4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
Гр.София, 08.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1636/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р. /България“ ЕАД срещу Определение № 990/22 март 2017 г. по ч.гр.д.№ 495/2017 г. на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено протоколно определение на Софийския ОС, ТО, 4 състав, за частично прекратяване на производството по т.д.№ 67/2016 г. по предявените в отношение на евентуалност осъдителни искове за плащане на сумата 45 371,23 лв., представляваща главница, формирана от месечните вноски с падежи от 15.04.2013 г. до 15.03.2020 г., поради неотстранени нередовности на исковата молба на жалбоподателя Ц. Т. С. и П. В. С.. В жалбата се поддържа, че въззивното определение е неправилно по съображения за необосновано приемане при наличието на уточнителна молба, че нередовностите не са отстранени. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия от Софийски окръжен съд по разглеждане на евентуалните искове.
В срока за отговор на частната жалба ответниците са взели становище, че същата не следва да бъде допусната до касационен контрол.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси, както следва:
1/ Известна ли е на съда, пред който делото е висящо, датата на връчване на препис от исковата молба на ответника;
2/ Когато чрез завеждане на дело ищецът упражнява преобразуващо право, за което законът не изисква предявяване на конститутивен иск, длъжен ли е съдът да съобщи на страните по реда на чл.155 ГПК редовното връчване на исковата молба и датата, на която е осъществено, като служебно известни факти;
3/ Представляват ли съществено процесуално нарушение указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба когато са пренебрегнати данни по делото;
4/ Когато се обявява предсрочна изискуемост на вземане на ищеца по договор за банков кредит чрез връчване на препис от исковата молба, уточняващ елемент от фактическия състав на осъдителния иск ли е датата на връчване на преписа и до кой момент може да се посочи и
5/ Допустимо ли е уточняване на датата на настъпване на правнорелеванен факт чрез препращане към съдържанието на документ по делото.
Като съобрази данните по делото и доводите на страните, настоящия състав на Второ т.о. на ВКС намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение на въззивен съд по чл.274 ал.3 т.1 ГПК, с което се оставя без уважение частна жалба против определение на СОС, преграждащо частично развитието на делото. Нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди определението за прекратяване на производството по евентуално предявените осъдителни искове, постановено от първоинстанционния съд, САС е приел, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности по чл. 127, ал.1, т.3, 4 и 5 ГПК въпреки ясните и подробни указания, съдържащи се в определението на СОС от 20 октомври 2016 г. за излагане на обстоятелствата, на които се основава евентуалният осъдителен иск, включително посочване на датата на настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит и уточняване съобразно тази дата размера на претендираната главница и за какъв период е дължима. Ищецът не е предприел действия в изпълнение на тези указания, отправени в присъствието на процесуалния му представител в указания едноседмичен срок и след изтичането му – до провеждането на ОСЗ на 1.12.2016 г., когато производството е прекратено поради неотстраняване на нередовностите в частта по предявените при условие на евентуалност осъдителни искове за сумата 45 371,23 лв., представляваща главница, формирана от месечните вноски с падежи от 15.04.2013 г. до 15 март 2020 година съгласно уточнителна молба, която е подадена в изпълнение на предходно разпореждане на първоинстанционния съд от 2 юни 2016 г. за отстраняване на нередовности на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, относими към евентуално съединените осъдителни искове.
С определението от 20 октомври 2016 г. повторно е дадена възможност за отстраняване на нередовностите в съдържанието на исковата молба по чл.127 ал.1 т. 4 ГПК с предупреждение за последиците от неизпълнението на указанията в срок и ищцовата страна не е предприела никакви процесуалн действия въпреки изявленията на представителя й по пълномощие в оз на 20 октомври 2016 г. да му бъде предоставен срок за посочване конкретната дата на настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост на целия кредит.
Нито един от формулираните в изложението 5 въпроса не е обсъждан в мотивите на обжалваното въззивно определение и не е обусловил решаващите изводи на съда по предмета на спора – сезиран ли е първоинстанционният съд с редовна искова молба с изчерпателно изложение на обстоятелствата, на които се основава евентуалният иск, допълнени с уточнителната молба от 20 юни 2016 г. Въпросите са зададени в контекста на оплакванията за необосновано възприемане на фактическите обстоятелства в исковата молба като недостатъчни за индивидуализиране предмета на евентуалния иск и за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с преценката дали е сезиран с редовна искова молба. За да съответстват на критерия за общо селективно основание въпросите трябва да бъдат от значение за изхода на спора по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, не и за правилността на изводите му при преценка на фактите и тяхната законосъобразност. Непосочването на правни въпроси, обуславящи изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на определението до касационно обжалване, без да се разглежда соченото от жалбоподателя допълнително селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
Независимо от горното допълнителният критерий за селектиране на частната касационна жалба е бланкетно посочен, а съгласно задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 4, обосноваването му предпоставя посочване на непълни, неясни или противоречиви правни норми, чиито несъвършенства налагат формиране на нова съдебна практика по конкретни разпоредби или осъвременяване на вече създадена такава предвид настъпили в обществените условия промени. С оглед препращащия характер на разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК цитираното Тълкувателно решение на ВКС намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 990/22 март 2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, постановено по ч.гр.д.№ 495/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: