5_94-00-183/28.09.2011г.
ЗЗО, чл.33, ал.1, т.3, чл.34, ал.1, т.2;
ЗЧРБ, чл.23, ал.1;
ДОПК, чл.129;
КСО, чл.4, ал.3, т.2, чл.157, ал.6;
Фактическа обстановка: Гражданин на Руската Федерация без разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване на територията на Република България упражнява трудова дейност като съдружник в ТД. Превеждало е осигурителни и здравноосигурителни вноски.
Въпрос: Дължими ли са вноските и ако не как следва да се възстановят?
Кръгът на осигурените лица по смисъла на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ е регламентиран в чл.33 от ЗЗО.
Съгласно чл.33, ал.1, т.3 / в сила до 31.01.2011г./ от цитираната разпоредба, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Задължението за осигуряване възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване, на основание чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗО.
Видно от разпоредбите на чл.33 и чл.34 от ЗЗО, на задължително здравно осигуряване до 31.01.2011г. подлежат единствено чуждите граждани, на които е издадено разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България.
С промяната на чл.33 , ал.1, т.3 от ЗЗО, в сила от 01.02.2011г., задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
На основание чл.23, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, чужденците пребивават в Република България:
1. краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер;
2. продължително – с разрешен срок до една година;
3. дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно – с разрешен неопределен срок.
Съгласноновата разпоредба на чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗО /в сила от 01.02.2011г./, задължението за осигуряване за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че не попадате в хипотезата на чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО, съответно не дължите здравноосигурителни вноски.
Възстановяването на недължимо внесените здравноосигурителни вноски следва да се извърши по реда на чл.129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, по Ваше искане, което следва да подадете в компетентнатаТериториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Относно задължението за внасяне на осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО/ следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества сазадължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Видно от цитираните разпоредби, на осигуряване по реда на КСО подлежат всички лица, които извършват трудова дейност, независимо от гражданството и разрешението за пребиваване.
На основание чл.157, ал.6 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7.
Във връзка с гореизложеното, считаме, че вноските за ДОО и ДЗПО са дължими и не подлежат на възстановяване.
‘