6
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 09.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2427/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 35 от 09 01. 2019 г. по в. гр. д. № 2155/2015 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 211 от 1. 06. 2018 г. на Карловския районен съд, 2 гр. с-в, вместо което е постановено решение, с което е отхвърлен предявеният от „Добикар“ ООД против Н. В. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответника, че „Добикар“ ООД е собственик, на основание договор № …. г. за покупко-продажба на земя частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 291 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], представляващ прилежаща площ към построена в имота сграда „Навес и кантар“, и са уважени предявените от „Добикар“ ЕООД против Министерство на земеделието, храните и горите искове с правни основания чл. 87, ал. 3 и чл. 189, ал. 1 ЗЗД – за разваляне на договор за покупко-продажба № …. г. на процесния имот и за осъждане на Министерство на земеделието, храните и горите да върне на „Добикар“ ООД платената по договора продажна цена от 2405 лв., а искът за присъждане на сумата 57 лв. разноски по сключване на договора е отхвърлен.
Решението е обжалвано от „Добикар“ ООД. Като касационни основания за неправилност на същото се сочат допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 236, ал. 2 ГПК – необсъждане възраженията на дружеството за нищожност на решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността върху процесния имот на праводателите на ответника, поради постановяването му в незаконен състав и при липса на подписи на председател и секретар; необсъждане на възражението за материална незаконосъобразност на реституционното решение, предвид постановяването му при наличие на пречки за реституция; необсъждане на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства във връзка с евентуалното придобивно основание на ищцовото дружество – давност, както и допуснати нарушения на чл. 17 и чл. 302 ГПК. Твърди се и допуснато нарушение на материалноправни норми – чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ, чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗС. Иска се допускане до касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решението е обжалвано и от Министерство на земеделието, храните и горите, трето лице – помагач на ищцовото дружество, чрез процесуалния представител юрисконсулт Х. Ш., като неправилно – постановено в нарушение на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ, чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Н. В. П., чрез пълномощника си адв. Б. Б., изразява становище за неоснователност на касационните жалби, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Добикар“ ООД против Н. В. П. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен за недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 291 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], който имот представлява прилежаща площ към сграда „Навес и кантар“. Като придобивно основание за земята ищцовото дружество сочи договор № …. г. за покупко-продажба на недвижим имот частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, а като основание за придобиване на имота от държавата и актуването му като частна държавна собственост – чл. 45, ал. 10 ЗСПЗЗ. Като придобивно основание за построената в имота сграда „Навес и кантар“ се сочи договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., с кооперация „Скотовъдна млекарска земеделска кредитна кооперация“, [населено място], която закупила сградата от ТКЗС – [населено място], в ликвидация, след проведен търг, с договор от 16. 02. 1996 г., вписан на 20. 01. 2010 г. Като евентуално придобивно основание за имота се сочи придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, във връзка с което се твърди осъществявано добросъвестно владение от 2010 г. до 2015 г.
Като трето лице – помагач на ищцовото дружество е конституирано Министерство на земеделието, храните и горите, срещу което „Добикар“ ООД е предявило, при условията на евентуалност (в случай на отхвърляне на положителния установителен иск за собственост), иск за разваляне на договора за покупко-продажба № 027/27. 01. 2010 г., на осн. чл. 87, ал. 3, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, за връщане на платената продажна цена от 2405 лв. и за присъждане на сумата 57 лв. разноски по договора, на осн. чл. 189, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът Н. В. П. е оспорил иска като неоснователен. Въвел е твърдения, че е собственик на процесния имот, като е придобил същия на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., с Т. П. Б., Г. К. С., Т. К. П., които към сключване на договора са били придобили собствеността по наследство от К. Х. Б. и влязло в сила решение № 1118/7. 03. 1995 г. на ПК – [населено място] за възстановяване на собствеността в стари реални граници по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Като евентуално придобивно основание сочи и чл. 79, ал. 1 ЗС, твърди да е владял имота от 12. 04. 2016 г. до предявяване на иска на 5. 10. 2016 г., към което владение е присъединено и владението на прехвърлителите Т. Б., Г. С. и Т. П., осъществявано от 25. 11. 1997 г. (влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗСПЗЗ) до 12. 04. 2016 г.
Като трети лица-помагачи на ответника са конституирани Т. П. Б., Г. К. С., Т. К. П..
Първоинстанционният съд е уважил предявения от „Добикар“ ООД срещу Н. П. положителен установителен иск за собственост. Приел е, че ищцовото дружество е придобило процесния имот на основание договор № …. г. за покупко-продажба на недвижим имот частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, който е бил сключен при наличие на предпоставките и при спазване изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Имотът е придобит от държавата и актуван като частна държавна собственост на осн. чл. 45, ал. 10 ЗСПЗЗ – като земя, върху която са били разположени обекти на организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ и която съставлява прилежаща площ към такъв обект (в случая спорният терен е съставлявал прилежаща площ към сграда „Навес и кантар“ на ТКЗС – [населено място], в ликвидация). „Добикар“ ООД е имало право да придобие собствеността върху прилежащия терен на осн. чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, тъй като е било собственик на сграда от имуществото на организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ (купило е сградата от кооперация, която е придобила собствеността от ТКЗС след проведен търг и сключен писмен договор за покупко-продажба). Приел е, че решение № 1118/7. 03. 1995 г. на ОСЗ – [населено място] за възстановяване на собствеността в стари реални граници по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, издадено в полза на праводателите на ответника, не е породило конститутивно действие. Решението е незаконосъобразно, тъй като са били налице пречки за възстановяване на собствеността върху процесният имот – същият е съставлявал част от стопанския двор на ТКЗС, бил е застроен със сграда на организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ и представлява прилежаща площ към тази сграда Като незаконосъобразно, решението по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ не е възстановило собствеността на наследниците на К. Б. – Т. Б., Г. С. и Т. П., последните не са притежавали процесния имот към сключване на договора за покупко-продажба с ответника Н. П. и сделката не е породила прехвърлително действие. За неоснователно е прието възражението на К. Б. за придобивна давност по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗС, поради недоказване на твърдението той и праводателите му да са упражнявали фактическа власт върху имота в продължение на десет години преди предявяване на иска.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, вместо което е отхвърлил предявения от „Добикар“ ООД установителен иск за собственост и е уважил предявените от дружеството против МЗХГ искове по чл. 87, ал. 3 и чл. 189, ал. 1 ЗЗД – за разваляне на договора за продажба и за осъждане на третото лице да върне на ищеца платената продажна цена.
Приел е, че собственик на процесния имот е Н. П., който го е придобил на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., с Т. Б., Г. С. и Т. П.. Продавачите са били собственици на продадения имот, като са го придобили по наследство от К. Б. и влязло в сила реституционно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ – решение № 1118/7. 03. 1995 г. на ПК – К.. Приел е, че сключеният между „Добикар“ ООД и МЗХГ договор за покупко-продажба на процесния имот не е породил прехвърлително действие, тъй като имотът не е бил придобит от държавата по силата на чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ и дружеството не е имало право да придобие собствеността върху прилежащия терен към сграда „Кантар и навес“ по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Цитираните правни норми са приети след постановяване на решение № 1118/7. 03. 1995 г. на ПК – К., нямат обратно действие, влезлите преди това в сила решения по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ са породили конститутивно действие, което не е отпаднало. Заявеното от ищеца евентуално придобивно основание давност по чл. 79, ал. 2 ЗС е прието за неоснователно, тъй като не е доказано дружеството да е владяло имота непрекъснато и необезпокоявано в продължение на пет години след закупуването му от държавата.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на „Добикар“ ООД и на подпомагащата го страна Министерство на земеделието, храните и горите се поставят редица въпроси, два от които са следните:
а/. оправомощен ли е въззивният съд да извърши косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила реституционно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1ЗСПЗЗ, от което една от страните по иска за собственост черпи права, ако насрещната страна е въвела довод/възражение за незаконосъобразност на административния акт, поради постановяването му при наличие на предвидена в ЗСПЗЗ пречка за реституция на имота;
б/. длъжен ли е въззивният съд, като инстанция разрешаваща по същество правния спор, да обсъди въведените от страните доводи/ възражения, които са от значение за спорното право.
Твърди се разрешаването им в противоречие с ТР № 5/14. 01. 2013 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС (по първия въпрос) и с решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, 2 т.о. (по втория).
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси и за проверка на правилността му.
Ищецът „Добикар“ ООД и привлеченото на негова страна трето лице-помагач Министерство на земеделието, храните и горите са въвели доводи за незаконосъобразност на РПК № 1118/7. 03. 1995 г., от което ответникът, като частен правоприемник на реституираните собственици, черпи права, тъй като същото е постановено за имот, който е съставлявал част от стопански двор на ТКЗС, бил е застроен със сграда на ТКЗС и представлява прилежащ терен към тази сграда. Въззивният съд не е обсъдил този довод. Приел е, че валидността и законосъобразността на РПК № 1118/7. 03. 1995 г. е преценена в мотивите към решение от 8. 08. 2001 г. по гр. д. № 1550/1998 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен иск на Т. Б., Г. С. и Т. П. против кооперация „Скотовъдна млекарска земеделска кредитна кооперация“, [населено място], по чл. 108 ЗС, предявен за сграда, построена в съседен имот, по който иск ищците са се легитимирали като собственици със същото решение на поземлената комисия. В цитираната от касатора практика на ВКС се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди въведените от страните доводи и възражения, които са от значение за спорното право. Приема се, че решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността е индивидуален административен акт, който е непротивопоставим на страна, която не е участвала в административното производство по издаването му, както и че в този случай съдът е оправомощен да се произнесе инцидентно по законосъобразността му.
По останалите въпроси, формулирани в приложените към касационните жалби на „Добикар“ ООД и на Министерство на земеделието, храните и горите изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 09 01. 2019 г. по в. гр. д. № 2155/2015 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите „Добикар“ ООД и Министерство на земеделието, храните и горите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесени държавни такси с размери от по 98, 10 лв. по всяка от жалбите, по сметка на Върховния касационен съд, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба на неизпълнилия указанието жалбоподател ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимите държавни такси, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: