителното установяване на размера на дължимия данък горецитираните разпоредби на чл.107 са приложими единствено в случаите, когато орган по приходите определя дължимия данък, а не в случаите, в които задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък.
Следователно чл.107, ал.3 не е приложим спрямо подадени от лицата декларации по чл.17 от ЗМДТ. Тази разпоредба е приложима обаче спрямо подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ преди и след 31.12.2010г. Това е така защото след 31.12.2010г. когато данъчно задълженото лице е предприятие, в декларацията по чл.14 от ЗМДТ то има задължение да посочва отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, но лицето не е задължено даизчислява само и да посочва в нея размера на задължението. Това е видно и от новия образец на декларацията. Установяването на размера на дължимия данък по декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от предприятие е задължение на органа по приходите.
По трети въпрос:
Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл.109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени /чл.108, ал.2 от ДОПК/. Ал. 2 на чл. 108 ДОПК се отнася до случаите, в които данъчното задължение е установено с акт по чл.106, ал.1 или 107, ал.3 ДОПК или с декларация по чл.105 ДОПК, но не е установено с ревизионен акт и срокът по чл.109, ал.2 за издаване на ревизионен акт е изтекъл. Тогава установеното по реда на раздел първи задължение се счита окончателно установено.
Ако срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл, не може да бъде образуванопроизводствозаиздаваненаактзаустановяваненаданъчното задължение, а при липсата на акт за установяване на данъчно задължение по местни данъци не могат да се предприемат действия по събирането им, тъй като липсва годно изпълнително основание.
По четвърти въпрос:
Съгласно чл. 173 от ДОПК отписване на публични вземания, каквито са вземанията за местни данъци и такси предвид разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, се извършва, когато вземанията са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Това е единствената възможност, допустима от закона за отписване на задължения. В хипотезата на отписване на задължения, задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за неговото събиране и в данъчно осигурителната сметка същото се явява като неактивно /писмо Изх. № 24-34-934/07 от 26.03.08 г. на НАП/. С оглед на това, че ДОПК не предвижда специален документ за отписване на задължения, за документиране на тези действия компетентният орган съставя протокол по чл.50 от ДОПК.
Следователно, при заличаване на юридическото лице след ликвидация или след производство по несъстоятелност, задължението не следва да се отписва, предвид липсата на законово основание за това.
Според чл.87, ал.1 ДОПК на всяко регистрирано лице се открива сметка, в която се отразяват определени обстоятелства, вкл. размера на данъците и лихвите по тях.
Съгласно чл.86, ал.1, т.2 ДОПК регистрацията по чл. 82 ДОПК се прекратява с отпадане на основанието за извършването й – в случая заличаването е едно от тези основания. След прекратяване на регистрацията, сметката продължава да се води и се приключва след погасяване на всички задължения, отразени в нея – чл. 87, ал. 4 ДОПК.
По силата на чл.168 от ДОПК публичното вземане се погасява:
1.когато е платено;
2.чрез прихващане;
3.по давност;
4.при опрощаване;
5.при смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;
6.след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
7.при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
Под „други лица, които отговарят за публичното задължение” в точка 7 на чл.168 отДОПК се има в предвид отговорността на членове на органи на управление или управители по чл. 18 – чл. 20 ДОПК или други хипотези на отговорност на управителни органи. Относно реализиране на отговорността на управител или член на орган на управление за публични задължения на предприятието Изпълнителният директор на НАП е изразил становище с писмо № 24-34-934/07 от 26.03.08 г. Такава отговорност може да бъде ангажирана независимо от факта на заличаване на дружеството.
‘