4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 08.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4208/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. И. Л.-О., срещу решение № 79 от 13.11.2018г. по гр.д.№ 256/2018г. на Окръжен съд-Видин, с което е потвърдено решение № 165 от 30.03.2018г. по гр.д.№ 3297/2017г. на Районен съд-Видин, с което, на осн. чл. 69, ал. 1 ЗН, е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА между Л. И. Л. и Ц. И. Л.-О., при квоти по 1/2 ид.ч., на следните недвижими имоти, притежавани от съделителите на основание наследяване по закон на И. Л. И. и И. Ц. И., а именно: І.ДВОРНО МЯСТО с площ 390 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], при граници: им. …., им. …., им. …., им. …., им. …. и им. …., заедно с построените в същия имот СГРАДИ: масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 92 кв. м., с идентификатор ….; постройка на допълващото застрояване /лятна кухня/ със застроена площ 25 кв. м. с идентификатор ….; гараж със застроена площ 18 кв. м. с идентификатор ….; сграда на допълващото застрояване /стопанска постройка/ със застроена площ 12 кв. м., с идентификатор …. ІІ. ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТИ, находящи се в землището на [населено място], обл. В.., възстановени с план за земеразделяне: 1. имот № …. – нива с площ 11.900 дка в местността „П.“, ІІІ-та категория, при съседи: им. …. – П. В. Б., им. …. – наследници М. К. М., им. ….- наследници П. Т. М., им. ….-П. Е. В., им. 020032-наследници Б. Н. Т., им. ….-П. Е. В. и им. ….-полски път; 2. имот № ….-нива с площ 3. 731 дка. в местността “С.”, ІІІ-та категория, при съседи: им. ….-П. Е. В.., им. ….-В. М. Т., им. ….-наслецници К. П. М., им. ….-Е. Т. П. и им. ….- полски път; 3. имот № …. – нива с площ 8.759 дка. в местността “И.”, ІІІ-та категория, при съседи: им. …. -,,Агро-Бо-Ге” ЕООД, им. ….-Б. М. Г., им. ….-Ц. Ц. С., им. ….-Е. Т. А. и им. …. – полски път; 4. имот № …. – нива с площ 3.099 дка. в местността “А.”, ІV-та категория, при съседи: им. ….-П. Е. В., им. ….-К. П. К., им. ….-А. Ц. Л., им. ….-полски път и им. ….-наследници Т. В. В..; 5. имот № ….-нива с площ 5.251 дка. в местността “Б.”, ІІІ-та категория, при съседи: им. ….-наследници П. И. К., им. ….-полски път, им. ….-Н. А. В. и им. ….- Ц. П. Ц., както и ЗЕМЕДЕЛСКИ ИМОТ – НИВА с площ от 6.160 дка, находяща се в землището на [населено място], [община] местността “Б.”, и Е ОТХВЪРЛЕН ИСКЪТ ЗА ДЕЛБА на недвижим имот – дворно място от един декар с овощна градина, находящо се в с Н., ведно с построено дървено бунгало.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: а/. несъответствие на отговора на въззивната жалба с изискванията на чл. 263, вр. чл. 261, т. 1 и т. 2 ГПК; б/. непроизнасяне от въззивния съд по подадена от касаторката молба по чл. 151 ГПК за поправка на протокола за проведеното на 10. 10. 2018 г. заседание; в/. неправилно мотивиран, но правилен като краен резултат извод за подаване на въззивната жалба в срок; г/. нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК – въззивният съд е приел за неоснователно оплакването за допуснато от районния съд нарушение на цитираната норма, изразяващо се в неуважаване молбата на съделителката за отлагане на единственото проведено открито заседание пред районния съд, насрочено за 1. 03. 12018 г., въпреки депозираната основателна молба от същата, което е поставило съделителката в невъзможност да защити правата си – да се запознае с доклада по чл. 146 ГПК, да направи възражения за несъответствие на доклада с изискванията на чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК, да направи доказателствени искания; д/. на чл. чл. 266 и чл. 158 ГПК – незаконосъобразно неуважаване на доказателствени искания на въззивницата и незаконосъобразен отказ на окръжия съд да определи на жалбоподателката срок за събиране на други писмени доказателства, установяващи съсобствеността върху имота в [населено място]; е/. незаконосъобразна преценка, че по искането по чл. 12, ал. 1 ГПК съдът трябва да се произнесе във втората фаза на делбеното производство. Сочат се основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба Л. И. Л., чрез адвокат Е. С., в писмен отговор, изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл.280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснато нарушение на 142, ал. 2 ГПК. В тази връзка е приел, че молбата за отлагане на делото на съделителката не е била подкрепена с доказателства, установяващи заявения служебен ангажимент в чужбина в периода 24. 02. – 06. 03. 2018 г. За правилна е приета преценката на първоинстанционния съд за неоснователност на иска за делба на имота в [населено място], както и за основателност на иска за делба за останалите имоти, както и за квотите в съсобствеността. За неоснователно е прието оплакването на въззивницата за неточна индивидуализация на допуснатия до делба имот в [населено място]. Относно оплакването във въззивната жалба, касаещо непроизнасяне от първоинстанционния съд по претенцията на съделителката по чл. 12 ЗН, въззивният съд е приел същото за неоснователно, тъй като тази претенция подлежи на разглеждане във втората фаза на делбеното производство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят множество въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, два от които са следните:
1. Представляват ли съществено нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК и нарушават ли правото на защита действия на първоинстанционния съд, изразяващи се даване ход и провеждане на първо открито съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани, ако една от страните няма процесуален представител, подала е молба за отлагане на заседанието, поради служебното пътуване извън пределите на страната, и е заявила, че след завръщането си ще представи доказателства за твърденията си.
2. Длъжен ли е съдът да разгледа и разреши искането по чл.12, ал.1 ЗН в първата фаза по допускане на съдебната делба.
Налице е основанието по чл. 180, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по двата въпроса.
Първият въпрос е решен в противоречие с решение № 157 от 30. 03. 2012 г. по гр. д. № 157 от 30. 03. 2012 г. по гр. д. № 2009/2011 г. на ВКС, 1 г.о. Със същото е прието, че основни принципи на граждански процес са равенството на страните в процеса и състезателното начало. В този смисъл са чл. 9 и чл. 8 от ГПК. Прилагането на тези принципи се гарантира чрез множество процесуални норми, въвеждащи процесуални задължения на съда, измежду които са: задължението на съда да изпрати препис от исковата молба за отговор на ответника /чл. 131 от ГПК/, задължението му да призовава страните за първото насрочено от него съдебно заседание и за всяко друго съдебно заседание, което е било пренасрочено в закрито заседание /чл. 140, ал. 3 от ГПК и чл. 142, ал. 4 от ГПК/, задължението му да отлага делото, когато някоя от страните и нейния адвокат са в невъзможност да се явят поради препятствие, което не могат да отстранят /чл. 142, ал. 2 от ГПК/, задължението му да осигури възможност на страните да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях /чл. 8, ал. 3 от ГПК/. При неспазването на всяко от тези задължения съществено се нарушава правото на защита на страната в процеса, поради което това е съществено процесуално нарушение на съда, което винаги води до неправилност на постановеното съдебно решение. В случая въззивният съд е приел, че не представлява съществено процесуално нарушение неуважаването на молба по чл. 142, ал. 2 ГПК, подадена от страна без процесуален представител, за отлагане на делото, поради служебно пътуване в чужбина.
Вторият въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 4/1964 г., точка 5, според което искането по чл. 12, ал. 1 ЗН се разглежда и разрешава в първата фаза по допускане на делбата, а не във втората фаза, при разглеждане на сметките между съделителите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 13.11.2018г. по гр.д.№ 256/2018г. на Окръжен съд-Видин.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката Ц. И. Л.-О. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 50 лв. и да представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: