5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
София, 09.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4760/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Н. И. К.-В. и А. А. К.-С., чрез адвокат П. П., срещу решение № 6149 от 19.08.2019г. по в.гр.д.№ 9768/2018г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 142635 от 11.06.2017г. по гр.д.№ 12205/2009г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав в частта, с която Н. И. К.-В. и А. А. К.-С. са осъдени, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплатят на Ю. Х. П. следните суми: а/. по 280, 30 лв. всяка от тях, представляващи обезщетения за лишаване от ползване, в периода 27.08.2008г. -25.02.2009г., на съсобствен имот – апартамент № 8, находящ се в [населено място], район И., ул.,,Ф. Ж. К.” № …., вх…., ет.2; б/. по 66.50лв. всяка от тях – обезщетения за лишаване от право на ползване, в периода 27.08.2008 г. – 25.02.2009 г., на съсобствен имот – гараж, находящ се в [населено място], ул. ,,Б.”№ 4; в/ по 313.50 лв. всяка от тях – обезщетения за лишаване от право на ползване, в периода 25.02.2009 г. – 25.11.2011 г., на съсобствен имот – гараж, находящ се в [населено място], ул. ,,Б.” № 4. С касационната жалба въззивното решение се обжалва и в частта, с която, след цялостна отмяна на постановено по реда на чл. 250 ГПК решение № 305582 от 04.01.2018г. по гр.д.№ 12205/2009г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав, Н. И. К.-В. и А. А. К.-С. са осъдени, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплатят на Ю. Х. П. сумата 6325 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване, в периода 25.02.2009г.-04.12.2014г., на апартамент № 8 в [населено място], ул. ,,Ф. Ж. К.” № …., вх…., ет.2. Твърдят неправилност на решението в обжалваните части, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба Ю. Х. П., чрез адв. Сн. Р., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба на Н. И. К.-В. и А. А. К.-С. е недопустима в частта й срещу решение № 6149 от 19.08.2019г. по в.гр.д.№ 9768/2018г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 142635 от 11.06.2017г. по гр.д.№ 12205/2009г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав в частта, с която Н. И. К.-В. и А. А. К.-С. са осъдени, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплатят на Ю. Х. П. следните суми: а/. по 280, 30 лв. всяка от тях – обезщетения за лишаване от ползване, в периода 27.08.2008г. -25.02.2009г., на съсобствен имот – апартамент № 8, находящ се в [населено място], район И., ул.,,Ф. Ж. К.” № …., вх…., ет.2; б/. по 66.50лв. всяка от тях – обезщетения за лишаване от право на ползване, в периода 27.08.2008 г. – 25.02.2009 г., на съсобствен имот – гараж, находящ се в [населено място], ул. ,,Б.”№ 4; в/ по 313.50 лв. всяка от тях – обезщетения за лишаване от право на ползване, в периода 25.02.2009 г. – 25.11.2011 г., на съсобствен имот – гараж, находящ се в [населено място], ул. ,,Б.” № 4.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. При субективно съединяване на искове за парични вземания срещу няколко ответника, при което се иска разделно осъждане на ответниците, от значение при преценка допустимостта на касационното производство е цената на всеки един от субективно съединените искове. При обективно съединяване на искове за парични вземания от значение при преценка допустимостта на касационното производство също е цената на всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всички обективно съединени искове. В случая касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, постановено по предявени от Ю. П. срещу ответниците Н. И. К.-В. и А. А. К.-С. субективно и обективно съединени искове с правни основания чл. 31, ал. 2 ЗС, за разделното осъждане на всяка от ответниците да заплатят на ищцата, всяка една от тях, обезщетения за лишаването й от възможността да ползва идеалните си части от съсобствени недвижими имоти (апартамент и гараж находящи се в [населено място] и [населено място]). Цената на всеки от исковете е с размери: по 280, 30 лв. (всеки от исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС за апартамента, с периоди на претенциите 27.08.2008г. – 25.02.2009г.); по 66, 50 лв. (всеки от исковете за гаража, с период на претенциите 27.08.2008 г. – 25.02.2009 г.) и по 313, 50 лв. (всеки от исковете за същия гараж, с период на претенциите 27.08.2008 г. – 25.02.2009 г.). Това е видно от уточняваща молба от 02.02.2015г. на л.183 от гр.д.№ 12205/2009г. на Софийски районен съд, ГО, 79 състав. Цената на всеки един от предявените при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС е под установения в чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК размер, поради което касационната жалба срещу въззивното решение в частта по тези искове следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Касационната жалба на Н. И. К.-В. и А. А. К.-С. е допустима в частта й срещу решение № 6149 от 19.08.2019г. по в.гр.д.№ 9768/2018г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в частта му, с която, след отмяна на постановено по реда на чл. 250 ГПК решение № 305582 от 04.01.2018г. по гр.д.№ 12205/2009г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав, Н. И. К.-В. и А. А. К.-С. са осъдени, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплатят на Ю. Х. П. сумата 6325 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване, в периода 25.02.2009г.-04.12.2014г., на апартамент № 8 в [населено място], ул. ,,Ф. Ж. К.” № …., вх…., ет.2.
Досежно този иск въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 27. 02. 2012 г. решение по допускане на делбата е намалено, на основание чл. 30 ЗН, универсално завещателно разпореждане, извършено от наследодателя Х. Н. С., починал на 18. 12. 2006 г., в полза на съпругата си Н. Н. С., в размер на 1/3 ид.ч., и е възстановена запазената част на Ю. Х. П. от наследството на Х. Н. С., в размер на 1/3 ид.ч. Допусната е делба на процесния апартамент, при квоти 1/6 ид. ч. за Ю. Х. П. (1/3 от 1/2 ид.ч.) и 5/6 ид.ч. за Н. Н. С.. Приел е, че съсобствеността е възникнала от 18. 12. 2006 г. (смъртта на наследодателя), а не от 27. 02. 2012 г. (влизане в сила на решението по чл. 30 ЗН, с което е уважена претенцията на ищцата Ю. П. за намаляване на завещанието и възстановяване на запазената й част от наследството на Х. С.). Приел е, че саморъчното завещание не може да породи правно действие относно накърнената запазена част на наследника по закон по силата на забраната на чл.14, ал.2 ЗН. Затова в периода 25.02.2009г. – 24.02.2014г. страните са били съсобственици на апартамента, като Ю. П. е била собственик на 1/6 ид.ч., а Н. С. – на 5/6 ид.ч., наследени в хода на исковото производство от касаторите Н. И. К.-В. и А. А. К.-С.. Прието е за доказано личното ползване на апартамента от Н. С. в посочения период и непредоставяне достъп до същия на ищцата, както и размера на обезщетението за лишаване на ищцата от възможността да ползва собствената си 1/6 ид.ч., възлизащ на 6750 лв. По тези съображения претенцията на ищцата с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата от 6325 лв. е приета за изцяло основателна и подлежаща на уважаване.
В изложението към касационната жалба касаторите поддържат, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по следните въпроси:
1. Призовава ли се наследникът по закон към наследяване при наличието на универсално завещателно разпореждане.
2. От кой момент възниква съсобствеността между наследника, в чиято полза има направено универсално завещателно разпореждане, и наследника, който е възстановил запазената си част със съдебно решение по чл.30, ал.1 ЗН върху оставеното в наследство имущество.
3. От кой момент наследникът, в чиято полза има направено универсално завещателно разпореждане, дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС на наследника, който е възстановил запазената си част със съдебно решение по чл.30, ал.1 от ЗН.
4. Поражда ли правно действие покана по чл.31, ал.2 ЗС, отправена до бенефициента, преди наследникът със запазена част да я е възстановил със съдебно решение по чл.30, ал.1 от ЗН.
Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с решение № 187 от 20.07.2012г. по гр.д.№ 112/2012г. на ВКС, ІІ г.о и решение № 455 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 474/2010г. на ВКС, ІІ г.о., относно втория въпрос – разрешаването му в противоречие с определение № 218 от 24.04.2013г. по гр.д.№ 788/2012г. на ВКС, І г.о., решение № 166 от 11.07.2014г. по гр.д.№ 7030/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 150 от 25.11.2016г. по гр.д.№ 1818/2016г. на ВКС, ІІ г.о., и решение № 34 от 26.02.2015г. по гр.д.№ 6256/2014г. на ВКС, ІІ г.о., относно третия и четвъртия въпрос – разрешаването им в противоречие с определение № 218 от 24.04.2013г. по гр.д.№ 788/2012г. на ВКС, І г.о.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по въпроса от кой момент възниква съсобствеността между наследника, в чиято полза има направено универсално завещателно разпореждане, и наследника, който е възстановил запазената си част със съдебно решение по чл.30, ал.1 ЗН, върху оставеното в наследство имущество. Въпросът има обуславящо значение за изхода на спора. Същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените от касатора решение № 166 от 11.07.2014г. по гр.д.№ 7030/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 150 от 25.11.2016г. по гр.д.№ 1818/2016г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 34 от 26.02.2015г. по гр.д.№ 6256/2014г. на ВКС, ІІ г.о., както и със служебно известните на съда решение № 582 от 20.07.2004г. по гр.д.№ 168/2004г. на ВКС, І г.о., и решение 1154 от 16.12.2008г. по гр.д.№ 4331/2007г. на ВКС, ІV г.о. В същите е прието, че с оглед същността на правото на възстановяване на запазена част като потестативно право, което се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск или възражение по чл.30 ЗН, волята на съда, че разпореждането на наследодателя с негово имущество следва да бъде намалено, като накърняващо запазената част на наследник със запазена част, следва да бъде изрично обективирана в диспозитива на съдебното решение, тъй като правната промяна – отпадане правата на облагодетелствания от разпореждането и съответно придобиване на вещни права от безвъзмездно разпореденото имущество от наследника със запазена част в случаите когато не намира приложение някоя от хипотезите на чл.36 ЗН, настъпват за в бъдеще, с влизане в сила на решението.
По останалите въпроси не са налице твърдените основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. И. К.-В. и А. А. К.-С. срещу решение № 6149 от 19.08.2019г. по в.гр.д.№ 9768/2018г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 142635 от 11.06.2017г. по гр.д.№ 12205/2009г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав в частта, с която Н. И. К.-В. и А. А. К.-С. са осъдени, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплатят на Ю. Х. П. следните суми: а/. по 280, 30 лв. всяка от тях, представляващи обезщетения за лишаване от ползване, в периода 27.08.2008г. -25.02.2009г., на съсобствен имот – апартамент № 8, находящ се в [населено място], район И., ул.,,Ф. Ж. К.” № …., вх…., ет.2; б/. по 66.50лв. всяка от тях – обезщетения за лишаване от право на ползване, в периода 27.08.2008 г. – 25.02.2009 г., на съсобствен имот – гараж, находящ се в [населено място], ул. ,,Б.”№ 4; в/ по 313.50 лв. всяка от тях – обезщетения за лишаване от право на ползване, в периода 25.02.2009 г. – 25.11.2011 г., на съсобствен имот – гараж, находящ се в [населено място], ул. ,,Б.” № 4 и прекратява в посочената част касационното производство по гр. д. № 4760/2019 г. на ВКС, 1 г.о.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6149 от 19.08.2019г. по в.гр.д.№ 9768/2018г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в частта , с която, след отмяна на постановено по реда на чл. 250 ГПК решение № 305582 от 04.01.2018г. по гр.д.№ 12205/2009г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав, Н. И. К.-В. и А. А. К.-С. са осъдени, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплатят на Ю. Х. П. сумата 6325 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване, в периода 25.02.2009г.-04.12.2014г., на апартамент № 8 в [населено място], ул. ,,Ф. Ж. К.” № …., вх…., ет.2.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите Н. И. К.-В. и А. А. К.-С. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 126,50 лв. и да представят доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
В частта, с която подадената от Н. И. К.-В. и А. А. К.-С. касационна жалба е оставена без разглеждане определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: