ЗЗО, чл.33, aл. 1, т. 2,ЗЗО, чл.40а, aл. 1

5_23-22-914/9.05.2011 г.
чл.40а , ал.1 от ЗЗО
чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
Фактическа обстановка
Лице с двойно гражданство, едното от които българско напуска страната на 12.11.2009 г., видно от приложенотоудостоверение ……/15.02.2011 г. на СДВР, без да подава заявление до компетентната ТД на НАП за напускане на страната. Завръща се в България на 25.11.2010 г. Въпросът е дали следва да бъде освободен от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периода на отсъствието.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 9/2011 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.40а , ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), в сила от 21.12.2004 г.,българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
С оглед на това, челицето излиза извън страната на 12.11.2009 г. и не е подало заявление за напускане на страната според изискванията на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО, то посочената правна норма е неприложима в конкретния случай.
Разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Съгласно ал. 1, т. 2 на горецитираната разпоредба, на задължително здравно осигуряване подлежат българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България, т.е фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни от календарната година /Решение №3 на КС от 8 февруари 2001 г./По аргумент на противното не са задължително осигурени в НЗОК българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на друга държава.
Изясняването и корекцията на здравно осигурителния статус на лицата се извършва по искане на заинтересованите лица. Исканията за корекция на здравен статус следва да са придружени с документи, доказващи съответните обстоятелства. Такива документи за лица с двойно гражданство са: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина, както и документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване.
Предвид изложеното, когато лице с двойно гражданство, едното от които българско,не живее в България, в съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, то не подлежи на задължително осигуряване в НЗОК (само за годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни- в конкретния случай само за 2010 г.). За изясняване и коригиране на здравноосигурителния статус за тези години следва да бъдат представени описаните по-горе документи в компетентната ТД на НАП – лично или чрез упълномощено лице. При упълномощаване на друго лице не се изисква нотариална заверка на пълномощното.

Оценете статията

Вашият коментар