О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 14.01. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 3978 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13274/04.07.2019 г. на Ц. Р. В., подадена чрез процесуален представител адв. К. и по обща частна касационна жалба вх.№13275/04.07.2019 г. на А. Георгиева В., подадена чрез процесуален представител адв.С. и на Р. Ц. В., подадена чрез процесуален представител адв.К., против определение № 1682 от 23.05.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 2432/2019 г. на Софийски апелативен съд.
С обжалваното определение след отмяна на определение № 13043/08.05.2019 г. по гр.д. № 3406/2016 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на иска по гр.д. 3406/2016 г. по описа на Софийски градски съд, І-15 състав чрез налагане на запор на вземания на Ц. Р. В., А. Георгиева В., Р. Ц. В., „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, „БРОМАК“ ЕООД, „БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, „ЕВРОБИЛД 2003“ ЕООД, в несъстоятелност, „ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ“ АД, „КОНСУЛТ АВ“ ЕООД от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, включени в списък, изготвен от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, одобрен от СГС по т.д. 7549/2014 г., ТО, VI-22 състав, съответно в размер на: 21 453,94 лв., 28 411,30 лв., 33 328,70 лв., 5,65 лв., 1 250 265,03 лв., 1 363,10 лв., 14,29 лв., 16,02 лв. и 10,89 лв.
Ответникът по частните жалби КПКОНПИ, чрез процесуален представител ст.инспектор-юрист Д., оспорва частните жалби като процесуално недопустими – поради непредставяне на доказателства за подаването им в законния срок, ев. като частично недопустими – срещу определението в частите на допуснато обезпечение по отношение на исковете срещу останалите ответници – юридически лица. В подадените писмени отговори се поддържа становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение, а по същество същото е правилно и законосъобразно.
Частните жалби са подадени в срока по чл.396, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и са процесуално допустими. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в производства по обезпечаване на искове, като единственото изключение е в хипотезата на посочената разпоредба, когато въззивният съд отменя отхвърлително първоинстанционно определение и за първи път допуска обезпечението. Именно такова, подлежащо на касационно обжалване е и обжалваното въззивно определение, с което са наложени допълнителни обезпечителни мерки по предявените искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В този смисъл са и задължителните указания и разясненията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Горните изводи следват и от изричното препращане към разпоредбите на ГПК както с разпоредбата на чл. 56 ЗОПДНПИ /отм./; , така и с разпоредбата на чл. 135 от ЗПКОНПИ, като последният е приложимият към настоящия момент закон, съгласно разпоредбата на § 5, ал. 2 /ДВ, бр. 1/03.01.2019 г./ от ПЗР на ЗПКОНПИ. Частните касационни жалби са подадени в срока по чл.396, ал. 1 ГПК, който съгласно посочената разпоредба е едноседмичен и за ответника по молбата за допускане на обезпечение започва да тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. В случая, видно от представените от жалбоподателите в изпълнение на указанията на въззивния съд, администриращ частните касационни жалби, представените в заверени по реда на чл.32 ЗАдв. преписи от процесуалните представители на жалбоподателите – от адв.С. /като процесуален представител и на жалбоподателя Ц. В., преупълномощен от адв.К./ и адв.К., съобщения за наложената обезпечителна мярка до Ц. В., Р. В. и А. В. /находящи се съответно на л.124, 237 и 238 от настоящото дело/, по изп.д.№20191110400650 по описа на ДСИ при СИС на СРС, са им връчени на 25.06.2019г. Частите касационни жалби са изпратени по пощата на 02.07.202019г., видно пощенските клейма върху пощенските пликове, т.е. в законовия едноседмичен срок от връчването на съобщенията.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Доколкото в специалния закон не се съдържат изрични норми относно реда за обжалване, приложими са общите правила на чл.396 ал.2 изр.последно ГПК, обвързващ обжалването с преценка на допустимостта при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
В изложението си касаторът В. се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Счита и че постановения акт е вероятно недопустим и очевидно неправилен, по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Според жалбоподателя актът е недопустим поради две причини. Първата: постановен е в хода на недопустимо производство, тъй като срокът по чл.112 ЗПКОНПИ /чл.27 от ЗОПДНПИ-отм./ е преклузивен. Проверката на имуществото на касатора е започнала на 04.08.2014г., а решението на Комисията за образуване на производство и за внасяне на искане в съда за допускане на обезпечение е от 26.02.2016г., т.е. след преклудиране на правото й. Втората е: противоречие с Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, която е с директен вертикален ефект. Твърди, че е налице лошо транспониране на посочената Директива, доколкото разпоредбите на ЗПКОНПИ са в противоречие с нея.
Във връзка с наведеното основание за недопустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси, които счита, че са разрешени в противоречие с установената практика: 1. Преклузивен ли е срокът /с евентуалното му продължение/ за приключване на проверката по чл.112 ал.1 и ал.2 ЗПКОНПИ /чл.27 от ЗОПДНПИ/отм./, по който счита, че е налице противоречие с ТР №4/2016г.на ОСГК на ВКС, 2. Подлежат ли на отнемане доходи, приходи и разходи на проверяваното лице по реда на ЗПКОНПИ /респ. ЗОПДНПИ/отм./? Има ли значение за преценката на несъответствието началното и крайното салдо през проверявания период? Позовава се на противоречие с гр.д.№ 3224/2017г. на ІV г.о. Във връзка с посоченото основание за недопустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът твърди и противоречие с Решение № 13 от 13.10.2012г. по к.д.№ 6/2012г. на КС, доколкото не е изследвано имуществото в началото и края на проверявания период, както и противоречие с Решения на СЕС по делата Commission v Belgique /от 1979г./ и Von Colson y Marleasing, във връзка с изпълнителните мерки и задължението на националния съд да тълкува правото си в съответствие с общия смисъл и целта на акта, също и делото Becker.
Жалбоподателят сочи и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: Кой е приложимия закон – ЗПКОНПИ, ЗОПДНПИ/отм./ или ЗОПДИППД /отм./за производства, които са образувани при действието на ЗОПДНПИ/отм./? Когато в ПЗР на един закон /в случая ЗОПДНПИ/ е предвидено, че неприключилите проверки и производства пред съда, се довършват по реда на новия закон, това за процесуалноправните норми, съдържащи се в този закон ли се отнася или и до тези с материалноправен характер?
В изложението към частната си касационна жалба касаторите А. В. и Р. В. се позовават на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Считат и че постановеният акт е вероятно недопустим и очевидно неправилен, по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Според жалбоподателите актът е недопустим поради това, че е постановен е в хода на недопустимо производство, тъй като срокът по чл.112 ЗПКОНПИ /чл.27 от ЗОПДНПИ-отм./ е преклузивен. Проверката на имуществото на касатора е започнала на 04.08.2014г., а решението на Комисията за образуване на производство и за внасяне на искане в съда за допускане на обезпечение е от 26.02.2016г., т.е. след преклудиране на правото й. Според жалбоподателите актът е недопустим и поради противоречие с Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, която е с директен вертикален ефект.
Настоящият съдебен състав намира, че е от значение за произнасянето по частните касационни жалби е отговорът на поставения в изложенията към тях въпрос за правното значение на изтичането на срока по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./, сега чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, с който разполага Комисията за проверка. На същия, към настоящият момент, не е възможно да бъде даден отговор, защото ВКС вече е констатирал наличие на противоречива съдебна практика, във връзка с което е образувано производство по т.д.№ 1/2018г. на ОСГК на ВКС. Същото е образувано за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП/отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?“
Съгласно Тълкувателно решение № 2 /28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/ 2010 г., във вр.с ТР № 8/7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г. на ОСГК на ВКС, на основание чл.229 т.4 ГПК, съставът на ВКС е длъжен да спре производството по касационното дело, преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, когато друг състав на съда вече е констатирал противоречивата практика и е сезирал Общото събрание за произнасяне и отстраняване на съществуващото противоречие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение:
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч.гр.д. № 3978/2019 г. на Върховния касационен съд, III г.о. до приключване на производството по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: