О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 20.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………….…. и с участието на прокурора …….……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 111 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8398/27.Х.2017 г. на кюстендилското [фирма], подадена против решение № 224 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 18.VІІ.2017 г., постановено по т. д. № 171/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 479/26.ХІ.2016 г. на ОС-Пловдив, ТК, ХІІІ-и с-в, по т. д. № 40/2014 г. С последното, в исковото производство по чл. 135 ЗЗД, е бил обявен за недействителен по отношение на ищцовото [фирма]-гр. П. апорт на недвижим имот /самостоятелен обект-сграда/, извършен от [фирма]-гр. К. в капитала на [фирма]-гр. К..
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за като за недопустимост (предвид наличието на преюдициално дело относно правоотношение, което е условие за основателността на разгледания П. иск), така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените превила. С оглед това се претендира обезсилването му, а алтернативно – неговото касиране. Инвокиран е довод, че въпросът за това дали вземането на ищцовото [фирма], въз основа на което то е поддържало, че е кредитор на длъжника в открито пр-во по несъстоятелност на [фирма], се явявал преюдициален спрямо иска по чл. 135, ал.п 1 ЗЗД: „тъй като непредявяването на вземанията в рамките на несъстоятелността води до пълното им погасяване”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за порок на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора, въведен с иска по чл. 135 ЗЗД, Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните три материалноправни и един процесуалноправен въпрос:
1./ „Притежава ли ищецът качеството кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД, ако не представи доказателства дали вземането, с което се легитимира, е било предявено в срока по чл. 685 ТЗ или чл. 688, ал. 1 ТЗ пред съответния окръжен съд по чл. 613 ТЗ?”;
2./ „Следва ли съдът да уважи предявения иск по чл. 135 ЗЗД, ако ищецът не би могъл да реализира правата си поради погасяване на неговото вземане?”;
3./ „Към кой момент следва съдът да прецени съществуването на качеството кредитор при предявен иск по чл. 135 ЗЗД?”;
4./ „За задължението на съда да обсъди всички доказателства и факти по делото”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] /ищец в І-воинст. пр-во/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски. Инвокирани са доводи както относно това, че производството по несъстоятелност пред ОС-Кюстендил и предявяването на вземанията на кредиторите нямало преюдициален характер по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД, така и че в търговския регистър по партидата на [фирма] е публикуван списък на кредиторите на несъстоятелния търговец, от който се установявало, че ищцовото [фирма] е негов кредитор.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] /в несъстоятелност/ писмено е възразило чрез своя синдик единствено по основателността на оплакванията за недопустимост, както и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. К. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Преди произнасянето относно евентуално наличие на приложно поле на касационното обжалване в процесния случай бе съобразено следното:
По повод постъпил сигнал за създадена противоречива съдебна практика, със свое Разпореждане от 1 юни 2017 г. /дата, предхождаща тази на постановяване на атакуваното въззивно решение/ председателят на ВКС е образувал тълкувателно дело № 2/2017 г. по описа на ОСГТК, като единият от двата въпроса, по които предстои произнасяне с тълкувателно решение гласи: „Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?” Ето защо, предвид съвпадането на този правен въпрос със съдържанието на въпроса, във връзка с който търговецът настоящ касатор поддържа едновременно твърдение за порок на атакуваното въззивно решение по см. на чл. 281, т. 2 ГПК, но също и основание за допустимост на касационния контрол, настоящето касационно производство ще следва да бъде спряно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК /по обжалване на решение № 224 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 18.VІІ.2017 г., постановено по т. дело № 171/2017 г./
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2