О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 24.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………….……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1053 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
С влязло в сила на 30.ІІІ.2018 г. определение № 1493 на Пловдивския районен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 14.ІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 1190/2018 г., исковото производство по същото е било прекратено, като – на основание чл. 47, ал. 1 ЗМТА – делото е било изпратено по подсъдност на ВКС: понеже предмет на подадената от търговска банка [фирма]-София искова молба (с вх. № 4456/22.І.2018 г.) срещу ответниците К. Л. К. от [населено място] и пловдивското [фирма] е било прогласяване нищожността на Спогодба от 6 юли 2017 г., одобрена с протокол от арбитражното заседание по арб. дело № 2/2017 г. при Арбитражен съд към Сдружение за добрите адвокатски практики. Прието е било в мотивите на това прекратително определение на РС –Пловдив, включващо оставяне без уважение на особеното искане на Банката по чл. 389 ГПК, че: „макар разпоредбата на чл. 47 ЗМТА да регламентира изрично отмяната на арбитражни решения, тя е приложима и в настоящия случай, доколкото постигнатата между страните спогодба има значението на влязло в сила решение”.
Видно от съдържанието на приложената към исковата молба на ТБ [фирма] Спогодба от 6 юли 2017 г. е, че страни по нея са двамата ответници: [фирма]-гр. П. и К. Л. К. от същия град. Съгласно чл. 1 от процесната Спогодба, пловдивското търговско дружество се отказвало частично от претенцията си по отношение на претендирана неустойка от ответницата К., като след влизането в сила на спогодбата това физическо лице щяло да дължи на търговеца сумата 84 198 лв. за извършени подобрения /СМР/, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на исковата молба и до окончателното й изплащане; сума в размер на 139 000 лв., представляваща неустойка по споразумение от 4.ІХ.2015 г.; сума в размер на 6 440 лв., представляваща такса за образуване на арбитражното дело № 2/2017 г., вкл. и 100 лв. депозит за разноски по същото; сума в размер на 5 400 лв., представляваща адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие в арбитражния процес от 11.V.2017 г. Според клаузата на чл. 2 от същата Спогодба от 6 юли 2017 г., К. Л. К. се е задължила „в срок до 5 /пет/ дни след датата на постановяване на съдебния акт, с който ще се одобри настоящата спогодба” да изплати на [фирма] горепосочените суми, като дотогава дружеството, съгласно изричната уговорка по чл. 3 от Спогодбата от 6 юли 2017 г., щяло да упражни право на задържане по отношение на конкретно посочен недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, собственост на К..
При тези данни по делото в процесния случай се налагат следните правни изводи:
Кредитната институция настоящ ищец не е сред страните по горепосочената спогодба, постигната в хода на арбитражно дело. Надлежните две страни по същата са уговорили да поискат от съответния арбитражен съд, съгласно чл. 40, изр. 2-ро и 3-то ЗМТА, да възпроизведе съдържанието на спогодбата им в арбитражно решение, което би имало „силата на решение по съществото на делото” /а не последното да се прекрати/. Липсва обаче дори определение за утвърждаване на спогодбата и за прекратяване на делото от арбитражния състав. Следователно налице е единствено спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, инкорпорирана в протокол от заседание по арбитражно дело. Последното изключва приложимостта на специалния ред по чл. 47 ЗМТА и затова настоящето исково производство пред ВКС ще следва да се прекрати. При този негов изход, тъй като то е било образувано без да е внесена дължимата по сметка на ВКС държавна такса, то, на основание чл. 77 ГПК, търговска банка [фирма]-София ще следва да бъде осъдена да заплати по сметката на този съд за държавни такси такава в размер на 80 лв. (осемдесет лева): съгласно чл. 3, предл. 1-во от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1053/2018 г.
О С Ъ Ж Д А търговска банка „В.” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд за държавни такси такава в размер на 80 лв. (ОСЕМДЕСЕТ ЛЕВА).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2