Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 14.10.. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.09.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1129 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. М. срещу въззивно решение № 71 от 17.10.2018 г. по възз. гр. д. № 186 /2018 г. на Видински окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 187 /21.12.2017 г. по гр. д. № 308 /2013 г. на Белоградчишки районен съд, с което на основание чл.350 ГПК е обявен за окончателен разделителен протокол за допуснатите до делба 14 земеделски имота – ниви, намиращи се в землището на [населено място], обл.В., които са разпределени в 13 дяла.
С допълнителна молба до ВКС, наречена „искова“, подадена на 10.09.2019 г. след изтичане на срока за обжалване (касационната жалба е подадена на 05.12.2018 г.), въззивната жалбоподателка представя писмени доказателства и излага доводи за кръга на наследниците, между които твърди, че трябва да бъде допусната делбата. Тази молба и приложенията към нея не представляват допълнение към касационната жалба, тъй като не съдържат доводи срещу въззивното решение, което е постановено по извършване на делбата, нито правни въпроси, свързани с касационното обжалване. Тази молба не е съобразена с предмета на касационното производство, поради което не следва да бъде обсъждана по същество.
Насрещните страни В. Я. А., В. И. Б., К. М. М., Т. Н. М., К. С. Ф., Д. М. К., Д. Я. А., Р. Д. А., Е. Б. Т., Д. Б. В., Д. М. Н., Н. Л. Н., И. Л. Р., Н. Н. П., Б. И. К. и Т. Е. Н. не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено във втора фаза на съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
С влязлото в сила решение по допускане на делба (л.93 и сл.) е допусната делба на останалите в наследство от М. К. П., починал на 27.02.1965 г., 14 ниви в землището на [населено място], област В., между 13 страни по делото (наследници на петте починали синове и дъщери на общия наследодател) при различни делбени части (квоти), изразени в дроби с числители 2, 3, 4 и 6 при общ знаменател 60.
С обжалваното пред въззивния съд и потвърдено от него решение № 187 /21.12.2017 г. по гр. д. № 308 /2013 г. на Белоградчишки районен съд, е обявен за окончателен разделителен протокол от 30.11.2017 г., съгласно който, въз основа на един от вариантите от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, допуснатите до делба земеделски земи (тринадесет ниви) се разделят на 13 дяла при квотите, при които е допусната делбата: дял 1 и 2 при квота 2 /60, дял 3 и 4 при квота 3 /60, дял 5 и 6 при квота 4 /60 и останалите дялове – (от 7 до 13 включително) – при квота 6 /60, посочена е стойността на отделните дялове (според квотите), както и сумите, които отделни конкретно посочени дялове (съделителят, който изтегли конкретно посочен дял) трябва да заплати на друг дял (на съделителя, който изтегли конкретно посочен дял) за уравнение на дяловете.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил първоинстанционното решение, с което е обявен за окончателен разделителен протокол, изготвен на 30.11.2017 г., въззивният съд е приел следното:
С влязло в сила решение е допусната делба на четиринадесет земеделски имота (описани са) между тринадесет съделители (описани са). С влизане в сила на решението по първата фаза на делбата спорът относно кръга на наследниците и техните права върху делбените имоти е решен със сила на пресъдено нещо. Поради това са преклудирани и не следва да бъдат разгледани доводите на жалбоподателката Л. М. за неправилно определяне на страните в производството и квотите им в съсобствеността.
При определяне на способа за извършване на делбата въззивният съд е приел, че водещ е принципът, установен с разпоредбата на чл.69,ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура.
Въззивният съд е обосновал извода си, че в случая разделянето на имотите следва да се извърши чрез теглене на жребий след влизане в сила на окончателен разделителен протокол:
Съставеният проект за разделителен протокол е съобразен с квотите, при които е допусната делбата, отговаря на изискванията по чл.72 ЗН и чл.7 ЗСПЗЗ и кореспондира в пълна степен с целите на делбеното производство. Обявеният за окончателен разделителен протокол е изготвен въз основа на прието заключение на вещо лице, определените реални дялове са с приблизителна стойност и отговарят на квотите, при които е допусната делбата, като неравенството в дяловете се изравнява с пари.
В съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани, първоинстанционният съд е обявил датата, на която проекто-разделителният протокол ще бъде изготвен и предявен на страните.
Жалбоподателката Л. М. е поискала и получила препис от протокола от съдебното заседание (в което е определена датата за предявяване на проекта) и в своя писмена молба е посочила бъдещата дата на съдебното заседание, насрочено за изготвяне и предявяване на проекто-разделителния протокол, поради което доводът на Л. М., че не е била уведомена, е неоснователен.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателката Л. М. се позовава на очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК.
С оглед на мотивите на въззивния съд в обжалваното решение настоящият състав на ВКС приема, че по въпроса за избора на способ за извършване на делбата – чрез теглене на жребий, решението е очевидно неправилно. От простия прочит на въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение е видно, че по този въпрос въззивното решение и потвърденото с него решение са постановени при явно нарушение на закона – конкретно на нормите на ГПК, уреждащи предпоставките за извършване на делба по различни способи.
Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, което по същество е за извършване на делбата чрез теглене на жребий – способ, който не може да бъде приложен при допусната делба между съделители с различни квоти в съсобствеността и при оформени в проекта за разделителен протокол дялове на различна стойност за съделителите с различна стойност.
Жалбоподателката следва да заплати държавна такса за разглеждането на касационната ? жалба в размер на 98,69 лева.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 71 от 17.10.2018 г. по възз. гр. д. № 186 /2018 г. на Видински окръжен съд, г.о.
Указва и дава възможност на Л. С. М. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната ? жалба в размер на 98,69 (деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки) лева, като ? указва, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.