4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 21.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2715/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№14311/10.5.2019 г. подадена от адвокат Н. М. – процесуален представител на ищеца „Стимекс“ ЕООД – Варна, срещу въззивно решение №398/29.3.2019 г. по гр.д.№71/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., 4 състав, с което е потвърдено решение №2899/18.6.2018 г. по гр.д.№15752/2016 г. по описа на Варненския районен съд, XVI-ти състав, с което са отхвърлени предявените от „Стимекс“ ЕООД – Варна, против П. П. К. от [населено място], иск на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата 8086,02 лева, и лихва за забава върху сумата 8086,02 лева, в размер на 327,97 лева.
Въззивната инстанция е приела, че „За да бъде претенцията с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ основателна, в тежест на работодателя е да докаже наличието на няколко кумулативни предпоставки, обосноваващи отговорността на работника или служителя: 1/ ответникът да е бил в трудовоправни отношения към момента на установяване на липсата; 2/ на ответника да е възложена отчетническа функция, т. е., функция, която има за предмет събиране, съхраняване, разходване или отчитането на парични или материални ценности; 3/ да са установени липси на стоково-материални ценности; 4/ липсите да са с неустановен произход.
Разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ урежда специфичен за отчетническата дейност състав на увреждане – липса на парични или материални ценности. Липсата е недостиг, недоимък в касата или склада, представлява състояние на неотчетност с неустановен произход и с оглед специфичния характер на увреждането, липсата, в случай, че е констатирана, се изгражда върху презумпцията за причиняване на щетата от отчетника, комуто ценностите са му поверени „под отчет“. Поради това и констатацията на една липса обръща тежестта на доказване. Върху отчетника се възлага тежестта да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, че това не е извършено виновно.
Работници или служители, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности, независимо че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. Това следва от естеството на имуществената отчетническа отговорност, която е установена за да възмезди работодателя за този недостиг, чиито произход не може да бъде установен. Именно поради това отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да боравят с тях и това е ядрото на трудовата им функция. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за управление и пазене, като част от трудовите му задължения, макар и да е имал досег до тях.
В случая е установено, че в периода 05.03.2013 год. – 20.07.2016 год. ответницата е работила по трудово правоотношение в ищцовото дружество на длъжност „технически сътрудник в строителството“.
Основният спорен въпрос е дали ответницата е имала качеството отчетник по отношение на процесните вещи – инструменти и инвентар.
От анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че единствените материално отговорни функции за длъжността, изпълнявана от ответницата, са били свързани с подпомагане отчетността на изпълнените в съответния строителен обект СМР (Раздел ІІ, т. 22 от длъжностната им характеристика), т. е., отчетнически функции, които са свързани единствено с разходване на СМЦ, собственост на работодателя – влагането в съответния строителен обект на строителни и други материали, които тя е заявявала и изписвала от складовете на дружеството – в този смисъл е и заповедта № 34/30.12.2014 год. на управителя на ищцовото дружество, с която на ответницата е наредено да започне работа на обект „Апартаментен хотел за обществено и делово обслужване в УПИ *****, кв. 317 в [населено място]“, на длъжността „технически сътрудник“ и са им вменени и задължения да отчита документите по извършените в обекта видове строително-ремонтни работи. Отчетнически функции, свързани със съхраняването на процесните вещи на ответницата не са възлагани. В тази насока са и обсъдените по- горе инвентаризационни протоколи, от които е видно, че същите съдържат описание на вида и количествата вложени в строителния обект материали при извършване на СМР, което кореспондира и със задълженията на ответницата по длъжностната им характеристика – влагането в съответния строителен обект на строителни и други материали, които тя е заявявала и изписвала от складовете на дружеството и отчитането на тяхното разходване.
Предвид изложеното от формулираните в длъжностната характеристика трудови задължения на ответницата обсъдени и във връзка с останалите, събрани по делото доказателства, не може да се обоснове извод, че на ответницата са били възложени отчетнически функции по съхраняването на процесните вещи, поради което същата не носи отговорност за тяхната липса на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.
По тези съображения искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Доводите във въззивната жалба, поддържани в хода на цялото производство в първата и в настоящата инстанция, че ответницата е била фактически отчетник, имала е като трудово задължение отчетническо боравене с имущество на работодателя, поради което и същата следва да отговаря за вреди от липси на процесните вещи на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, настоящият състав намира за неоснователни. Това е така, с оглед изложеното по – горе, че „отчетническото боравене“ от страна на ответницата с имущество на работодателя е единствено по повод на разходването на влаганите в обекта строителни и други материали, но не и в съхраняване на процесните вещи.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се навежда довод, че съдът е формирал изводите си в нарушение на установената съдебна практика по приложението на чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Поставят се следните въпроси:
1.По въпросите за съставянето и подписването на първични счетоводни документи, каквито са складовите разписки, протоколите за приети стоки, за изписване на материали, количествено стойностни сметки и протоколи за инвентаризация в качество на МОЛ от работник или служител, представляват ли факти, удостоверяващи наличие на задължения за отчетническо боравене с имущество и фактически изпълнявана материално-отчетническа дейност по ТПО ?,
2. При доказан факта на получаване на СМЦ чрез писмени доказателства – конкретния случай складови разписки, подписани от ответницата по иска, като приела, следва ли, че СМЦ са били поверени на работника, били са в негово разпореждане и му е възложено като трудово задължение да ги пази, съхранява и отчете ?
3. Относно правната същност и доказателствената сила на инвентаризационните протоколи – описи, приложени по делото.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба П. П. К., посредством процесуалния си представител – адв. Д. П., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира следното:
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия и втория от поставените въпроси уточнени по смисъла на т.1 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК в следния въпрос: „Представляват ли факти, удостоверяващи наличието на задължения за отчетническо боравене с имущество и фактически изпълнявана материално – отчетническа дейност по трудово правоотношение, първични счетоводни документи, с които е доказан фактът на получаване на СМЦ от работника или служителя, и представлява ли този факт задължение за същия, за тяхното съхраняване, опазване и отчитане ?“
На касационния жалбоподател следва да се укаже да заплати държавна такса в размер на 168 лева по сметка на Върховния касационен съд в седмичен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №398/29.3.2019 г. по гр.д.№71/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., 4 състав.
УКАЗВА на касационния жалбоподател в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 168/сто шестдесет и осем/ лева.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: