3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 04.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли и през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 358/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 вр. чл.396 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Новерго Пропъртис“ ООД – търговско дружество със седалище в Невада, САЩ, представлявано по пълномощие от адв. И. П. от САК, срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение № 92 от 10.01.2020 г. по ч. т. д. № 6268/2019 г. в частта, с която е определена парична гаранция в размер на 30 000 лв. по допуснато след отмяна на определение по т. д. № 861/2019 г. на Софийски градски съд обезпечение на предявен от дружеството – частен жалбоподател против „София Кепитал Партнърс“ ЕООД иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение в обжалваната част като поддържа, че въззивният съд неправилно е определил парична гаранция, която е несъразмерно голяма и практически не може да бъде внесена. Навежда оплаквания, че при определяне на гаранцията съдът не е съобразил представените по делото доказателства, които в достатъчна степен подкрепят вероятната основателност на обезпечения иск и предпоставят допускане на обезпечението без гаранция в хипотезата на чл.391, т.1, т.1 ГПК.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения :
Процесуалният ред за обжалване на постановените в обезпечителното производство определения е уреден в разпоредбата на чл.396 ГПК. Производството за обезпечение на иск е двуинстанционно и според Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. С изменението на ГПК от ДВ бр.100/2010 г. е предвидена възможност за обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на определението, с което след отмяна на първоинстанционно определение за отказ да се допусне обезпечение въззивният съд допуска поисканото обезпечение – чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. От защитата чрез обжалване по реда на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК обаче може да се ползва само ответникът в обезпечителното производство, тъй като по отношение на него тя е израз на двуинстанционния характер на производството. За молителя двуинстанционното разглеждане на молбата за обезпечение се реализира чрез обжалване на първоинстанционното определение, с което е отказано допускане на обезпечението, и с произнасянето на въззивния съд за молителя обезпечителното производство пред съда приключва. Поради двуинстанционния характер на обезпечителното производство молителят не разполага с процесуална легитимация да обжалва определението на въззивния съд за допускане на обезпечение в хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК по съображения, че не е доволен от условията, при които е допуснато обезпечението, и конкретно – от допускането на обезпечение при условията на гаранция. В този смисъл е и константната практика на ВКС – напр. определение № 248/03.05.2018 г. по ч. т. д. № 1060/2014 г. на ІІ т. о., определение № 723/14.11.2014 г. по ч. т. д. № 3282/2014 г. на ІІ т. о., определение № 313/17.06.2015 г. по ч. т. д. № 1362/2014 г. на ІІ т. о., определение № 597/02.11.2018 г. по ч. т. д. № 2372/2018 г. на ІІ т. о., и др.
Обжалваното с частната касационна жалба определение е постановено по повод на частна жалба, с която молителят в обезпечителното производство „Новерго Пропъртис“ ООД е обжалвал определение на първоинстанционния съд за отказ да се допусне обезпечение на предявен от него иск. Въззивният съд е приел частната жалба за основателна и след отмяна на обжалваното определение е допуснал поисканото обезпечение при условията на парична гаранция. Предвид изложените по-горе съображения, с произнасянето на въззивния съд защитата на молителя (сега частен жалбоподател) е изчерпана и той няма право на частна жалба срещу постановеното във въззивното производство определение, вкл. по чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността молителят да обжалва определението пред Върховния касационен съд не поражда право на обжалване, каквото не е предвидено в закона. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Новерго Пропъртис“ ООД – търговско дружество със седалище в Невада, САЩ, срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение № 92 от 10.01.2020 г. по ч. т. д. № 6268/2019 г. в частта, с която е определена парична гаранция в размер на 30 000 лв. по допуснато след отмяна на определение по т. д. № 861/2019 г. на Софийски градски съд обезпечение на предявен от дружеството – частен жалбоподател против „София Кепитал Партнърс“ ЕООД иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :