7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 07.04.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4260 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№6184/26.06.2019г. /подадена по пощата на 24.06.2019г./, подадена от Л. Г. П. и Д. Г. Х. чрез процесуалния им представител адв.Б. И. Г. от САК, срещу решение №145/12.04.2019г., постановено от тричленен състав на Великотърновския окръжен съд в.гр.д.№67/2019г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният срещу С. И. Д. и Д. Г. Д. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване за установено, че Л. Г. П. и Д. Г. Х. са собственици на основание наследяване по закон на починалата им наследодателка Д. Р. Г. на недвижим имот, представляващ нива с площ 11.373 дка, трета категория в местността „М. б.“, имот №………….. по КВС на землището на [населено място], образуван от имот №……….. с право на преминаване за имот №………… и имот №………., при граници: имот №………-полски път на [община], имот №………..-нива на Е. Й. Р., имот №………….-нива на Г. С. Г., както и за предаване владението върху имота.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3, както и по чл.280, ал.2 ГПК.
Според касаторите обжалваният от тях съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС и ВС, установена в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1.Следва ли въззивната инстанция, ако установи, че докладът на първоинстанционния съд, съгласно чл.146 ГПК, е непълен в частта, с която разпределя доказателствената тежест на страните за подлежащи на доказване факти, да даде указания във въззивната инстанция за кои от фактите, твърдени от страната, в чиято полза е постановено първоинстанционното решение и която не е подала въззивна жалба по тази причина, не се сочат доказателства /противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/;
2.Задължена ли е въззивната инстанция служебно да събира доказателства, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, ако тези факти е следвало да бъдат доказани от страната, в чиято полза е постановено съдебното решение от първоинстанционния съд, поради което същата не е подала въззивна жалба /противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/;
3.Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото относими доказателства /включително представените по чл.266, ал.2 ГПК/ и да формира правните си извод въз основа на съвкупната им преценка; може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите събрани такива и да изложи съображения защо ги отхвърля /противоречие с решение №63/17.07.2015г. по т.д.№674/2014г. на Второ ТО на ВКС; решение №132/31.10.2018г. по гр.д.№4116 на ВКС; решение №22/29.06.2017г. по гр.д.№2113/2016г. на ВКС; определение №401/23.07.2018г. по гр.д.№219/2018г. на ВКС/;
4.Следва ли съгласно чл.297 ГПК въззивният съд да зачете задължителната сила на съдебното решение по друго гражданско дело, по което е прогласена нищожността на саморъчното завещание, с което праводателят на ответниците по ревандикационния иск се е легитимирал като собственик на процесния недвижим имот /противоречие с решение №244/04.01.2016г. по гр.д.№4363/2015г. на Първо ГО на ВКС/;
5.Задължена ли е въззивната инстанция по гражданско дело да зачете влязлата в сила присъда на наказателния съд, с която е установено:
-извършването на деянието /съставянето на неистински частен документ-саморъчно завещание, на окето е придаден вид, че е написано и подписано от посочената в него завещателка в полза на праводателя на ответниците по ревадникационния иск и което е било използвано от праводателя пред нотариус, за да докаже, че съществува отразеното в завещанието право/,
-противоправността на деянието /престъпление по чл.309, ал.1 НК/,
-виновността на дееца.
6.Продажбата на чужд имот има ли транслативен ефект /противоречие с мотивите към ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС; решение №62/20.07.2017г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№4283/2016г.; определение №405/13.11.2014г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№5940/2014г.; решение №436/06.03.2012г. по гр.д.№1315/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение №483/15.07.2010г. по гр.д.№991/2009г. на Първо ГО на ВКС/;
7.Може ли да има транслиране на вещни права /право на собственост/ в патримониума на ответниците по ревандикационния иск, само защото е налице обстоятелството, че прехвърлителната сделка /покупко-продажба на недвижим имот/ е сключена преди предявяване на иска за нищожност на саморъчното завещание, с което праводателят на ответниците се е легитимирал като собственик и преди вписването на исковата молба, както и преди влизцане в сила на присъдата, с която е установено престъпното обстоятелство – съставяне на неистински частен документ – саморъчно завещание;
8.Задължително ли е за приобретателите решението, с което придобивното основание на праводателя им е обявено за нищожно и поражда ли за тях права транслативната сделка, сключена с несобственик;
9.Следва ли, след като съм момента на предявяване на иска за нищожност на завещателното разпореждане ответникът по него вече не се е легитимирал като носител на правото на собственост върху процесния имот, поради което, за да получат търсената защита на правото си, ищците по този иск е следвало да го насочат и срещу купувачите по сделката /настоящите ответници/;
10.Следва ли, след като разпоредителната сделка е вписана преди исковата молба, по аргумент от противното по чл.114, буква „в“ ЗС, придобитите по сделката права да са противопоставими на ищците; какво е значението на вписванията на исковите молби по чл.108 ЗС – оповестително или защитно, и следва ли да се счита, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот от несобственик поради обстоятелството, че към датата на извършване на транслативната сделка не са съществували вписвания.
Считат решението на въззивния съд и за очевидно неправилно.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. И. Д. и Д. Г. Д. изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащи на обжалване актове на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
По реда на чл.108 ЗС Л. Г. П. и Д. Г. Х. са предявили срещу С. И. Д. и Д. Г. Д. иск за признаване правото им на собственост върху процесния недвижим имот и предаване на владението, с твърдението, че са наследници по закон на Д. Р. Г., починала на 11.02.2015г., която е притежавала правото на собственост върху имота към момента на своята смърт. Твърдят, че саморъчното завещание на наследодателката, с което цялото ? движимо и недвижимо имущество е завещано на праводателя на ответниците Н. М. И., е нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателката.
В подадения отговор на исковата молба ответниците са заявили, че притежават правото на собственост върху имота по силата на сделка, извършена през 2015г. преди повече от година преди вписването на исковата молба по делото.
В обжалваното решение от фактическа страна е прието за безспорно правото на собственост на Д. Р. Г., починала на 11.02.2015г., върху процесния недвижим имот към момента на нейната смърт, както и фактът на владението на този имот от ответниците по иска към датата на неговото предявяване. За безспорно е прието и обстоятелството, че договорът за покупко-продажба /обективиран в н.а.№…, том …, рег.№.., дело №…./2015г., вписан в Служба по вписванията-Велико Т. на 27.11.2015г., на която дата е и сключен/, с който ответниците легитимират правата си върху имота, е сключен по време на техния брак, както и че при сключването на сделката продавачът Н. М. И. се е легитимирал като собственик със саморъчно завещание на наследодателката Д. Р. Г. / обявено с протокол рег.№………, рег.№………, дело №… от 18.09.2015г. на нотариус Д. Р./, с което наследодателката му е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество.
Прието е за установено, че с влязло в законна сила съдебно решение №295/12.07.2018г. по гр.д.№140/2017г. по описа на ВТОС е бил уважен предявеният от Л. Г. П. и Д. Г. Х. против Н. М. И. иск, като е прогласена нищожността на завещателното разпореждане на наследодателката Д. Р. Г.. Взето е предвид, че исковата молба е предявена на 30.12.2016г. и вписана на 09.01.2017г., а решението по делото е влязло в сила на 15.09.2018г. и вписано на 17.10.2018г.
От правна страна въззивният съд е приел за неоснователна тезата на предявилите иска лица, че така постановеното решение №295/12.07.2018г. по гр.д.№140/2017г. по описа на ВТОС е противопоставимо на ответниците по настоящето дело.
Изложил е съображения, че нормата на чл.298, ал.1 ГПК установява субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение само по отношение на страните по спора. Посочено е, че разпоредбата на чл.298, ал.2 ГПК разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо и по отношение на правоприемниците на страните, но под правоприемници има предвид само тези, на които спорното право е прехвърлено след завеждане на делото. Аргумент за този извод е изведен от разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК, съгласно която при прехвърляне на спорното право в течение на производството, то следва своя ход между първоначалните страни. Прието е, че противното тълкуване на чл.298, ал.2 ГПК е лишено от основание и тъй като в настоящия случай ответниците са придобили спорното право по силата на сделка, сключена в нотариална форма на 27.11.2015г., като актът е вписан на същата дата, а исковата молба за прогласяване нищожността на завещанието е предявена и вписана след това /съответно на 30.12.2016г. и на 09.01.2017г./, то към момента на предявяване на иска за прогласяване нищожността на завещанието ответникът по този иск вече не се е легитимирал като носител на правото на собственост върху имота и за да получат търсената защита на правото си ищците по този иск е следвало да го насочат и срещу купувачите по сделката /настоящите ответници/. Прието е, че след като С. И. Д. и Д. Г. Д. не са участвали в производството по гр.д.№140/2017г. на ВТОС, те не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по това дело и по отношение на тях завещанието не е прогласено за нищожно, а твърдените права на собственост на ищците не са установени.
Изложени са съображения, че тъй като разпоредителната сделка е вписана преди исковата молба, по аргумент от противното на чл.114, буква „в“ ЗС, придобитите от купувачите по сделката права са противопоставими на ищците по насотящето дело.
Прието е също така, че вещно-прехвърлителното действие на сключения на 27.11.2015г. договор за покупко-продажба не е отречено, тъй като в настоящето производство не оборват материалноправната легитимация на продавача Н. М. И. – взето е предвид, че в нотариалното производство той се е легитимирал като собственик на имота по силата на представеното завещателно разпореждане, но в настоящето производство не са установени пороци на тази едностранна сделка, обуславящи нищожността ?. Посочено е, че въпреки указаната на страните доказателствена тежест, съгласно която всяка от тях е следвало да установи съществуването на претендираното право на собственост върху имота, ищците не са провели доказване на твърдението си, че са придобили собствеността по силата на наследяване поради липса на действие /нищожност/ на завещателното разпореждане.
За да достигне до тези изводи въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд не е давал указания, че предявилите иска лица следва да докажат твърдението си за нищожност на завещателното разпореждане с доказателства извън представеното по делото решение по гр.д.№140/2017г. на ВТОС – производството по гр.д.№2/2017г. по описа на Великотърновския районен съд е било спряно до приключване на производството по гр.д.№140/2017г. по описа на ВТОС, тъй като първоинстанцонният съд е приел, че между двете дела има връзка на преюдициалност. Въз основа на представеното решение по гр.д.№140/2017г. първоинстанционният съд е приел, че нищожността на завещателното разпореждане е установена и е уважил предавения иск. Въззивна жалба е била подадена от ответниците. Въззивният съд не е дал указания, свързани с необходимостта по настоящето дело нищожността на завещателното разпореждане да бъде установявана отново. Това обстоятелство обаче само по себе си не обосновава наличие на поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по първия, поставен от тях въпрос, тъй като пред въззивния съд е представен протокол от публично съдебно заседание, проведено на 28.12.2018г. по НОХД №2375/2018г. по описа на Великотърновския районен съд, от който се установява, че между прокуратурата и подсъдимия П. А. М. е постигнато споразумение – подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 10.01.2011г. в П. Т. е съставил неистински частен документ – саморъчно завещание от името на Д. Р. Г. в полза на Н. М. И., на което придал вид, че е написано и подписано от Д. Р. Г., което е било използвано от Н. М. И. на 08.04.2015г. пред нотариус Д. Р., за да докаже, че съществува отразеното в завещанието право – престъпление по чл.309, ал.1 НК. Протоколът е приет като доказателство от въззивния съд, но не е обсъден в обжалваното решение. Поради това настоящият състав приема, че е налице основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по петия, поставен от касаторите въпрос, а именно задължена ли е въззивната инстанция по гражданско дело да зачете влязлата в сила присъда на наказателен съд, с която е установено извършването на деянието /съставянето на неистински частен документ – саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е написано и подписано от посочената в него завещателка в полза на праводателя на ответниците в гражданското производство и което е било използвано от праводателя пред нотариуса, за да докаже, че съществува отразеното в завещанието право/; противоправността на деянието /престъпление по чл.309, ал.1 НК/; виновността на дееца. Касационното обжалване с оглед особеностите на настоящия случай следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така поставеният въпрос е свързан и със задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото, относими доказателства, включително представените и приети в хипотезата на чл.266, ал.2 ГПК, но преценката дали въззивният съд е изпълнил това свое задължение, за съществуването на което съдебната практика е трайна и непротиворечива, настоящият състав ще се произнесе, след като извърши преценка за значението на представеното споразумение, постигнато в производството по НОХД №2375/2018г. по описа на Великотърновския районен съд, за спора по ревандикационния иск, предявен срещу правоприемниците на ползващото се от завещателното разпореждане лице.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №145/12.04.2019г., постановено от тричленен състав на Великотърновския окръжен съд по в.гр.д.№67/2019г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: