О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 19.06. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2531 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С определение № 360/5.VІ.2019 г. на състав на Второ отделение от ТК на ВКС, постановено по ч. т. дело № 1304/2019 г., е било прекратено производството по същото, като делото е било върнато на настоящия тричленен състав на ВКС: „за произнасяне по съдържащото се в частна жалба с вх. № 3415/10.ІV.2019 г., подадена от „Данс Е.” ЕООД искане за допълване” на постановеното по настоящето дело, на основание чл. 233 ГПК, прекратително определение № 39 от 13.ІІІ.2019 г., като бъдело включено произнасяне досежно обезсилване /или не/ на издадените по ч. гр. дело № 3572/2016 г. по описа на РС-Сливен Заповед № 2336/23.VІІІ.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Правният интерес от това искане за допълване на прекратителното определение по чл. 233 ГПК се обосновава с пропуск на ВКС да бъдат обезсилени – едновременно с прекратяването на касационното производство по чл. 288 ГПК – още и на заповедта за изпълнение на парично задължение, както и на издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. За „ДАНС Е.” ЕООД липсвала „процесуална възможност да поиска прекратяване на изпълнението по изпълнително дело № 20168440402934 по описа на ЧСИ С. Я. на основание чл. 422, ал. 3 ГПК, или на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, тъй като не са налице процесуалните предпоставки за това”.
Разгледано по същество искането на търговеца е неоснователно.
Съгласно чл. 638, ал. 4 ТЗ спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ. В процесния случай отказът на касатора „Първа инвестиционна банка” АД-София от водене на предявения срещу търговеца настоящ молител положителен установителен иск по чл. 422 ГПК е бил обусловен от факта, че вземанията на същата кредитна институция са били приети в производството по несъстоятелност срещу кредитополучателя „ДАНС Е.” ЕООД, но също и от факта, че със свое определение № 203/3.V.2017 г., постановено по т.д. (н.) съдът по чл. 613 ТЗ e оставил без уважение възражението на този длъжник /настоящ молител/ срещу приетите вземания на „ПИБ” АД, произтичащи от Договор за банков кредит № 000CL-L-000020/26.І.2009 г. и подписаните към него анекси.
От друга страна, съгласно т. 13 (абз. 2 in fine) от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ГПК, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба „или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила”.
В процесния случай прекратителното определение по чл. 233 ГПК, чието допълване се претендира, е основано на приемането от настоящия състав на ВКС, че заповед № 2336/23.VІІІ.2016 г. за изпълнение на парична задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена в производството по ч. гр. дело 3572/2016 г. по описа на РС-Сливен, е влязла в сила: предвид факта на приемането на същите вземания на „ПИБ” АД и надлежното им включване в изготвения от временния синдик на „ДАНС Е.” ЕООД Списък на приетите вземания.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответното по касация „ДАНС Е.” ЕООД (обективирано в негова частна жалба с вх. № 3415/10.ІV.2019 г.по описа на ВКС) за допълване на постановеното по настоящето дело определение № 39 от 13.ІІІ.2019 г. с диспозитив за обезсилване на Заповед № 2336/23.VІІІ.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена в производството по ч. гр. дело № 3572/2016 г. по описа на РС-Сливен, както и за обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2