О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 10.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4382 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. М. против решение № 3667 от 21.05.2019 г. по гр.д.№ 11800/2018 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 422391 от 05.06.2018 г. по гр.д.№ 71639/2017 г. на Районен съд-София. С последното е уважен иск по чл. 30 ЗН, предявен от М. Н. М., като е намалено дарението на парични средства, извършено на 18.11.2015 г. от наследодателят му Н. Д. М., починал на 15.05.2017 г. в полза на Д. Н. М. на сума в размер на 40 928,48 евро с 1/4, т.е. със сумата 10231,37 евро, необходима за възстановяване на запазената му част.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото не е доказано, че превеждането на сумата е по договор за дарение – не са доказани елементите на фактическия състав на такъв договор, за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е установена масата по чл. 31 ЗН, в какъвто смисъл не са давани указания, а дадените са неясни и за необоснованост на изводите на въззивния съд, че е сключен договор за дарение и, че е накърнена запазената част на ищеца от наследството на баща им, тъй като не е изследвана масата по чл. 31 ЗН.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди очевидна неправилност на решението, тъй като въззивният съд не е установил допуснатите нарушения от първата инстанция, че не е събрал и служебно относимите доказателства, които не са били събрани и не е приложил императивна правна норма, и така не е спазил разясненията, дадени в ТР № 1/2013 г. Твърди се противоречие на въззивното решение със съдебната практика, която само се цитира /не се представя/ по следните въпроси: 1 при предявен иск за намаляване на дарение за възстановяване на запазената част, какъв е предмета на доказване и как следва да се разпредели доказателствената тежест и указанията до страните във връзка с това следва ли да са ясни и точни; 2. Когато дарението се демонстрира чрез предаване, следва ли дарствената воля да се демонстрира или тя се предполага, постъпването на сумата по сметка на лицето следва ли да се квалифицира като приемане на дарението, приемането следва ли да се манифестира или се предполага; 4. Следва ли съдебното решение да бъде обосновано, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните? Следва ли въззивната инстанция да изложи свои изводи от доказателствата и по съществото на спора или е достатъчно да препрати към тях на основание чл. 272 ГПК?
Ответникът по касация оспорва жалбата и доводите в нея, тъй като те се правят за първи път в касационнната жалба, но не са заявени в отговора по чл. 131 ГПК, в който е оспорено единствено основанието за дарението. Оспорва се допускането до касация, тъй като не е посочено основанието по чл. 280 ГПК, на което се позовава касаторът, въпросите са общи, а по първите въпроси не е посочена съдебна практика. По останалите въпроси, посочената съдебна практика е неотносима.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са наследници – синове на Н. Д. М., починал на 15.05.2017, който освен тях е оставил и преживяла съпруга Т. Н. Б.. На 18.11.2015 г., наследодателят е превел от своята сметка в банка на сина си Д. Н. М. сума в размер на 40 928,48 евро. Ответникът /сега касатор/ в отговорът на исковата молба е възразил, че от исковата молба „не е ясно на какво основание се твърди, че посочената сума е била дарена“, че 1/2 от сумата е била на майката, тъй като е от продажбата на апартамент, който е бил СИО. В проекта за доклад, съдът е посочил, че ответникът възразява, че не е сигурен, че е било дарение и е указал на ответника да докаже, че има друго основание за превода, различно от дарение. Представени са доказателства, че наследодателят, заедно със съпругата си е продал апартамент, чиято продажна цена е преведена в банка по сметка на наследодателя. В първото съдебно заседание, съдът е докладвал твърденията и възраженията на страните. Съобразно възражението на ответника е дал указание на ответника, да докаже, че е получил сумата на друго основание, различно от дарение, както и наличието на СИО. Спорът пред РС се е развил относно това, дали продаденото жилище е било придобито със средства от продажбата на апартамент, който е бил даден в обезщетение за отчужден имот на наследодателя. Събрани са доказателства само по второто възражение за това дали продаденият апартамент е бил СИО. Други доказателства не са ангажирали страните.
РС е приел, че при установеното разместване на имуществени блага, ответникът не е оспорил по същество, че сумата му е дарена, и че я е получил. Оспорването на документа, удостоверяващ банковия превод е станало едва в писмената защита, което ГПК не допуска. Не е спазен чл. 193 ГПК и възражението е преклудирано. Съдът е приел, че ответникът е следвало да докаже различно основание от дарение за превеждане на сумата, което не е сторил. Прието е, че сумата от продажбата не е СИО. При тези мотиви, съдът е намалил дарението с 1/4 ид.ч., каквато е запазената част на ищеца. Не са давани указания и не са събирани доказателства за наличие на друго имущество, останало в наследство от наследодателя или за компонентите на масата по чл. 31 ЗН.
Във въззивната жалба се твърди немотивираност на решението, защото не били обсъдени доказателствата, допуснато процесуално нарушение, защото доклада е бил непълен и представения документ – история на сметка е частен и съдът неправилно е приел, че е преклудирано оспорването му, заявено за първи път в писмената защита пред РС. Във въззивната жалба се навежда довод, че този документ не установява дарение от бащата на сина на преведаната сума, а в нарушение на чл. 154 ГПК, съдът му е указал той да установява, че превода на сумата не е дарение, вместо ищеца да трябва да доказва, че е налице дарение. Останалите доводи са свързани с това дали продадения апартамент е бил СИО.
Въззивният съд е приел, че следва да се установи масата по чл. 31 ЗН, теоретично е изложил как се образува, приел е, че не е доказано да има друго имущество в наследството или задължения на наследодателя или други дарения и завети. Приел е, че е доказано дарение, тъй като има превод на сума без насрещна престация. Затова е приел, че дарението следва да се намали с 1/4 от сумата, поради което е потвърдил решението на РС. Относно възражението, че сумата е СИО е отговорил, че паричните влогове не са СИО при действащият СК, при който е прекратен брака със смъртта на наследодателя, а преживялата съпруга не е реализирала правата си по чл. 30 СК да претендира за част от влога на съпруга си.
Настоящата инстанция намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: при предявен иск за намаляване на дарение за възстановяване на запазената част, какъв е предмета на доказване и как следва да се разпредели доказателствената тежест с ясни и точни указанията до страните, и за задълженията на въззивната инстанция да поправи допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с това.
Съдебната практика приема, че при предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл.30 ЗН, съдът е длъжен да даде указания и на двете спорещи страни за необходимостта от формиране на наследствена маса по чл.31 ЗН с всички нейни елементи / имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН; извършените от наследодателя дарения/, да определи срок за становища, след което да разпредели доказателствената тежест по правилата на чл.154, ал.1 ГПК като даде на страните ясни, точни и конкретни указания за обстоятелствата, които следва да докажат. / Р № 209 / 04.11.2016 г. по гр.д.№ 1539/2016 г. на ВКС, І гр.о., Р № 30 от 28.02.2018 г. по гр.д.№ 1999/2017 г. на ІІ гр.о. Разпоредбата на чл. 31 ЗН относно формиране на наследствената маса е императивни Ако докладът на първата инстанция е непълен по отношение на обстоятелствата, които подлежат на доказване, пропуските следва да се отстрани от въззивния съд, независимо че липсват оплаквания във въззивната жалба – т.1 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, Р № 35/15.04.2016 г. по гр.д.№ 3415/2015 г. І гр.о.
В конкретния случай дадените от първоинстанционния съд указания на ответника касаят само основанието за дарение. РС не е указал в доклада по чл. 146 ГПК изобщо на страните да вземат становище по формиране на масата по чл. 31 ЗН и конкретно за доказателствената тежест за установяване на компонентите й съобразно интереса да установи всеки от тях. Затова такива доказателства не са събрани. Въззивната инстанция не е отстранила този пропуск, въпреки, че в решението теоретично е изложила как се формира масата. Затова по тези въпроси следва да се допусне касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК
По втората група въпроси; когато дарението се демонстрира чрез предаване, следва ли дарствената воля да се демонстрира или тя се предполага; постъпването на сумата по сметка на лицето следва ли да се квалифицира като приемане на дарението, приемането следва ли да се манифестира или се предполага, се твърди противоречие със съдебната практика – Р № 195/26.04.2010 г. по гр.д.№ 61/2009 г. ІІ гр.о. и Р № 355 от 09.01.2012 г. по гр.д.№ 430/2011г. на ВКС, ІІ гр.о. С първото решение, постановено по отменения ГПК в производство по преглед по реда на надзора е посочено, че при договорът за дарение следва да има насрещно изявление за приемане на дарението. След превеждане на сумата на 18.11.2015 г. до смъртта на наследодателя, а и до предявяване на иска, касаторът не твърди и не доказва да не е приел наредената сума. Тя е постъпила по негова сметка, за което той е бил уведомен на основание чл. 39 от Закона за платежните услуги и платежните системи /Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., с последващи изменения, отменен ДВ бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., но действал към момента на банковата операция/ и предвид това, че не твърди да е възразил и да е върнал сумата, дарението се счита прието от него. Съгласието по договор за дарение може да се даде и чрез предаване на дарената движима вещ или прехвърляне на цените книжа по надлежния ред, в какъвто смисъл е изричната норма на чл. 225, ал.2 ЗЗД. По второто решение е допуснато касационно обжалване по следните въпроси: „1./ за доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарение / дарствен мотив/ по см. на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г.(отм.), в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спор за делба на прекратена съпружеска имуществена общност / са внесени по банков път от трето лице; чия е доказателствената тежест в процеса за доказване на фактите и 2./ за приложение презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.), при недоказаност на твърдения на ищеца за съвместен принос на съпрузите”. Предметът на спора е различен от настоящия, тъй като касае отношения между бивши съпрузи, при което е била приложима и презумпцията на чл. 19, ал.3 СК /1985 г./, която съпругът, твърдящ дарение от трето лице следва да обори. Цитираните две решения от касатора са неотносими, защото касаят различна хипотеза от спора по настоящото дело.
Същевременно съдебната практика приема следното за договора за дарение. Основанието за сключване на казуална сделка е постоянната и неизменна цел на основното задължение по договора. При договора за дарение това е целта на дарителя да прехвърли нещо на дарения безвъзмездно, да го надари. Мотивът /подбудите/ за сключване на една сделка по принцип няма правно значение но при договора за дарение, има съвпадане между основанието на сделката и мотива, поради който се дарява. Подбудите, поради които се прави дарението са единственото негово основание. /Р № 532 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2008 г., I г. о. Р № 835-60-І/. Съгласно чл. 26, ал.2, изр.2 ЗЗД, основанието при договорите се предполага до доказване на противното. Предвид установеното размесване на имуществени блага с банковия превод, който доказва и предаването на сумата и поради това, че ответникът, чиято доказателствена тежест е да обори презумпцията на чл. 26, ал.2, изр.2 ЗЗД не е твърдял и не е доказал да е налице друго основание за този превод, приетото от съда, че се касае за дарение не противоречи на съдебната практика, а наличието на такава сочи на липсата на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Затова по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
Следващият въпрос е за задължението на съда да изготви съдебното решение, което да бъде обосновано, като обсъди всички доказателства и доводи на страните. По този по-общ въпрос, съдът не допуска касационно обжалване предвид допускането на касационно обжалване по първия поставен въпрос, който е конкретизация на този въпрос.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3667 от 21.05.2019 г. по гр.д.№ 11800/2018 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Д. Н. М..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 355 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: