О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 04.03.2020година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 543/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Свинекомплекс Дунав” АД, [населено място] против решение №260 от 13.11.2018г. по т. д №179/18г. на Великотърновски апелативен съд .
Ответниците по касация- А. П. Д. в качеството й на майка и законен представител на малолетните си деца – Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез пълномощника си – адв. И. Ц. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основания по чл.280, ал.1, т.1-3 и ал.2 ГПК. Поставил е въпроса – „Допустимо ли е съдът да извършва съдебна делба на наследени акции в съсобственост в производство по чл.71 ТЗ, доколкото като последица от постановеното от него решение се достига до правно положение на разпределени наследени акции между съответните наследници и в реални дялове”.. Посочено е, че този въпрос бил решен от съда в противоречие с определение №94/11г., с което ВКС, І г.о. е приел, че е недопустима делба на акции. Поставен е въпросът – „Дали при прогласяване на съдебно решение за нищожно, доколкото волята на съда по същото е неразбираема и не подлежи на тълкуване, преценката за неяснотата и неразбираемостта на това решение дали се извършва единствено по отношение на неговия диспозитив или по отношение на неговите мотиви”.Поддържано е противоречие с практика на ВКС – решение № 318/13г. третиращо въпроса за нищожност на съдебния акт поради липса на мотиви.Страната е развила доводи и във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първият поставен въпрос, като подробно е изложила разбирането си относно делбата на акции. Разбирането си във връзка със същото основание е развила и по отношение на втория поставен въпрос.Във връзка с това основание са поставени и въпросите – 3/ „Дали след като физически не е възможно автоматично да се разпределят наследени акции издадени и отпечатани на купюри между съответните наследници, възможно ли е материализираните в тях права автоматично да се разпределят” и 4/”Допустимо ли е да се разпределя между наследниците пакет от акции,обект на наследяване, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата,които тя материализира, без да се изисква съгласието за разпределяне на всеки един от наследниците.”Страната е поддържала, че и по тези въпроси съдилищата приемали различни правни изводи, като е подкрепила това си разбиране с изброяване на конкретна практика и тази която й противоречи. Поставен е въпросът- 5/”Налице ли е процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права в акционерно дружество за част от сънаследниците на поименните акции, притежаващи идеални части от всяка акция, но които са малолетни и по смисъла на чл.65 от ТЗ не могат да бъдат участници в търговски дружества.”Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.2,предл.3-то ГПК, мотивирано с твърдението за липса на ясни,убедителни мотиви на състава.Други доводи не са развити.
С решението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил решението на Ловешки окръжен съд –за уважаване на предявеният иск с правно основание чл.71 ТЗ- за признаване за установено по отношение на „ Свинекомплекс Дунав”АД, че всяка една от малолетните ищци притежава по наследство от Б. Н. по 3262 броя поименни акции, всяка с номинална стойност 2лв. от капитала на дружеството. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел за безспорно, това че ищците са наследници по закон на Б. Г. Н. с дял от наследството – 1/6 ид.ч., като наследодателят им е притежавал 19575бр. поименни налични акции от капитала на „ Свинекомплекс Дунав” АД. Съдът е приел, че акцията материализира правата на притежателят й в АД, като по своята правна природа била по-близо до вземанията, отколкото до вещите Посочил е, че според чл.177 ТЗ акцията е неделима, но нямало пречка същата да бъде притежавана и от повече от едно лице, какъвто бил настоящия случай, тъй като в резултат на наследственото правоприемство акциите били обща собственост на наследниците на акционера Б. Н.. Направен е извод, че пакетът от акции може да бъде разпределян между наследниците, с оглед правата им, тъй като естеството на акцията и на правата, които тя материализира позволяват това Така е достигнат и извода, че в случая всеки един от ищците може да упражнява права по отношение на 3262 броя поименни акции от капитала на ответното дружество.
Касаторът, чрез пълномощника си- адв. С. Б., не обосновава извод за нищожност и недопустимост на постановения съдебен акт. Съгласно указанията дадени с т.1 на ТР ОСГТК №1/09г. нищожността и недопустимостта на съдебният акт са самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване, без да се съобразяват при преценката за наличието им основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Страната твърди, че е налице нищожност на обжалваното решение с оглед поставеният втори въпрос, съдържателно обоснован от страната с разбирането,че волята в обжалваното решение била неразбираема и не подлежала на тълкуване. Доводите са правно необосновани и разглеждащи мотивите на съдебния акт в контекста на тяхната неправилна интерпретация. Макар и в известна степен вътрешно противоречиви, мотивите на съдебният акт обективират волята на състава разбираемо и адекватно.В тази насока в логична последователност е очертана правната природа на акцията, която като по-близка до вземанията, а не до вещите, е дала на съда основание да счита че е налице правна възможност пакетът от акции- предмет на наследяване да бъде разпределян между наследниците. Така се извежда и формираната от състава воля,като нейната обоснованост и правилност не е предмет на тази фаза на производството, нито обуславя извод за нищожност на акта. С оглед това, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.290, ал.2, предл. 1-во ГПК.
Не са налице и предпоставки по чл.280, ал.2 предл. 2-ро ГПК, с оглед поставените въпроси от страната, съдържащи в себе си оплаквания, за това че с решението фактически е извършена съдебна делба / въпрос № 1 /, че за ищците липсва процесуална легитимация да предявят иска, тъй като са малолетни и по смисъла на чл.65,ал.1 ТЗ не могат да бъдат участници в търговски дружества / въпрос № 5/.
Доводите са правно необосновани. С решението не е извършена делба на акции, нито правно, нито фактически, тъй като това производство предполага различно участие както на съделителите / императивно всички съсобственици следва задължително да участват в противен случай делбата е недействителна/, а също така и процесуално- делбеното производство определя различно процедиране и различно решение от постановеното. Поради чисто капиталовия характер на акционерното дружество, малолетни лица могат да придобиват чрез наследяване акции и съответно да имат качеството акционери в АД, като адресат на разпоредбата на чл.65,ал.1 ТЗ са само учредителите на АД, каквито ищците не са.
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната пространно е извела от липсата на мотиви, обосновано с оплакване за неприемане на постановения правен резултат т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Липса на мотиви, страната е поддържала и като основание за нищожност на решението и в тази връзка оплакването беше разгледано с настоящето определение. Оплакванията, основаващи се на защитната теза на касатора, съставляват единствено изразено разбиране, несъдържащо правни аргументи за установяване на една от подробно разгледаните хипотези, очертаващи съдържанието на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то.ГПК
Следва да се отбележи, че в решението си съдът не се е произнасял по други ценни книги извън процесните акции, поради което и поставеният въпрос, съдържащ в себе си разрешения по отношение на други ценни книги не може да обоснове наличие на общо основание.
Релевантен, обаче, обаче по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е четвъртия въпрос, с оглед относимостта му към мотивите на решаващият състав, като този въпрос следва да бъде конкретизиран, съобразно правомощията на настоящият състав / т.1 ТРОСГК №1/10г./, а именно – „ Допустимо ли е при наследяване на поименни акции от няколко наследници да се приложат правилата на наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира”. Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед липсата на задължителна тълкувателна практика,респективно константна такава на ВКС, третираща въпросите относно наследяване на акции и упражняване на правата от наследниците, като в тази връзка следва да се отчита и противоречивата практика на съдилищата, т.е. налице е обоснована от касаторите необходимост от тълкуване на приложимите разпоредби, поради което и касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато на разгледаното основание.
С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 412.32лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260 от 13.11.2018г. по т. д №179/18г. на Великотърновски апелативен съд .
УКАЗВА на касатора- „„Свинекомплекс Дунав” АД, [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 412.32лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: