Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 07.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.01.2020 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Дечева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2789 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Синеморец Парадайз“ ЕООД и по касационна жалба на „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД срещу решение № 89 /09.01.2019 г. по в. гр. д. № 360 /2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 260 /26.07.2018 г. по гр. д. № 840 /2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което са уважени предявените от „Д. Пропърти Г.“ О., като процесуален субституент на „С. С.“ ООД, срещу „С. П.“ ЕООД искове с правно основание чл.108 ЗС, вр. чл.134 ЗЗД, за ревандикация на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № ….. по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Ц., обл. Б., одобрени със заповед РД-18-52 /24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-14-02-966 /27.06.2007 г. на началника на СК – Б.; поземлен имот с идентификатор № ….. по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Ц., обл. Б., одобрени със заповед РД-18-52/24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-14-02-967 /27.06.2007 г. на началника на СК – Б.; поземлен имот с идентификатор № ….. по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Ц., обл. Б., одобрени със заповед РД-18-52 /24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-14-02-1689 /24.09.2012 г. на началника на С.-Б., ведно със седемдесет и един самостоятелни обекта (62 апартамента, 6 мезонета, 3 студия), построени в този имот.
„Д. Пропърти Г.“ О. в писмен отговор оспорва допустимостта на касационната жалба на „С. П.“ Е., наличието на предпоставки за допускането и до касационно обжалване и нейната основателност.
Жалбите са допустими, тъй като са подадени срещу въззивно решение по ревандикационни искове за недвижими имоти, за които в чл.280,ал.3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното:
„Д. Пропърти Г.“ О. се легитимира като кредитор на „С. С.“ О. въз основа на неизпълнение от страна на „С. С.“ О. на задължение за връщане на получена като заем от „Д. Пропърти Г.“ О. сума в общ размер от 1 530 000 евро, заедно с дължимите върху тази сума лихви. Изложени са твърдения, че „С. С.“ О. (с предходно фирмено наименование „Р. Л.“ О.) е закупило процесните поземлени имоти през 2003 г. и 2004 г. и е придобило на основание чл.92 ЗС (по приращение) изградените в поземлен имот с идентификатор № ….. три жилищни сгради, заедно с находящите се в тях 62 апартамента, 6 мезонета, 3 студия, интернет клуб и възстановителен център.
През месец юни 2007 г. имотите са били апортирани в капитала на „С. С.“ АД.
На 23.10.2007 г. в Служба по вписванията – Ц. било вписано прехвърляне на търговското предприятие на „С. С.“ АД, включително процесните имоти, на „Кианоре“ Е., което на 13.05.2008 г. продало два самостоятелни обекта (апартаменти) от придобитите по сделката от 23.10.2007 г. имоти, като предало на купувачите и фактическата власт върху тях.
С влязло в сила на 06.04.2012 г. решение по т.д. № 361 /2007 г. по описа на Бургаския окръжен съд била прогласена нищожността на апорта на недвижимите имоти, извършен от С. С.“ О. в капитала на „С. С.“ АД.
Доколкото праводателят на „Кианоре“ Е. („С. С.“ АД) не е придобил правото на собственост върху имотите по силата на прогласения за нищожен апорт, а „С. С.“ О. не предприело действия за възстановяване владението върху тях, „Д. Пропърти Г.“ О. предявило при условията на чл.134 ЗЗД ревандикационни искове срещу „Кианоре“ Е..
В хода на производството „Кианоре“ Е. прехвърлило търговското си предприятие, включително процесните недвижими имоти, на настоящия ответник „С. П.“ Е., но в първото заседание по образуваното гр.д. № 127 /2013 г. Бургаския окръжен съд оставил без уважение искането на ищеца по чл.228,ал. 3 ГПК за насочване на иска срещу „С. П.“ Е.. Ревандикационните претенции срещу „Кианоре“ Е. били уважени с влязло в сила решение на Бургаския апелативен съд.
Ответникът „С. П.“ Е. оспорва качеството кредитор на ищеца. Поддържа, че влязлото в сила решение по гр.д. № 127 /2013 г. на Бургаския окръжен съд няма сила на пресъдено нещо по отношение на него, защото е придобил процесните имоти преди вписване на исковата молба по исковете по чл.108 ЗС срещу „Кианоре“ Е.. Възразява, че нито „С. П.“ Е., нито праводателят му са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, с което е прогласена нищожността на извършения през месец юни 2007 г. апорт, тъй като „Кианоре“ Е. не е било страна по делото и е придобило търговското предприятие на „С. С.“ АД преди този момент, поради което излага подробни съображения за валидност на апорта. Позова се и на изтекла в своя полза придобивна давност по отношение на претендираните недвижими имоти.
Въззивният съд е приел за установено, че на 06.06.2012 г. настоящият ищец, като процесуален субституент на „С. С.“ О., е предявил срещу „Кианоре“ Е. искове с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване на владението на имотите, предмет на настоящото производство. Било е образувано т.д. № 358 /2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, преобразувано в гр.д. № 127 /2013 г., като исковата молба е била вписана на 11.01.2013 г. С влязло в сила на 04.08.2017 г. решение № 10 /20.02.2015 г., поправено с решение № 470 /16.09.2016 г., постановени по възз. гр.д. № 342 /2014 г. на Бургаския апелативен съд, ревандикационните искове срещу „Кианоре“ са уважени.
Установено е, че „С. П.“ Е. е правоприемник на „Кианоре“ Е., като е придобил собствеността върху процесните имоти по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 22.10.2012 г., вписан в търговския регистър на 30.10.2012 г. – по време на висящността на производството по предявените от ищеца срещу праводателя искове по чл.108 ЗС, както и че в производството по предявените срещу „Кианоре“ Е. искове съдът се е произнесъл по същите основания за придобиване на правото на собственост, релевирани в производството срещу „С. П.“ Е..
При тези данни въззивният съд е приел, че е налице обективен и субективен идентитет между производствата по гр.д. № 127 /2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд и настоящото, тъй като решението, приключило спора по гр.д. № 127 /2013 г. между ищците и „Кианоре“ Е., обвързва и настоящия ответник на основание чл.226,ал.3 ГПК, доколкото силата на пресъдено нещо се простира върху приобретателя на спорното материално право по време на висящия процес (без лицата, ползващи материалноправна защита от вписването на исковата молба – чл.114 ЗС, и в хипотезите на придобиване на движимите вещи по чл.78 ЗС), върху правоприемниците на страните (частни и универсални), визирани в чл.298,ал.2 ГПК, както и върху неучаствалите в производството необходими другари. За да стигне до този решаващ извод, апелативният съд е приел, че вписването на исковата молба по чл.108 ЗС има само оповестително действие, поради което не е налице изключението на чл.226,ал.3 ГПК, вр. чл.114 ЗС, за необвързаност от изхода на делото на правоприемника на спорното право, получил го по време на висящ исков процес.
Крайният извод на въззивния съд е, че поради пълното покриване на претенциите по гр.д. № 127 /2013 г. и по гр.д. № 840 /2017 г. по описа на БОС от обективна и субективна страна, спорът не може да бъде пререшаван, предвид постановената в чл.299,ал.1 ГПК забрана за това, поради което производството по второто дело следва да бъде прекратено служебно от съда на основание чл.299,ал.2 ГПК, а постановеното от първата инстанция решение следва да бъде обезсилено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на „С. П.“ Е. се съдържат следните въпроси:
1. Лице, придобило и вписало вещни права върху недвижим имот след предявяване на ревандикационен иск срещу неговия праводател, но преди вписване на исковата молба за предявяване на ревандикационен иск, обвързано ли е от силата на пресъдено нещо и от изпълнителната сила, произтичащи от окончателното съдебно решение, постановено по ревандикационния иск?
2. Правата на трето лице върху недвижим имот, придобити след предявяване на ревандикационен иск за имота, но вписани в имотния регистър преди вписването на исковата молба срещу неговия праводател за предявяване на ревандикационния иск, противопоставими ли са на ищеца?
3. Правата на ищеца, предявил ревандикационен иск за недвижим имот противопоставими ли са на трето лице, придобило процесния имот от ответника по ревандикационния иск след неговото предявяване, но вписало своето придобиване в имотния регистър преди вписването на исковата молба на ищеца?
Поддържа се наличие противоречие с ТР № 3 /19.07.2010 г. по тълк. д. № 3 /2009 г. на ОСГК на ВКС; решение № 27 /24.02.2012 г. по гр. д. № 845 /2011 г. на ВКС, II г.о.; решение № 332 /27.12.2012 г. по гр. д. № 1175 /2011 г. на ВКС, I г.о.; решение № 281 /29.10.2012 г. по гр. д. № 130 /2012 г. на ВКС, I г.о.
Поставените от ответника в производството въпроси по същество се отнасят до действието на вписването на исковата молба по иск по чл.108 ЗС и субективните предели на силата на пресъдено нещо в хипотеза на прехвърляне на спорното право в хода на производството по предявен ревандикационен иск. Те са по приложението на правилото на чл.226,ал.3 ГПК, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с посоченото от този жалбоподател решение № 88 /29.07.2016 г. по гр. д. № 5719 /2015 г. на ВКС, І г. о., с което в отговор на процесуалноправния въпрос : обвързан ли е правоприемникът от решението, с което искът по чл.108 ЗС е уважен, ако е придобил имота от ответника по ревандикационния иск преди да бъде вписана исковата молба по приключилото дело, е прието, че лицето, което е придобило владението върху имота от ответника по време на висящ процес по иска по чл.108 ЗС, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен, като задължителното действие на решението произтича от чл.226,ал.3 ГПК и не е обусловено от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС, съответно на решението, с което искът е уважен. Прието е, че действието на вписването по исковата молба по чл.108 ЗС е само оповестително – да се даде гласност на съдебния спор за собственост относно имота (чл.114,б.“а“, изр. посл. вр. чл.112,б„а“ in fine ЗС)
С ТР № 3 /19.07.2010 г. по тълк. д. № 3 /2009 г. на ОСГК на ВКС е прието, че невписването на исковата молба не се отразява на спорния предмет по делото, защото дори и невписаните съдебни решения обвързват страните по делото със силата на пресъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица едва след вписването. Не е налице противоречие с това тълкувателно решение, което не разглежда въпроса за действието на исковите молби по чл.108 ЗС, то има предвид искови молби, чието вписване има не само оповестително, но и защитно действие, докато в настоящия случай се касае за искова молба по ревандикационен иск (по чл.108 ЗС), чието вписване има само оповестително действие. Няма сходство, нито противоречиво разрешение.
Решение № 27 /24.02.2012 г. по гр. д. № 845 /2011 г. на ВКС, ІІ г. о., е неотносимо към настоящия случай, тъй като се отнася до хипотеза на частно правоприемство след влизане в сила на решението, с което са били отречени правата на праводателя.
Решение № 332 /27.12.2012 г. по гр.д. № 1175 /2011 г. на ВКС, I г.о., дава отговор на поставени въпроси, засягащи фазата по допускане на съдебна делба, като решението е постановено преди ТР № 3 /19.12.2013 г. по тълк. д. № 3 /2013 г. на ОСГК на ВКС, с което е разгледан въпросът за правните последици на разпореждането със спорното право от съсобственик (съделител) в полза на друго лице в хода на делбеното производство.
В решение № 281 /29.10.2012 г. по гр. д. № 130 /2012 г. на ВКС, I г.о., се дава отговор на въпросите относно последиците на направен отказ от иска при условия на прехвърляне на спорното право в хода на висящия процес, както и може ли, при влязло в сила определение за прекратяване на производството поради отказ от иска, приобретателят да предяви наново същия иск срещу същия ответник. Липсва сходство в разглежданите правни въпроси.
Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав приема, че по касационната жалба на „С. П.“ Е. не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението към касационната жалба на „Д. Пропърти Г.“ О. във връзка с доводи, че е налице субективен идентитет между двете дела – настоящото производство и производството по първоначалните искове по чл.108 ЗС, решението по които има сила на пресъдено нещо по отношение а ответника „С. П.“ Е., но не е налице обективен идентитет, доколкото в настоящото производство ответникът противопоставя на ищеца ново придобивно основание – претендира (неоснователно) да е придобил процесните имоти по давност, поради което въззивният съд дължи произнасяне по същество на спора, са изложени следните въпроси:
1. Налице ли са предпоставките за отвод за пресъдено нещо, в случай че по повторно заведено дело с правно основание чл.108 ЗС ответникът противопоставя нови правоизключващи възражения за придобиване на правото на собственост върху процесните недвижими имоти по давност?
2. При преценка на предпоставките за отвод за пресъдено нещо по иск по чл.108 ЗС, за да се направи извод за липса или наличие на субективен идентитет, следва ли да се съобрази и възражението на ответника за придобиване от него на право на собственост по давност или следва да се съобразят само фактите, твърдени от ищеца за придобивното основание на ищеца?
Поддържа се наличие на противоречие с решение № 475 /09.12.2011 г. по гр. д. № 1559 /2010 г. на ВКС, I г.о.; определение № 211 /07.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4098 /2018 г. на ВКС, II г.о.
Въпросите са обуславящи, както беше посочено въззивният съд е приел, че наред с другите доводи за неоснователността на исковете (че не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения, за валидността на апорта и че праводателят му е собственик), ответникът се е позовал и на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на претендираните недвижими имоти, при което въззивният съд е приел, че в случая е налице обективен идентитет между индивидуализиращите белези на спорното право по двете дела, пълно покриване между правото, предмет на постигнатата сила на пресъдено нещо и правото, предмет на второто дело (настоящото), не е разгледал възражението на ответника за придобивна давност (нито доводите на ищеца за неговата неоснователност), а е приел, че е налице забраната за пререшаване на спора, установена с разпоредбата на чл.299,ал.1 ГПК и че следва да приложи разпоредбата на чл.299,ал.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че така въззивният съд е допуснал противоречие с решение № 475 /09.12.2011 г. по гр. д. № 1559 /2010 г. на ВКС, I г.о., с което е прието, че основанието на иска са фактите и обстоятелствата, от които се извежда претендираното право. Щом се сочи нов факт или обстоятелство, то искът е предявен на ново основание и липсва обективен идентитет. Това се отнася и за случаите, когато ищецът се брани против правоизключващо възражение на ответник, който се позовава на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене по предходното дело.
Допуснато е противоречие и с посоченото определение № 211 /07.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4098 /2018 г. на ВКС, II г.о., с което е възприето посоченото в горепосоченото решение разрешение по въпроса.
С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Жалбоподателят „Д. Пропърти Г.“ О. следва да заплати по сметка на ВКС сумата 2 382 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 89 /09.01.2019 г. по в. гр. д. № 360 /2018 г. на Бургаския апелативен съд, г.о..
Указва и дава възможност на жалбоподателя „Д. Пропърти Г.“ О. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 382 (две хиляди триста осемдесет и два) лева за разглеждане на касационната му жалба, като му указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.