2
определение по гр.д.№ 4141 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 10.04. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4141 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бояна“ ООД срещу решение № 93 от 19.07.2019 г. по в.гр.д.№ 121 от 2019 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 427 от 20.12.2018 г. по гр.д.№ 237 от 2018 г. на Силистренския районен съд за уважаване на предявения от „Б.“ О. срещу „Търговия на едро-СС“ Е. и „Л. СИС“ Е. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за следния имот: 13,04 % от едноетажна полумасивна сграда- павилион № ….. с площ от 147 кв.м., представляваща обект с идентификатор , находящ се в имот с идентификатор по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, които 13,04 % от сграда са били предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ….. от 17.01.2011 г. , прекратено е производството и са присъдени разноски съобразно изхода на делото.
Пълномощникът на касатора „Б.“ О. твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводсктвените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на посочена практика на ВКС /т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, определение № 124 от 30.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 1858 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 180 от 22.04.2016 г. по гр.д.№ 744 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 176 от 25.10.2016 г. по гр.д.№ 721 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 225 от 02.05.2019 г. по гр.д.№ 1087 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните посочени от касатора правни въпроси:
1. Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост от купувача на закупен при публична продан недвижим имот, при положение че ответниците- страни по разпоредителна сделка с идеална част от същия имот, извършена преди завеждане на иска, но след вписана възбрана от съдия-изпълнител, в хода на цялото съдебно производство оспорват правото на собственост на ищеца, а вторият ответник като приобретател по сделката счита, че има самостоятелни права на собственост върху същия имот ?
2. Необходимо ли е със сила на пресъдено нещо да се установи правото на собственост на купувач, закупил недвижим имот на публична продан при положение, че преди извършването й, но след вписана възбрана, длъжникът се е разпоредил в полза на трето лице с идеална част от същия имот и произтичащите правни последици на вписаната в Служба по вписвания разпоредителна сделка не са отречени по съдебен ред ?
3. В. в Служба по вписванията продажба на идеална част от недвижим имот, извършена от длъжник по изпълнително дело, на трето лице, след вписана от съдия- изпълнител възбрана, смущава ли правото на собственост на купувач, закупил същия недвижим имот на проведената по-късно публична продан поради факта, че третото лице се посочва като собственик на идеална част от имота при справки в Служба по вписванията, при издаване на скици от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, визи за проектиране и др. и поражда ли за купувача правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената идеална част ?
Освен това се твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
В писмен отговор от 22.10.2019 г. ответниците по касационната жалба „Търговия на едро-СС“ Е. и „Л. СИС“ Е. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.
За да постанови обжалваното решение за обезсилване на първоинстанционното решение по предявения от „Б.“ О. срещу „Търговия на едро-СС“ Е. и „Л. СИС“ Е. положителен установителен иск за собственост на 13,04 % от сграда с идентификатор ….. и за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че ищецът „Б.“ О. няма правен интерес от предявяването на такъв иск, въпреки че първият ответник „Търговия на едро-СС“ Е. се е разпоредил в полза на втория ответник „Л. СИС“ Е. с 13,04 % от сградата, цялата закупена от ищеца на публична продан с влязло в сила постановление на съдия- изпълнител от 05.04.2016 г. по изп.д.№ 20107670401397, като разпореждането е било извършено след вписване на възбрана по изпълнителното дело.
По обуславящия за делото правен въпрос, касаещ наличието на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със съсобствения на ищеца имот, и спрямо приобретателя по тази сделка, обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, според която лицето, което претендира да е собственик на един имот, има правен интерес да предяви установителен иск за собственост спрямо всяко лице, което с фактически или правни действия оспорва собствеността му, включително и спрямо прехвърлителя и приобретателя по сделка с предмет собствения на ищеца имот.
Поради това касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 от 19.07.2019 г. по в.гр.д.№ 121 от 2019 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение.
ДАВА едноседмичен срок на касатора „Бояна“ ООД да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.