4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 20.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия Любка Андонова частно гражданско дело № 4031 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мелница Сливен“ АД със седалище в гр. Сливен, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.К. К. срещу въззивното решение № 140 от 14.8.2019 г, постановено по гр.дело № 389/19 г на Сливенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1502/21.12.2018 г по гр.дело № 5398/18 г и решение № 293/13.3.2019 г на Сливенски районен съд като са уважени предявените от М. С. Т. срещу дружеството-касатор искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ и е допусната ОФГ в решението от 21.12.2018 г.
В касационната жалба се подържа, че обжалваните решения са неправилни и незаконосъобразни, постановени в нарушение на процесуалния и материалния закон.Иска се допускането им до касационен контрол и отмяната им, постановяване на решение по същество, с което исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със законните последици.
Ответницата по касационната жалба оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв. Г. Х..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство.
С постановеното въззивно решение, съдът е приел, че уволнението на Т. от заеманата длъжност „началник-склад, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращение в щата е незаконосъобразно, тъй като липсва реално съкращение в щата, трудовите функции, изпълнявани от служителката не са премахнати, а продължават да съществуват и се изпълняват от лицата, изпълняващи длъжността „отчетник“, с които е следвало да бъде съпоставена по критериите на чл.329 КТ, т.е нарушен е императива на тази норма.Искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ е уважен за сумата 3497, 60 лв, тъй като пред въззивната инстанция в проведеното съдебно заседание са представени доказателства за оставането на служителката без работа.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са формулирани следните процесуалноправни въпроси, които са обусловили решаващите мотиви на съда и са от значение за крайния изход на спора :
1/.Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства.Сочи се противоречие с приложените от касатора към жалбата решение от 17.7.2015 г по т.дело № 674/14 г на ВКС, ТК, решение № 210/8.10.2018 г по гр.дело № 4971/2017 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с които е прието, че съдът следва да отговори на всички оплаквания във въззивната жалба като изложи собствени мотиви относно относимите към спора доказателства, възраженията и доводите на страните ; решение № 212/1.2.2012 г на ВКС по т.д. № 1106/2010 г на ВКС, Второ ТО, с което е прието, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства, обсъди въведените от страните доводи и възражения, като разрешаването на спора предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършването на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира собствени фактически и правни доводи по основателността на предявените искове.Въззивното решение е постановено в противоречие със сочената съдебна практика, както и със задължителните указания в т.19 от ТР № 1/4.1.2001 г по т.д. № 1/2001 г на ОСГК на ВКС, съгласно което мотивите следва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като втора по съществото на правния спор.За да се произнесе въззивният съд трябва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите на решението му.В конкретния случай с отговора на въззивната жалба /л.12 от делото на Сливенски окръжен съд/ ответникът е подържал, че първоинстанционният не е разгледал и изобщо не се е занимал да даде отговор на доводите му, по депозирания писмен отговор на исковата молба /л.22 от делото на Сливенски районен съд/, че за работодателя не съществува задължение, а само право да извърши подбор, когато се съкращава единствената по щатното разписание длъжност на „началник-склад“, като се премахват изцяло ръководните функции, а част от изпълнителските такива преминават и се преразпределят към служителите, изпълняващи длъжности със частично сходни трудови функции.Този въпрос не е обсъден от въззивния съд и не е ясно как е формиран извода му за неизвършен подбор по смисъла на чл.329 ал.1 КТ.Поради изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК предвид констатираното противоречие с представената от касатора съдебна практика.
2/По поставения от касатора въпрос именно „Кой е момента на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в производството по предявен от ищеца иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ“, уточнен от настоящия съд съобразно правомощията му дадени с ТР № 1/2009 г/19.2.2010 г по т.-д. № 1/2009 г, настоящият състав намира следното : Сочи се противоречие с представените от касатора решение № 1014/23.12.2009 г по гр.дело № 221/2009 г на ВКС, Трето ГО и решение № 324/6.11.12 г по гр.дело № 1728/11 г на ВКС, Трето ГО.Ищцата не е представила доказателства за оставането си без работа до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, а едва в проведеното пред Сливенски окръжен съд открито съдебно заседание, което обосновава наличието на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т. ГПК със създадената по този въпрос безпротиворечива съдебна практика.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 140 от 14.8.2019 г, постановено по гр.дело № 389/19 г на Сливенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1502/21.12.2018 г по гр.дело № 5398/18 г и решение № 293/13.3.2019 г на Сливенски районен съд като са уважени предявените от М. С. Т. срещу дружеството-касатор искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ и е допусната ОФГ в решението от 21.12.2018 г.
ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 130 лв, като при неизпълнение в срок на горното указание касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
След изпълнение на горното указание, респ. след изтичане на срока за изпълнението му делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.