О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 18.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3151 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. Р. против решение № 95 от 10.05.2018 г. по гр.д.№ 677/2018 г. по гр.д.№ 677/2017 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е обезсилено като недопустимо решение № 148 от 18.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 226/2015 г. на РС-Троян в частта, с която е отхвърлено предявеното от него против Община Троян искане за отмяна на Акт за частна общинска собственост /АЧОбС/ № 1218 от 17.11.2010 г. , вписан в Агенцията по вписвания на 22.11.2010 г. и предявената при условията на евентуалност претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 10б ЗСПЗЗ, ако ответникът не може да предаде владението върху процесния имот. Със същото решение е потвърдено решението на РС-Троян по същото дело в частта, с която е отхвърляне на предявения от М. П. Р. против Община Троян ревандикационен иск по отношение на 700/1716 ид.ч. от имот с идентификатор № 83212.501.1542 по кадастралната карта на [населено място], общ.Т..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – незачитане конститутивното действие на решението на ПК, с което е възстановен недвижимия имот, предмет на иска, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане, или превратно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и за необоснованост на извода, че процесният имот не може да бъде идентифициран.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК с твърдения за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – ТР № 9/2012 г. от 07.11.2012 г. на ОСГК и Р № 21 от 04.02.2011г. по гр.д.№ 1327/2009 г. на ВКС, ІІ гр.о., опр. № 223/27.04.2018 г. на ВКС, ІІ гр.о., защото не е съобразено, че решението на ПК, на което се позовава ищецът е влязло в сила, не е отменено и има конститутивно действие. Не е предявяван иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, а и нямало пречка имота да се придобие по давност от ищеца. Твърди се в изложението нищожност или недопустимост на решението поради това, че съдът не е отменил изрично решението на ПК, а приема, че то не е породило действие и общината е собственик на основание АЧОбС, съставен по-късно. Твърди се неправилност, защото съдът не е обсъдил придобивната давност в полза на ищеца за периода от 1993 г. до 2010 г. и допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е отчетено, че щом се претендира съсобственост, се оспорва АЧОбС. На основание чл. 280, ал.1 т.3 се иска допускане до касация по четири въпроса.
Ответникът по касация Община Троян оспорва жалбата и допускането до касация
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е постановено при второ въззивно разглеждане на делото след обезсилване на решение № 228 от 12.10.2016 г. по в.гр.д.№ 341/2016 г. на ОС-Ловеч, като постановено по нередовна искова молба, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум. Указано е, че ако ищецът твърди съсобственост, следва да докаже и основанието, на което тя е възникнала.
След изправяне нередовностите на исковата молба при второто въззивно разглеждане на делото, ищецът твърди, че по ЗСПЗЗ с решение № 4503 от 06.09.1993 г. в качеството му на единствен наследник на П. М. Р., починал на 21.02.2003 г. му е възстановен имот с площ 0,700 дка, в съществуващи реални граници 7-ма категория в м. „М.” в землището на [населено място], [община] при съседи: М. Б., Т. Б. и Ц. Б.. Собствеността е възстановена по опис-декларация за влизане в ТКЗС, в която са описани същите съседи. Община Троян е изкупила с договори от физически лица с подобни имена – М. и А. Б., В. М. Ч., А. М. Б. съседни площи и е съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОбС/ № 1218 от 17.11.2010 г., с който е актуван за общински на основание чл.2, ал.1 т.1 ЗОбС / земи и гори, определени със закон/, след издаване на заповед № 185 от 10.03.2010 г. на кмета на [община] за одобряване на плана за регулация и застрояване за частично изменение и за ЗРП, УПИ …. от кв. …., отреден „За пречиствателна станция”. Предвиденото обществено мероприятие е реализирано. Ищецът не е продавал части от процесния имот и от него не е отчужден имота. С молба от 23.01.2018 г., ищецът е уточнил, че до 2010 г. имота е бил самостоятелен, но с оглед извършените покупко-продажби от общината на части от съседни имоти, отреждането на купените терени и процесния за УПИ …. от кв. …. за обществено мероприятие и тъй като границите на имота на место не съществуват, моли съда да признае за установено, че е съсобственик с квота 700/1716 ид.ч.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Решение № 4503/ от 06.09.1993 г. е постановено при първоначалната редакция на чл. 14, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ и би имало конститувно действие за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, ако описания в него имот е достатъчно индивидуализиран по един от двата начина, посочени в чл. 18а или 18б ППЗСПЗЗ в редакция ДВ бр. 34/1992 г.., като тази редакция на законовия текст не изисква решението да бъде придружено със скица на имота. Нормата на чл. 18а ППЗСПЗЗ предвижда съществуващите на терена реални граници да се индивидуализират чрез топографски елементи на местността, а чл.18б ЗСПЗЗ посочва, че възстановимите на терена стари реални граници се определят чрез кадастрален план на населеното место, комасационен план или частичен земеустнройствен план преди образуване на ТКЗС. Ако няма такива се провежда анкетиране. В решението на ПК, на което се позовава ищеца не е посочено при коя от двете хипотези се възстановява правото на собственост – съществуващи или възстановими реални граници. Имотът е индивидуализиран чрез посочване на трима съседи. За установяване на границите му на место, ищецът е представил пред общината помощен план, в който е нанесен имота от АГКК и му е даден проектен идентификатор № …. Назначената от общината нарочна комисия за становище по този проект и приемането му на основание чл. 13а ППЗСПЗЗ от кмета на общината обаче е дала становище, че няма основание за заснемане на имота, тъй като името на наследодателя не фигурира в разписния лист към плана от 1920 г. и защото конфигурацията на имота не отговаря на нито един от имотите по плана от 1920 г. Този план е действал в периода до 1970 г. и по него работела ПК за възстановяване на собствеността в [населено място], поради което не е правено анкетиране. Предложеният помощен план не е одобрен от кмета. В този смисъл е и заключението на СТЕ, която е допълнила, че и посочените в решението на ПК съседи не кореспондират на тези, които имат съседните имоти. Комисията към общината и вещото лице не са проследили и изследвали на кои лица са принадлежали имотите, които сега попадат в очертанията на УПИ …. и конкретно на имота, очертан в проектоплана, изготвен от АГКК с проектен идентификатор …. От приложената към експертизата скица и договорите за продажба на [община] обаче е видно, че в съседство с така очертания имот, имоти са имали лица с подобни имена на посочените съседи в решението на ПК – Ц. Б., М. А., Т. А.. На кого тези лица са наследници не е изследвано. Не е проследено и това какви промени са настъпили в собствеността от 1920 г. до образуване на ТКЗС, който е релевантния момент за принадлежността на правото на собственост за реституцията по ЗСПЗЗ. Не са изследвани декларациите за внасяне на имотите в ТКЗС, които са послужили като документ, установяващ реституционни права по ЗСПЗЗ.
Съдът е възприел СТЕ, като компетентна, а констатациите на вещото лице – като необорени от свидетелските показания, които са неясни относно това имал ли е наследодателят на ищеца имот при посочените в решението граници. Въз основа на тези доказателства, съдът е приел, че имота не е индивидуализиран с решението на ПК от 1993 г., поради което това решение не е породило конститутивно действие относно възстановяване на собствеността и ищецът не се легитимира като съсобственик на актувания от общината през 2010 г. имот. Макар да е приел, че реституцията не е приключила, се е произнесъл по същество, като е отхвърлил иска.
Искането за отмяна на съставеният акт за общинска собственост е прието за недопустимо на основание чл. 64 ЗОбС, а искането за присъждане на обезщетение по чл. 10б ЗСПЗЗ – поради наличие на административен ред за реализиране на това право чрез ОСЗГ, поради което в тези части е обезсилено решението на РС и в тези части е прекратено производството.
По отношение на частите, с които е обезсилено решението на РС не са формулирани въпроси и не са изложени основания за допускане до касация. В тази част решението кореспондира на съдебната практика, която без противоречия приема, че иск за отмяна на акт за общинска собственост и за присъждане на обезщетение по чл. 10 б ЗСПЗЗ няма. Редът за защита е административен при неправилно съставяне на акт за държавна или общинска собственост, но отмяната е последица от разрешаване на спора за правото на собственост върху актувания имот. Това е така, защото тези актове не създават права, а само констатират възникналите за държавата или общината права на установените в закона основания за придобиване правото на собственост от тези два субекта на правото. ЗСПЗЗ урежда специални правила за реализиране на правото на обезщетение по чл. 10б ЗСПЗЗ, които се реализират в рамките на административно производство с възможности за обжалване на решенията, постановени от административните органи по ЗСПЗЗ при отказ. Затова в частите, с които е обезсилено решението на РС, въззивното решение не се допуска до касация.
В частта, с която е отхвърлен иска за собственост за идеална част от парцел …. от кв. …. по плана на [населено място] следва да се допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на предявения иск служебно от съда, на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК предвид установеното, че същият е предявен преди приключване на процедурата за възстановяване на имота. След издаване на позитивното решение от ПК през 1993 г., имота подлежи на идентифициране чрез някой от способите, предвидени в ППЗСПЗЗ. Административната процедура по възстановяване на собствеността приключва след идентифициране на имота, който е възстановен с решение от 1993 г от ПК. При действието на чл. 13 ППЗСПЗЗ в редакция ДВ бр. 34/1992 г., при която е издадено решението, молителя следва да представи удостоверение от техническата служба, че имота е нанесен в кадастъра. След изменението на чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ ДВ бр. 62/2009 г., ОСЗГ и служебно изисква издаване на удостоверение и скица от техническата служба. Когато имота попада в строителните граници на населеното место.
Решенията на ПК са индивидуални административни актове, които легитимират посочените в тях лица като собственици, но само ако е проявено кондститутивното им действие, т.е. ако имота е индивидуализиран в решението. По отношение на тях, ако не е проведен пряк съдебен контрол, може да се провежда косвен съдебен контрол при оспорването им в исковото производство от другата страна – чл. 17, ал.2 ГПК. В случая Общината оспорва конститутивното действие на решението на ПК, което означава, че оспорва придобиването на права от това решение, което налага извършването на такъв контрол. Тя противопоставя свои права, твърдейки, че имота е общинска собственост, поради което решението не е постановено в противоречие с ТР № 9/2012 г. на ОСГК. ТР № 5/2011г. на ОСГК на ВКС също допуска провеждането на косвен съдебен контрол, когато не е проведен пряк съдебен контрол по жалба. В случая с решението на ПК са признати права на ищеца, поради което не е имало основание за провеждане на пряк съдебен контрол, но съдът правилно е изследвал дали решението е породило конститутивно действие. Последиците от изведения извод за неприключила процедура обаче противоречат на съдебната практика, според която докато не приключи процедурата по възстановяване на собствеността, исковата защита чрез петиторни искове на правоимащите лица е преждевременно заявена.
При провеждане на косвен съдебен контрол не се отменя решението на ПК, /което е възможно само при провеждане на пряк съдебен контрол при жалба/, а само в мотивите на решението се установява, че то не е породило действие. Съдът не дължи произнасяне в диспозитив, защото няма такъв иск за отмяна на административен акт. По този въпрос няма никакво колебание в практиката. Затова не се допуска касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпрос 4 , т.3 от изложението, отнасящ се до това трябва ли съдът да отмени решението на ПК, ако установи, че то не е породило действие.
Тъй като е налице специална процедура за възстановяване на собствеността, приключваща с решение, което в конкретния случай не поражда конститутивен ефект, защото имота по т.3 в него не е индивидуализиран към настоящия момент, а и предвид нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, давност по отношение на подлежащите на възстановяване имоти до приключване на процедурата по възстановяване не тече. За имотите, които не са заявени, или макар да са заявени, не са възстановени поради недоказани предпоставки за реституция, общината придобива правото на собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, а за имотите, върху които общината е придобила правото на собственост се прилага правилото на пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за собствеността. С решение № 21/04.02.2011 г. по гр.д.№ 2710/2008 г. на ВКС, ІІ гр.о. е прието, че Общината не придобива правото на собственост на основание чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ имотите, които не подлежат на реституция по този текст. Това решение, на което се позовава касатора е неотносимо към спора защото ищецът твърди, че подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, а и защото общината не го е актувала на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. По изложените съображения относно невъзможността да се придобият имоти, за които е приключила процедурата по реституция, не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроси 2 и 3, т.3 от изложението, като неотносими към спора. Следва да се отбележи, че съдът не може да преценява и разрешава правни спорове по целесъобразност.
Касаторът се позовава и на определение № 223 от 27.04.2018 г. по гр.д.№ 3950/2017 г., което е постановено по чл. 288 ГПК и не е допуснато касационно обжалване. Определенията, постановени в производството по допускане до касация не са правораздавателни актове и не съставляват задължителна или казуална практика на ВКС. Отделно от това, в него е разгледан казус, при който ищецът е претендирал първо установяване на съсобственост, но в последствие е изменил иска си и е искал установяване на реална собственост. В настоящият случай и след указанията за изправяне нередовностите на исковата молба, ищецът е подържал установяване на права в идеална част, макар, че уточнените основания не са такива, от които възниква съсобственост. След влизане в сила на ЗУТ и ЗКИР нито включването на имот в друг по-голям имот, нито отреждането на УПИ, образувано от площите на няколко имота водят до възникване на съсобственост. Кадастралната карта и плановете за урбанизираните територии / с изключение на плана по чл. 16, ал.1 ЗУТ/ нямат вещно отчуждително действие, освен ако собствениците на имотите, които се включват в един УПИ не изразят изрично воля за това по реда на чл. 15 или чл. 17 ЗУТ.
В конкретния случай, въззивният съд е отхвърлил иска не защото е приел, че акта за общинска собственост не е оспорен, а защото е приел, че имота, за който ищецът претендира, че му е реституиран, не може да се идентифицира, а и защото по отношение на него и съседните имоти не е възникнала съсобственост между ищеца и ответната община. Затова не се допуска касационно обжалване по въпрос № 1, т.3 от изложението.
По изложените съображения се допуска касационно обжалване само в частта от решението, с която съдът се е произнесъл по същество по иска по чл. 108 ЗС за проверка на допустимостта му в тази част. В останалите части, с които е обезсилено решението на РС не се допуска касационно обжалване по изложените по-горе съображения.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 95 от 10.05.2018 г. по гр.д.№ 677/2018 г. по гр.д.№ 677/2017 г. на Окръжен съд-Ловеч, в частта, с която е обезсилено като недопустимо решение № 148 от 18.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 226/2015 г. на РС-Троян в частта, с която е отхвърлено предявеното от него против Община Троян искане за отмяна на Акт за частна общинска собственост /АЧОбС/ № 1218 от 17.11.2010 г., вписан в Агенцията по вписвания на 22.11.2010 г. и предявената при условията на евентуалност претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 10б ЗСПЗЗ, ако ответникът не може да предаде владението върху 700/1716 ид.ч. от имот с идентификатор № …. по кадастралната карта на [населено място], общ.Т..
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 95 от 10.05.2018 г. по гр.д.№ 677/2018 г. по гр.д.№ 677/2017 г. на Окръжен съд-Ловеч, в частта, с която е потвърдено решение № 148 от 18.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 226/2015 г. на РС-Троян в частта, с която е отхвърлен предявения от М. П. Р. против Община Троян ревандикационен иск за 700/1716 ид.ч. от имот с идентификатор № …. по кадастралната карта на [населено място], общ.Т. по касационна жалба, подадена от М. П. Р..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При невнасяне на дължимата държавна такса, касационата жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: