ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 136
гр. София, 04.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 799 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Балкам“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение на Софийски градски съд относно отхвърлените искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане на неустойка в размер на 49618.80 лв., предявени срещу „Панди“ ЕООД, П. Д. и К. К., с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му в обжалваната част със съответните последици.
Ответниците оспорват жалбата.
За да намери предявените искове за неоснователни, въззивният съд е приел, вкл. споделяйки по реда на чл. 272 ГПК съображенията на първата инстанция, че съдържащата се в чл. 9 от сключения между страните договор уговорка за неустойка, въведена като основание на предявените искове, е нищожна като накърняваща добрите нрави.
Този извод съдът е обосновал със съображението, че преценката за валидност на неустоечната клауза е обусловена от установяването на такава неравностойност на насрещните престации, която да е почти приравнена на липса на насрещна престация. Прилагайки този критерий към процесната уговорка, съдът е приел, че доколкото уговорената неустойка е в размер на цената на незакупените от първия ответник стоки, тя има компенсаторен характер. С развалянето на договора ответникът губи правото да ползва предоставените му от ищеца вещи, а ищецът, вместо цената на незакупената стока, получава възможността под формата на неустойка да получи сума в същия размер, т. е. на дължимата от ответника престация (сума в размер на цената) не съответства насрещна престация на ищеца с последица неоснователното обогатяване на последния. С това уговорката за неустойка надхвърля присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроса относно критериите за нищожност на клауза за неустойка по търговска сделка поради накърняване на добрите нрави, за което се поддържа да е в противоречие с т. 3 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСТК, последното обосновано с несъобразяване на инстанциите по същество с всички критерии за нищожност на клаузата за неустойка, разяснени в същото тълкувателно решение.
Поставеният от жалбоподателя въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото извършената преценка на действителността на клаузата за неустойка е обусловила и крайния извод за неоснователност на исковете. А доколкото във въззивното решение не са изложени съображения по всички критерии, посочени в ТР № 1/2009, налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. Изложените от ответниците възражения срещу допускането са изцяло неотносими, тъй като развитите съображения се отнасят единствено до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което обаче ищецът не се позовава.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на решение № 2860/06.12.2018 г. по т. д. № 2789/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта относно исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 49618.80 лв.
Указва на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 992.38 лв. с посочен в платежния документ номер на делото. При неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: