ЗЗО, aл. 1, параграф 19и,ЗЗО, чл.33, aл. 1, т. 1,ЗЗО, чл.33, aл. 1, т. 2,ЗЗО, чл.40а

Изх. №94-А-482
Дата: 21.01.2014 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 1-2;
ЗЗО, чл. 40а;
ПЗР на ЗЗО, § 19и, ал. 1.
Във връзка с Ваше запитване, с вх. № ………. от …………… г. по описа нана Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, изразяваме следното становище:
Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) влиза в сила от 01. 01. 1999 г. Задължението за внасяне на здравноосигуриттелни вноски възниква от 01. 07. 1999 г., поради което преди тази дата вноски по този закон не се дължат.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 – 2 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. За българските граждани, които живеят в държави – членки, считано от 1 януари 2007 г. – датата на пълноправното членство на Република България в ЕС, се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
В ЗЗО са предвидени изключения за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 1 – 2, като е дадена възможност на българските граждани, които пребивават за по-дълъг период в чужбина, при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски.
За периода от 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. е приложима разпоредбата на§ 19и, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО (ДВ, бр. 37 от 2008 г.). С нея е определен ред за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на българските граждани, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г.
Съгласно § 19и, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК.
За да възникне правото за лицата да се освободят от задължението за внасяне на вноски по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо за тях да са изпълнени кумулативно следните условия:
– лицето да е пребивавало извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г.;
– лицето да дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което е било в чужбина и
– лицето да не е ползвало медицинска помощ, заплатена от НЗОК.
За освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, съгласно § 19и, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО лицата подават в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес декларация по образец, утвърден със заповед, издадена от министъра на финансите. Към декларацията се прилагат документи, доказващи, че лицето е пребивавало повече от 183 дни извън страната през една календарна година.
Такива документи могат да бъдат: копие на задграничния паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната, удостоверение от съответната областна дирекция на полицията, документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач и други.
Съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ЗЗО, всички необходими документи могат да се подават към НАП лично или чрез упълномощено лице, чрез лицензиран пощенски оператор, или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя.
Във връзка с разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО, за периода след 01. 01. 2005 г. на българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават продължително в чужбина, е дадена възможност при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски. Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до НАП. Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 от ЗЗО или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. До възстановяване на осигурителните им права лицата заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.
В случай, че Вие сте български гражданин и гражданин на друга държава, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 33, т. 2 от ЗЗО. Българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на страната, подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.
Предвид изложеното, лицата с двойно гражданство, едното от които е българско, пребиваващи извън страната повече от 183 дни през календарната година, не подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство.
Документите, които се представят за изясняване здравноосигурителния статус в този случай са: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни), както и документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване. В случай, че има документи на чужд език, те следва да бъдат легализирани. Гореизброените документи се подават в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес, където след проверка от длъжностно лице, се извършва преценка за промяна на здравноосигурителния статус на лицето.
Бихме искали да Ви уверим, че НАП полага изключителни усилия за навременното и изчерпателно информиране на заинтересованите лица, особено когато става въпрос за новости в законодателството. Една значима част от усилията на публичните комуникации на агенцията са насочени именно към разясняването на правата и задълженията по повод здравното осигуряване на българските граждани в чужбина и с възможностите им за освобождаване от задължения за плащане на здравноосигурителни вноски. На интернет страницата на агенцията www.nap.bg редовно се публикува актуална информация за изискванията и необходимите документи, свързани със задължителното здравно осигуряване на българските граждани, живеещи в чужбина.
ЗАМ.
/СТ. МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар