О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 28.02.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1040/2019 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пирдопинвест“ ЕООД, гр. Пирдоп срещу решение № 39 от 04.01.2019 г. по т. д. № 4441/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1530 от 19.07.2018 г. по т. д. № 2159/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при МВР, гр. София обективно съединени искове с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД: иск за сумата 402 лв. – претърпени загуби от разходи за обслужване на банкова гаранция и банков акредитив и иск за сумата 81 090 лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба, претърпени вследствие едностранно разваляне по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД на сключения между страните договор за възлагане на обществена поръчка № ОП-21-Д-72/28.11.2014г. поради безполезност на изпълнението.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с чл. 272, чл. 269 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Според касатора, решаващият състав е потвърдил първоинстанционното решение, препращайки към неговите мотиви, без да изложи свои самостоятелни мотиви по заявените във въззивната жалба оплаквания и без да подложи събраните доказателства на самостоятелен анализ. Релевира оплакване и във връзка с отказа на въззивната инстанция да допусне поисканата допълнителна експертиза с твърдението, че същата е необходима и неоснователно не е допусната от първостепенния съд.
Предвид извършеното от решаващия въззивен състав цялостно препращане към мотивите на първоинстанционното решение, в касационната жалба са изложени подробни съображения и за неговата неправилност.
Именно с оглед немотивираността на постановеното от въззивната инстанция решение и поради неуважаване на искането за назначаване на допълнителна експертиза, касаторът моли за допускането му до касационен контрол на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – поради очевидна неправилност. Освен това счита, че обжалваният акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) по въпросите: „І. 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да отговори на всички заявени във въззивната жалба оплаквания; 2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви в решението си, когато с него препраща към първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК; 3. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните; ІІ. 1. Когато се твърди развалянето на договор по реда на чл. 87, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, тъй като изпълнението е станало безполезно за кредитора, трябва ли безполезността на изпълнението да бъде доказана; 2. Кога е налице „безполезност на изпълнението“ по смисъла на чл. 87, ал. 2, пр. 3 ЗЗД – само когато е налице реализиране на загуба или следва да се анализира отпадането на интереса на кредитора, изхождайки от целта на сключения договор и от това какъв материален интерес на кредитора удовлетворява; ІІІ. Обвързано ли е възникването и упражняването на правото да се развали договорът по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението“.
В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на следната практика на ВКС: ППВС № 1/53 г., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ІV г. о., решение № 373 от 23.07.2014 г. по гр. д. № 3003/2013 г. на ІV г. о., решение № 68 от 24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на ІІ т. о., решение № 157 от 11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на І т. о. и решение № 74 от 13.07.2016 г. по т. д. № 3786/2014 г. на І т. о. (за въпросите по т. І); решение № ППВС № 3/2973 г., решение № 100 по т. д. № 307/2011 г. на ІІ т. о., решение № 203 по т. д. № 116/2011 г. на ІІ т. о., решение № 51 по т. д. № 32/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 54 от 17.07.2013 г. по т. д. № 1150/2011 г. на І т. о. (за въпросите по т. ІІ); решение № 82 от 31.07.2015 г. по т. д. № 1611/2013 г. на І т. о., и решение № 54 от 17.07.2013 г. по т. д. № 1150/2011 г. на І т. о., решение № 153 от 28.12.2012 г. по т. д. № 1022/2011 г. на І т. о., решение № 231 от 13.02.2013 г. по т. д. № 1268/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 22 от 03.04.2013 г. по т. д. № 821/2011 г. на І т. о. (за въпроса по т. ІІІ). Освен това, за последния въпрос се твърди, че решаването му е от значение също за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответникът по касация – Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при МВР, гр. София – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 11.04.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима само частично. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Тази хипотеза е налице в настоящия случай по отношение на единия от обективно съединените искове, а именно – иска за сумата 402 лв., претендирана като претърпени загуби от развалянето на процесния договор. Ето защо, в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата й част, касаеща иска за сумата 81 090 лв., претендирана като пропуснати ползи от развалянето на договора, касационната жалба е допустима.
За да потвърди обжалваното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „Пирдопинвест“ ЕООД, гр. Пирдоп срещу Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при МВР, гр. София искове по чл. 88, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и при условията на чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените от него правни изводи като правилни и съобразени с фактите по делото.
Като неоснователно решаващият състав е преценил оплакването на въззивника-ищец срещу извода на първата инстанция, че за него не е възникнало правото да развали процесния договор поради безполезност на изпълнението предвид допусната от ответника-възложител забава за изпълнение на задълженията му по чл. 7 и чл. 8 от договора. Приел е, че доколкото в тези разпоредби не е предвиден срок за изпълнение на установените в тях задължения, длъжникът би изпаднал в забава, след като бъде поканен от кредитора, каквато покана да предприеме действия за изпълнение на договора ищецът е отправил до ответника с писмо, връчено му на 28.04.2017 г. И тъй като, в отговор на тази покана, на 17.05.2017 г. ответникът-възложител е предприел съответното действие, изразяващо се в покана до изпълнителя да участва при откриване на строителната площадка на 22.05.2017 г., въззивният съд е направил извод, че същият не е изпаднал в забава при изпълнение на задълженията си по чл. 7 и чл. 8 от договора и следователно за ищеца-изпълнител по договора не се е породило правото да развали договора на това основание и съответно да претендира обезщетение за обезвреда като последица от неизпълнението му.
С оглед обстоятелството, че не е установена забава на възложителя, като ирелевантни за спора въззивният съд е счел всички останали доводи във въззивната жалба във връзка със заложената в договора печалба към датата на неговото сключване, с безполезността от неизпълнението и др.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпросите по т. І от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, свързани с приложението на чл. 269 и чл. 272 ГПК. По отношение на тези въпроси е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същите са решени в отклонение от цитираната практика на ВКС, обективирана в посочените решения по чл. 290 ГПК, според която, предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция не освобождава въззивния съд от задължението да изложи свои собствени мотиви по релевираните във въззивната жалба оплаквания.
По останалите заявени от касатора въпроси касационният контрол не може да бъде допуснат поради отсъствие на общото изискване да са обуславящи изхода на делото, тъй като обжалваното решение не съдържа произнасяне по тях предвид извода на въззивния съд, че същите са ирелевантни за случая.
С оглед допускането на касационното обжалване по въпросите по т. І и доколкото именно с тях е аргументирано и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, същото не следва да бъде обсъждано.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 39 от 04.01.2019 г. по т. д. № 4441/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща решение № 1530 от 19.07.2018 г. по т. д. № 2159/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Пирдопинвест“ ЕООД, гр. Пирдоп срещу Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при МВР, гр. София иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 81 090 лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба, вследствие едностранно разваляне по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД на сключения между страните договор за възлагане на обществена поръчка № ОП-21-Д-72/28.11.2014г. поради безполезност на изпълнението.
УКАЗВА на „Пирдопинвест“ ЕООД, гр. Пирдоп, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1621.80 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Пирдопинвест“ ЕООД, гр. Пирдоп касационна жалба срещу решение № 39 от 04.01.2019 г. по т. д. № 4441/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща решение № 1530 от 19.07.2018 г. по т. д. № 2159/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Пирдопинвест“ ЕООД, гр. Пирдоп срещу Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ при МВР, гр. София иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 402 лв. – загуби от разходи за обслужване на банкова гаранция и банков акредитив, претърпени вследствие едностранно разваляне по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД на сключения между страните договор за възлагане на обществена поръчка № ОП-21-Д-72/28.11.2014г. поради безполезност на изпълнението.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаване на препис от страните. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: