8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 23.03.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3789 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№6870/02.08.2019г. /постъпила по пощата на 01.08.2019г./, подадена от Л. Н. К. и И. Н. Д. чрез процесуалния им представител адв.И. В., срещу решение №225/18.06.2019г., постановено от тричленен състав на ГК на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№282/2019г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Н. К. и И. Н. Д. против Община Велинград иск за признаване, че е налице грешка в кадастралната основа на одобрени кадастрална карта, регистър и план на [населено място] по отношение на имот ………….. по ВКС на В., за установяване на грешка в кадастралната карта, както и за признаване право на собственост върху полска култура с площ от 7.229 дка, осма категория, местност В., имот №…………. по картата на землището на [населено място], ЕКАТТЕ ………., община Велинград, област П., при граници: №……….-вътрешна река на държавата-МОСВ; №…………-др.селскостопански територии; №…………-горско стопанска територия на Д.-Д. „А.“; №…………-полски път на община Велинград; №…………-др.селскостоп.тер. на Б. Г. Д. за разликата над ? идеална част от имота.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпросите:
1.Допустимо ли е да се предявява установителен иск за собственост във връзка с чл.53, ал.2 ЗКИР /нов чл.54, ал.2 ЗКИР/ от един от съсобствениците;
2.Необходими другари ли са съсобствениците на недвижим имот в производството по чл.54, ал.2 ЗКИР.
Според касаторите по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №91 от 1.10.1974г. на ОСГК на ВС; решение №171/10.04.2012г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1382/2010г.; решение №378/28.07.2010г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№148/2009г.; решение №424/13.07.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№964/2009г. и ТР №3/29.06.2017г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№3/2016г./.
Поддържат, че следва да бъде взета предвид и практиката на административните съдилища в производства по чл.54, ал.6 ЗКИР, според която при грешка в нанасянето на имот в кадастралната карта съсобствениците са необходими другари.
Ако тезата им, че сочените от тях решения не обосновават противоречие с практиката на ВКС по поставените въпроси, касаторите поддържат наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК Община Велинград изразява становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащи на обжалване актове на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Л. Н. К. и И. Н. Д. са сезирали съда с искане на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.53, ал.3 ЗКИР да бъде признато за установено по отношение на община Велинград, че са собственици на полска култура от 7.229 дка, осма категория, местност В., имот №………. по картата на землището на [населено място], ЕКАТТЕ ……, отразен графично съобразно скица №Ф./07.09.2006г., издадена от ОСЗГ-В., като при одобряване на кадастралния план на [населено място] е допусната грешка, като западната регулационна линия на имот №………..-същата е погрешно заснета, а именно:частта от имота, отбелязана с букви ABCDEF на приложената комбинирана скица, приложена към исковата молба, е неправилно премахната/отнета от имота за сметка на частта, отбелязана с букви G. в комбинираната скица, която е неправилно прибавена към имота, съответно в западната и източната част на същия, при съседи: на неправилно премахнатата част имоти №№…………,[ЕИК], ……….., …………, а на неправилно придадената част:[ЕИК],[ЕИК],[ЕИК], …………
С уточнение вх.№2505/13.07.2018г. предявилите иска лица са заявили, че грешката следва да бъде поправена като в рамките на възстановения на наследниците на М. И. М. имот №……….. бъдат включени двата новообразувани и отделени от него имота, а именно №……….. с площ от 0.999 дка и №………. с площ от 0.200 дка, които са с форма на неправилни четириъгълници и от всички страни граничат с имот …………
Поддържат, че са наследници на М. И. М. и в това им качество имотът е възстановен с решение №1939А от 23.03.2001г. на ОСЗГ-В., като през 2006г. имотът е нанесен по реда на чл.18д, ал.4 ППЗСПЗЗ, за което е издадена скица Ф./07.09.2006г. от ОСЗГ-В.. Впоследствие били извършени корекции на графиката на имота с изместване на западната граница на изток. Съседните имоти №……… и ………. са нанесени като остатъчен фонд, собственост на общината по чл.19 ЗСПЗЗ, което според предявилите иска лица обуславя пасивната процесуална легитимация на ответника.
В подадения по реда на чл.131 ГПК отговор община Велинград е изразила становище, че така предявените искове са недопустими, тъй като с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№269/2013г. на ОС-Пазарджик предявеният от Л. Н. К. и И. Н. Д. против Община Велинград иск за признаване право на собственост върху поземлени имоти №№………., ………. и ………… е отхвърлен. Според общината предявените искове са и неоснователни.
В мотивите към постановеното от първоинстанционния съд решение №15 от 09.01.2019г. са изложени съображения, че предявеният по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР /чл.53 ал.3 ЗКИР/ иск да се признае, че е налице грешка в кадастралната основа по одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри по плана на [населено място] от 1995г., като към реституцията през месец март, 2001г. западната регулационна линия на имот №…….. е погрешно заснета като границата на имот №……….., в резултат частта от имот №………. е неправилно премахната/отнета от този имот за сметка на частта, означена като имот пл.№……… и имот №………., а отбелязана с букви G. в комбинираната скица, част от този имот е неправилно прибавена към имота, съответно в западната и източната част на същия при съседи: на неправилно премахнатата част – имоти с №№……….., ……….., …………., ……….., а на неправилно придадената част – имоти с №№ ………….., ………., ……….., ………., е основателен и като такъв трябва да бъде уважен. Прието е, че следва да бъде признато правото на собственост на основание наследство и реституция по отношение на ? ид.част от имот №………., тъй като ищците по наследство имат право само на ? ид.част от собствеността на този имот, доколкото на другата ? ид.част по наследство имат право други двама наследници и деца на син на общия наследодател, които не са страни по делото.
Постановен е диспозитив, с който е признато за установено по отношение на Община Велинград, че е налице грешка в кадастралната основа по одобрени кадастрални карта, регистър и план на [населено място] / без при това в диспозитива да е посочено в какво се изразява грешката/, както и че Л. Н. К. и И. Н. Д. са собственици на ? идеална част от следната реална част от недвижим имот: полска култура с площ от 7.229 дка, осма категория, местност В., имот №………. по картата на землището на [населено място], ЕКАТТЕ ……….., община Велинград, област П., при граници: №……….-вътрешна река на държавата-МОСВ; №……….-др.селскостоп. тер.; №…………-горско стоп. тер. на Д.-Д. „А.“; №……….-полски път на община Велинград; №……….-др.селскостоп.тер. на Б. Г. Д. за разликата над ? идеална част от имота, като предявеният иск е отхвърлен в частта и по отношение на имот №………… по КВС на [населено място], за установяване на грешка в кадастралната карта, както и за признаване право на собственост върху същия имот за разликата над ? идеална част от него като неоснователен.
Срещу така постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от Л. Н. К. и И. Н. Д. с искане да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.53, ал.3 ЗКИР /нов чл.54, ал.2 ЗКИР/ по отношение на имот №……….. по КВС на [населено място] и за разликата над ? идеална част от полска култура с площ от 7.229 дка, осма категория, местност В., имот №………. по картата на землището на [населено място], ЕКАТТЕ ………., община Велинград, област П., при граници: №………….-вътрешна река на държавата-МОСВ; №…………-др.селскостоп. тер.; №…………-горско стоп. тер. на Д.-Д. „А.“; №………..-полски път на община Велинград; №………….-др.селскостоп.тер. на Б. Г. Д..
Изложени са съображения, идентични с изложените и в касационната жалба и изложението към нея, а именно, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е иск, свързан с управлението на имота и като такъв може да бъде предявен от всеки съсобственик в интерес на останалите.
В обжалваното решение от фактическа страна е прието за безспорно между страните и за установено от представените по делото писмени доказателства, че предявилите иска лица са част от наследниците на общия наследодател М. И. М., починал на 26.04.1913г. в [населено място] и са деца на неговата дъщеря Е. И. Д., починала на 10.09.1989г. Прието е за установено, че наследници на общия наследодател са и лицата М. Б. З. и Е. Б. М.-М., които са деца на Б. М. М., син на общия наследодател, починал на 03.08.1994г.
Прието е, че по преписка на ПК-В. и съдържащите се в нея документи се установява, че са подадени заявления за възстановяване на право на собственост на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ от наследници на М. И. М., като с решение №1939 от 18.08.1992г., т.3 е признато и възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот – нива от 7.2 дка в м.“В.“, заявен с пореден номер 5 в заявлението и установен с данъчен регистър, като в това решение няма посочени граници на възстановената собственост.
Взето е предвид, че с решение №1839А/23.03.2001г. по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на ОСЗ-В. на наследници на М. И. М. е възстановено правото на собственост върху имот – полска култура от 7.229 дка, 8 категория в м.“В.“, съставляваща имот №……….. по картата на землището, при граници: им.№………..-вътрешна река на МОСВ; имот №………..-друга селскостопанска територия-земи по чл.19 ЗСПЗЗ; им.№……….-горско стоп.тер. на Д.-Д. „А.“; им.№…………-полски път на община Велинград; им.№………….-друга селскостопанска територия на Б. Д.. Посочено е, че като неразделна част от решението е издадена и заверена скица на имота, а на представеното копие от решението е отбелязано, че то е влязло в сила. Взето е предвид, че копие от решението се съдържа и в представената от ответника преписка, образувана по заявлението за възстановяване на правото на собственост на наследниците на М., като между двете решения е налице пълна идентичност както по отношение на описанието на границите на имот №……….., така и по отношение на състава на ПК, постановил това решение и положените подписи.
Взето е предвид също така, че ответникът е представил и друг екземпляр от решение със същия номер 1939А/23.03.2001г., в който е записано, че е снет от база данни на 14.10.2016г., в който екземпляр обаче е посочен друг състав на ОСЗ-В., а границите на имот №……….. вече са идентични с тези, посочени в скицата от 2001г. Прието е, че валидното решение, от което произтичат правата на предявилите иска лица по отношение на реституирания имот е решението, намиращо се в преписката на ОСЗ-В. и представено от ищците по делото, тъй като то се намира в кориците на преписката, по която е издадено, а препис от него е връчен и на заинтересованите страни в рамките на реституционното производство.
Взето е предвид, че по делото спорещите страни са представили няколко различни скици, ведно с историята на отбелязаните на тях имоти, както и че за изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и приета техническа експертиза. Въз основа на експертизата е прието за установено, че в ОСЗ-В. не се намира оригиналната скица, издадена заедно с решение №1939А/23.03.2001г. и представляваща неразделна част от него, както и че според описаните в това решение граници на имот №………. същите съвпадат изцяло с границите по скица-проект №Ф./07.09.2006г., издадена от ЕТ“Б.-91“. Посочено е, че границите, посочени за същия имот в скица №Ф./08.06.2001г. се разминават частично с тези по решение №1939А, като разминаването се състои в това, че липсва граница с имот №……….-друга селскостопанска територия на Б. Д., а вместо това е отразена граница с имот №………..-използваема ливада на М. М. М., а липсва и граница с полски път.
Взето е предвид, че според вещото лице имот №…………. с граници: от север-река, от изток-имот №……….. на М. М. и от юг-горска територия, е бил обособен в картата на землището, приета през 1995г., с площ от 9.150 дка и е бил възстановен на наследници на Х. Ч., но впоследствие на 08.06.2001г. имотът е получил нова регистрация и като собственици са вписани наследници на М. М. на основание решение №279/02.04.2001г. на ВКС, постановено по гр.д.№323/2000г.
Посочено е, че според експертизата в границите, в които е възстановена на наследниците на М., площта на имот №………. е от 7.229 дка, което е с 1.921 дка по-малко от площта на имота по КВС от 1995г., както и че промяната в границите на имота е от запад, от където е отнета площ от 1.921 дка; че в картата на землището от 1995г. няма имоти с №№………..,…………. и …………., като имотите в масива са до ……….., а тези три имота са обособени върху отнетата площ от имот №………… и са регистрирани през 1998г.
Въз основа на т.1, абзац последен от констативно-съобразителната част на допълнителното заключение на СТЕ от историята на имоти с №№…………, ……….. и ………. е прието за установено, че площта и границите на процесния имот №………. са променени през 1998г., когато тези три имота са били обособени, но няма данни да са съществували преди образуване на ТКЗС.
Посочено е също така, че вещото лице е установило, че на Д. и П. е била разрешена направата на постоянен гъбарник и е издадено от Х. санитарно разрешително през 1980г., като с протокол №76/18.06.1992г. на комисията по §4 ЗСПЗЗ е извършена оценка на 200кв.м. селскостопански имот, за заплащането на който има издадено писмо от 30.08.1993г. на кмета на община Велинград.
Взето е предвид, че в КВС от 1995г. липсва нанасяне на имоти с №№……….., ………… и……….., а е нанесен само имот №………., която е цял и не е разделен на отделни имоти, с оглед на което е прието, че настъпилите промени в кадастралната карта след одобряването, а и след издаването на решение №1939А/2001г. не са отразени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявеният по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск е допустим, макар имоти №№……….., ………., ……….. и………….. да са извън регулация, тъй като този ред намира приложение и по отношение на имотите по КВС.
Претенцията, касаеща на имот №………. е приета за неоснователна по съображения, че в решение №1939А/23.03.2001г. този имот е посочен като граница на реституирания имот, а от приетата по делото експертиза е установено, че той е регистриран за първи път през 1998г, т.е. преди реституцията в полза на наследниците на М., т.е. очевидно реституираният през 2001г. имот не може да включва в себе си друг имот, посочен в реституционното решение като граница. Взето е предвид, че твърденията за липса на условията по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, въз основа на които Д. е придобил собствеността върху имот №………… са направени за пръв път във въззивната жалба, а не са били въведени като спорни пред първата инстанция, поради което следва да се приемат за преклудирани, а освен това и Д. не е страна в настоящето производство и е недопустимо да се прави инцидентен контрол за законност на актове, въз основа на които той се легитимира като собственик на имот №……………
С оглед пространственото разположение на имоти №№…………., ……………. и ………… е прието, че ако имот №…………. е посочен като граница на реституирания имот, а имоти с №№……….. и …………… са разположени пред него /след попълването им през 1998г./, очевидно западната граница на имот №……….. е била изместена на изток така, че неправилно е изключила имоти с №№………… и …………, тъй като единствената възможност имот №……… да граничи с имот №………. е да включва в площите си и имоти №№……….. и ………… Поради това и при липса на други доказателства е прието, че в картата на землището наистина е допусната грешка, като реституираният имот неправилно е нанесен с границите, отразени в скица №Ф./08.06.2001г., но тъй като искът е предявен само от половината от съсобствениците на имот №…………, въззивният съд е приел, че той следва да бъде уважен само до размера на ? ид.част.
За неоснователни са приети твърденията, че искът с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР представлява действие на управление на съсобствения имот и поради това може да бъде заведен от името на всички съсобственици. Изложени са съображения, че се касае за иск, включващ в себе си претенция за установяване правото на собственост, като с този иск всеки съсобственик може да защити своето право сам, без участието на останалите съсобстветици, което означава, че не е налице задължително другарство в процеса. Посочено е, че чужди права в процеса могат да бъдат упражнявани или при наличието на упълномощаване, или при наличието на законова субституция, каквито в случая не са налице.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване и по двата въпроса, които касаторите поставят, уточнени от настоящия състав както следва : необходими другари ли са съсобствениците на недвижим имот в производство по чл.54, ал.2 ЗКИР /стар чл.53, ал.3 ЗКИР/ и допустимо ли е да се предявява установителен иск за собственост с твърдения за наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта , респ. установителен иск за собственост, съединен с иск по чл.54, ал.2 ЗКИР /стар чл.53, ал.3 ЗКИР/ само от един от съсобствениците. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по така поставените въпроси все още не е формирана трайна и непротиворечива практика на тричленни състави на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №225/18.06.2019г., постановено от тричленен състав на ГК на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№282/2019г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: