О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари , две хиляди и двадесета
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3354/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №132 от 15.01.2019г по в.гр.дело № 2629/2018г. на Софийски апелативен съд в частта , с което е потвърдено решение №43 от 14.02.2018г на Врачански окръжен съд по уважения иск на С. Б. С. с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 282, ал.3 вр ал.2 , вр ал.1 , вр чл. 20,ал.2 от НК което производство е продължило 13 години до прекратяването му от Прокуратурата на РБ в досъдебна фаза с постановление от 01.08.2007г на ОП-Враца,съобщено на обвиняемата на 23.10.2012г,до размера на присъденото обезщетение от 20 000лева,което Прокуратурата на РБ счита за завишено. Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, с което до пълния предявен размер от 150 000лева искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен, поради прекомерност на претенцията.
Касационна жалба е постъпила и от С. Б. С., чрез адв. Д Г. срещу въззивното решение в частта,с която е потвърдено отхвърлянето на иска до претендирания размер от 120 000 лева .Защитата счита присъденото обезщетение под тази сума за занижено.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане принципа на справедливостта в чл. 52 ЗЗД .Според изложението, решението на САС е в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД поради завишаване, което е и противоречие с практиката на ВКС по процесуален въпрос за задължението на съда да изложи мотиви за причинно– следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК, защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за това .Като основание е посочен критериият на чл. 280 ал.1т.1 от ГПК, доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост , дадени в практиката на ВКС. Приложени са реш. №267/2016г по гр.д №1365/2016 ІVг.о, реш. №166/2016г по гр.д №631/2016г на ІVг.о ,реш. №29/2012г на ІІІ г.о на ВКС като практика по чл. 290 ГПК по искове ,предявени на същото основание при прилагане на чл. 52 ЗЗД .
Формулира се и въпрос, чрез който се изтъква довод за недопустимост на решението в една част – за присъдената лихва.Изтъква се че петитумът е бил различен от този по който съдът се е произнесъл , налице е основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по въпроса за недопустимостта от подобно произнасяне (реш. №299/2011г ІІ г.-о , реш. № 428/2012г І. г.о).
В изложението към жалбата на С. Б. С.,представлявана от адв. Д Г. ,се изтъква основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса за прилагането на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Изтъква се противоречие с ППВС № 4/ 1968г поради това ,че въззивният съд не е обсъдил конкретните обстоятелства , дори да ги е посочил изчерпателно .Не е посочено значението им , например чистото съдебно минало , изградения служебен и обществен авторитет на С. като управител на банка , който е бил сринат
В обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд на свой ред е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вредивъззивното решение е потвърдено изцяло , вкл. по отношение на присъдената законна лихва за забава върху главницата, считано от 16.10.2012г , на която дата е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство.По делото е установено че , от 1992г ищцата С. Б. С. е работела като управител на клон на „ТС-Банк“в [населено място],като на 15.10.1993г.е уволнена дисциплинарно заради грубо нарушаване на вътрешно нормативните документи на банката и превишаване правата на заеманата длъжност предвид раздавани необезпечени кредити. На 27.06.1994г. в ОП-Враца е образувано предварително следствие срещу множество лица, в това число и срещу ищцата за това, че през периода от 21.05.1993г. до 16.07.1993г.като управител на банковия клон е нарушила служебните си задължения с цел да набави за други лица облага и са настъпили значителни вреди за банката,като случаят е особено тежък и е квалифициран като престъпление по чл.282, ал.3, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК,в действащата му тогава редакция.Разследването се е водело по две преписки едновременно, като по една от тях (сл.д № 178/1995г) С. е привлечена като обвиняема на 20.12.1997г. и спрямо нея е взета мярка за неотклонение парична гаранция. Била е наложена принудителна административна мярка да не напуска страната ,отменена едва на 06.02.2012г. През 1996г по случая има публикувани статии в регионални печатни издания, в които се коментира , че като управител на банков клон ищцата е раздавала кредити на свои близки,както и че лично се е облагодетелствала и че спрямо нея са повдигнати обвинения. По внесения обвинителен акт през 1998г в РС гр. Козлодуй делото е прекратено и върнато на Прокуратурата за доразследване .Разследването по обвинението срещу С. е продължило (под №130/1998 г.по описа на РП Колзолдуй след обединяване на няколко преписки), до 01.08.2007г.,когато Окръжна прокуратура – Враца е постановила прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24,ал.1, т.1 и т.4 от НПК на воденото против ищцата наказателно производство. Видно от представената по делото обратна разписка, постановлението е връчено на същата едва на 16.10.2012г.,като има и данни,че по преписка под друг номер по опис на ОП-Враца съдържаща, материалите по сл.д.№ 175/2003г е съобщено прокуроско постановление от 15.11.2007г.за прекратяване,за което обаче съдът е констатирал ,че е за част от обвинението ,отнасящо се за друг период, по който отделно са извършвани разследващи действия Препис от това постановление е било връчено на ищцата на 23.11.2007г.,но не променя имвода за висящност на предвалителното производство По делото е прието за установено ,че в периода от 1998г. до 1999г. ищцата е отправяла молби да бъде допусната до участие в конкурси или за започване на работа като счетоводител в други банки или общински структури, като молбите са оставени без уважение, поради това,че е била дисциплинарно уволнена от ТС- Банк.
На свой ред въззивният съд е изтъкнал,че предварителното производство с обвинение в тежко умишлено престъпление е водено с неразумна продължителност,повече от 13 години за което обстоятелство ищцата няма принос. Това е причинило неимуществени вреди , които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ. Предвид събраните гласни доказателства е установено ,че ищцата е изпитала негативни емоции страх от неоснователно осъждане, нервно напрежение и безпокойство, потиснатост тревожност,несигурност,притеснения. Повдигнатите обвинения са били във връзка и по повод упражняваната от нея отговорна длъжност и са за несъставомерни деяния . В тази връзка САС е отчел вреди, свързани с подронване на авторитета й в обществото, както и че повдигането на обвинението и воденото наказателно преследване са имали пагубен ефект върху репутацията , професионалното й развитие и кариера .Тези обстоятелства, чистото съдебно минало на ищцата, нейната възраст, тежестта на обвинението и мерките за процесуална принуда, както и обществено-икономическите условия в страната,са мотивирали въззивния съд да определи размера на обезщетението ,като във връзка с възраженията на страните е изтъкнато ,че утежнения на здравето не са доказано настъпили. Медийното разгласяване и отразяване е било израз на публичния интерес към обстоятелства, които не обвинението е предизвикало, нито е в резултат на съобщения , подадени от разследващите или изявленията им. Фактът,че ищцата е била дисциплинарно уволнена и това се отразило на кариерното и развитие и професионална реализация е съобразен при размера , но не в поддържана от Прокуратурата на РБ насока,а именно като релевантно обстоятелство по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ .
На първо място Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение намира , че е налице основание за допускане на въззивоно решение до касационно обжалване в една част по служебен критерии, за да се провери неговата допустимост.Това е частта за присъдената лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.При изтъкнато с иска обстоятелство,че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 16.10.2012г , исковата молба постъпва в съда на 16.10.2017г , като в нея е поискано присъждане на лихва в законен размер върху обезщетението, считано от 16.10.2014г .Съдът е присъдил лихвата ,считано от 23.10.2012г до окончателно изплащане на главницата,като в решение №43 от 14.02.2018г на Врачански окръжен съд е посочено ,че така е поискано Решението е изцяло потвърдено.
След преценка Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение счита ,че не са налице останалите основания за допускане на касационно обжалване на решението , изтъквани от страните по жалбите им .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД .
По този въпрос е дадено разрешение в ППВС № 4/ 1968г и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС – реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011г ,по гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о.реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и др. Част от тази установена практика съставляват и решенията, приложени от Прокуратурата на РБ и защитата на ищцата . Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие ,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер , съгласно установената практиката на ВКС . Това са тежестта на повдигнатото обвинение ,установените отрицателни последици за ищеца в личностно, професионално,социално ,емоционално и психическо отношение, включително продължителността на наказателното преследване , естеството и интензивността на понесената процесуална принуда от наложените мерки и действията на разследващите органи.
Въззивното решение не е в противоречие с установената практика на ВКС по въпроса.Отчетена е неразумната продължителност на наказателното производство, но също и разяснението в установената практика на ВКС, че неразумната продължителност не води до увеличаване на обезщетението в геометрична прогресия, а се преценява вредоносния ефект и последиците върху личността. Не е подценено обстоятелството ,че те са оказали негативно и продължително въздействие ,че ищцата е била с чисто съдебно минало , но е съобразено и това , че обвиняемата е понесла и друг вид отговорност,в случая дисциплинарна,като управител на банкова структура което е от значение при затрудненията да си намери подходяща работа. Преценени са отрицателните последици в рамките на обичайното за подобни случаи (съгл. Р№ 388/2013г по гр.д №1013/2012г.ІVг.о) в установената по делото конкретност Към датата на повдигане на обвинението ищцата е на 47 години и към датата на прекратяване на наказателното производство е на 60 години. Въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС в кои случаи се касае за установяване на негативни изживявания по-големи от обичайните( реш. №458/2015г ,ІV г.о на ВКС и др) като е съобразено и това че през един значителен период на трудова и социална активност ищцата е била обвиняема .
И в двете изложения липсва конкретна обосновка на въпросите по специалните критерии на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , свързана с конкретните решаващи съображения на съда и не се сочи кое обстоятелство от указаните в ППВС №4/1968г ,или предвид цитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПКвъззивният съд е следвало да обсъди,а не е обсъдил или преценил в случая.
Действително, справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат парично обезщетявани равностойно, но различните по размер обезщетения присъждани по дела за обезщетение на неимуществени вреди в сходни случаи не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД,на която теза и двете страни основават възраженията си,без по същество да обосновават изтъкваното основание по чл. 280 , ал1 т.1 ГПК
Връзките между фактите са изтъкнати от въззивния съд , с което е мотивиран и извода за причинно-следствена връзка.Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и в изложението на Прокуратурата на РБ необосновано се поддържа обратното. Върховен касационен съдне приема и довода на касаторката С. за наличие на основание по чл. 280 ал1, т.1 от ГПК поради неоценяване на релевантни обстоятелства, които иначе са изтъкнати като факти.
Воден от горното, Върховен касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №132 от 15.01.2019г по в.гр.дело № 2629/2018г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е потвърдено решение №43/14.02.2018г по гр.д №568/2017 на ВрОС за присъждане на законна лихва върху сумата , представляваща обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лева , считано от 23.10.2012г до окончателно изплащане
Не допуска касационно обжалване на решение№132 от 15.01.2019г по в.гр.дело № 2629/2018г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .