О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 13.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4284 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Д. Б. против решение № 284 от 26.07.2019 г. по гр.д.№ 103/2019 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 172 от 16.11.2018 г. по гр.д.№ 433/2011 г. на РС-Елин Пелин и вместо това са отхвърлени претенциите на касатора по чл. 346 ГПК, против М. А. И. за сумата 39625,75 лв. и против А. М. И. за разликата над 363,74 лв. до сумата 39625,75 лв. представляващи за всеки от тях припадащата им се по 1/4 ид.ч. от стойността на подобренията в съсобствения между тях имот по отношение на който е допуснато извършването на делбата, съставляващ УПИ …., кв…. по плана на [населено място] хан, ведно с построената в него масивна жилищна сграда.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 72-74 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички относими към спора доказателства и позоваване на мотивите на влязло в сила решение между страните, които не се ползват със сила на пресъдено нещо, и за необоснованост на извода, че заявилият претенция по сметките касатор е бил само държател на частите на съсобствениците и е извършил подобренията като такъв, че не е демонстрирал намерение за своене..
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал..1 т.1 и 3 ГПК, като са формулирани конкретни въпроси.
Ответникът по касация М. А. И. оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като липсват касационни основания. Счита, че решението е съобразено със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2012 г. на ОСГК, относно приетото, че касатора е само държател на неговата идеална част и съобразяването с формираната сила на пресъдено нещо. Възразява че представените решения са неотносими към спора относно подобренията, а събраните доказателства са обсъдени, поради което не следва да се допуска касация по последния въпрос.
Ответникът по касация М. А. И. оспорва доводите в касационната жалба и основанията за допускане до касация. По първия въпрос, счита, че въззивното решение не противоречи на ТР № 1/2012 г. и на ПП-6-74. Счита, че втория въпрос се повтаря с първия, а цитираната съдебна практика е неотносима. По третия въпрос относно силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, счита, че няма противоречива съдебна практика, а по последния, счита, че съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства.
Ответникът по касация А. М. И. оспорва касационната жалба и заявените основания за допускане до касация, като счита, че въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната и казуална съдебна практика, че представените решения са неотносими, а формулираните въпроси – не обуславящи изхода от спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С решение № 205 от 16.10.2014 г. по гр.д.№ 2399/2014 г. на ЗІ гр.о. на ВКС е допусната съдебна делба на УПИ …., кв….. по плана на [населено място] хан, ведно с построената в него масивна сграда при квоти: 1/2 ид.ч. за касатора Н. Б. и по 1/4 ид.ч. за М. и А. И.. С влязлата в сила част от решението, делбата е извършена, като дворното място е разделено на два парцела – …. от кв. …. със сградата в него е разпределена в дял на А. Б., а УПИ …. от кв. …. е предоставено в общ дял на М. и А. И. по тяхно желание. В срок претенция по сметки по чл. 346 ГПК е заявил Касатора Н. Б. за заплащане от всеки от ответниците по 80 704,71 лв., съставляващи припадащата им се част от стойността на увеличението стойността на имота в резултат на това, че той е изградил сградата в периода до 1995 г., като до 1998 г. е приключил довършителните работи и в периода 2004-2006 г. е изградил масивна ограда.
Извършването на посочените подобрения от касатора е установено с признанието в исковата молба, за делба, подадена от М. и А. И. и от събраните свидетелски показания и представените писмени доказателства. Тройна СТЕ е докладвала, че увеличената стойност на имота в резултат на тези подобрения е 158 503 лв., от които 150 586 лв. е сградата и 7917 лв. е стойността на масивната ограда.
РС е приел, че заявилият претенцията Н. Б. е бил владелец на имота при извършване на подобренията, тъй като е изградил сградата със писменото съгласие на А. И., дадено по чл. 56, ал.3 ЗТСУ /отм/, която не е била вписана и не е породила вещно действие по отношение на собствеността, но даденото съгласие следва да се вземе предвид при уреждане на облигационните отношения. Съдът е приел, че М. И., който не е дал съгласие за изграждане на сградата, също е знаел за подобряването на имота, не се е противопоставил, а мълчаливо се е съгласил. Допускането на М. И. от Н. Б. да остави багаж от изпразнено жилище в новопостроената сграда е преценено като демонстрация на това, че последния се счита собственик. Затова претенцията е квалифицирана по чл. 72, във вр. с чл. 74 ЗС и не е погасена по давност. РС е осъдил А. и М. И. да заплатят на Н. Б. по 39625,75 лв., като до пълния предявен размер двете претенции са отхвърлени.
Сезиран с въззивни жалби от А. и М. И. в частта за подобренията, въззивният съд не е възприел тези мотиви. Той е акцентирал на това, че М. И. е складирал вещи в имота, т.е. че е бил допуснат като съсобственик от Б. в сградата и, че е влизал в дворното място. Посочил е, че едноличното ползване на имота от един от съсобственици не сочи на намерение за своене. Съдът е приел, че противното би било в противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и т. 2, т.3 и т.4 от ПП-6-74. Ограждането на обитаван имот било проява на естествен стремеж за осигуряване на спокойното му и необезпокоявано ползване и ограничаване достъпа на трети лица, а не проява на отблъскване владението на другите съсобственици. Съдът е приел, че Б. е установил владение върху имота в резултат на дарение на него и сестра му от 1975 г. и е следвало да обективира намерението си завладяване на другата идеална част пред наследниците на сестра си, което не бил сторил. Затова и непротивопоставянето на действията на Б. от другите съделители не могат да се преценяват в тяхна вреда. Поради това е обобщено, че касатора е извършил подобренията като държател на частите на другите двама съделители. Съдът се е позовал и на решението за допускане на делбата, постановено от ВКС, в което е прието, че декларацията-съгласие, дадена от А. И. не е основание да се счита Н. Б. за владелец на частта на не далия съгласие съсобственик М. И.. ВКС не е коментирал дали частта на далия съгласие за строителството А. И. е завладяна от Б., но е приел, че Б. е бил владелец на своята идеална част и държател на другата 1/2 ид.ч., собственост на другите двама съделители. В диспозитива на решението е определена квота и на А. И..
В обжалваното сега решение, въззивната инстанция е приела, че не се установява нито даването на съгласие от останалите съделители за извършване на подобренията, нито тяхното противопоставяне, поради което претенцията е квалифицирана по чл. 61, ал.2 ЗЗД. Съдът е посочил, че в тази хипотеза също може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя не е по-висока от разходите за подобренията, защото отговорността на съсобствениците е ограничена до собственото им обогатяване. Съдът се е позовал за този извод на Р № 339/10.10.2011 г. по гр.д.№ 1072/2010 г. на ВКС, І гр.о. Приел е, че са доказани само разходи в размер на 1454,95 лв. Тъй като тази сума е по-малката от увеличената стойност на имота в резултат на подобренията в размер на 223534,95 лв. е приел, че касаторът може да претендира само първата, по-малка от двете суми от всеки от ответниците, т.е. по 363,74 лв. Тъй като възражението за погасяване на вземането по давност, заявено от М. И. е прието за основателно, защото погасителната давността за държателя, извършил подобрения в чужд имот тече от извършването им, по отношение на него претенцията е отхвърлена. Съделителят А. И. не е заявил възражение за погасяване по давност, поради което решението, с което той е осъден да плати припадащата му се 1/4 от разходите за подобренията в размер на 363,74 лв. е потвърдено, а за разликата над тази сума до сумата, присъдена от РС – 39625,75 лв., решението на РС е отменено и претенцията е отхвърлена.
Първият поставен въпрос в изложението, за който се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е: в облигационните отношения между съсобствениците, подобрителят може ли да бъде признат за владелец във втората фаза на делбата, ако в първата фаза при произнасяне по вещно-правните отношения, по възражението му за придобивна давност е квалифициран като държател.
По този въпрос, касаторът твърди, че няма съдебна практика, а въпросът е важен за изхода от спора. Този въпрос се включва в по-общия формулиран трети въпрос „какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ на решението по допускане на делбата“. По този въпрос се твърди противоречие на възивното решение с Р № 487/05.07.2010 г. по гр.д.№ 1277/2009г. І гр.о., Р № 337 от 10.10.2011г. по гр.д.№ 666/2010 г. І гр.о., Р № 115 от 07.11.2014 г. по гр.д.№ 2203/2014 г. ІІ гр.о., Р № 43 от 17.04.2015 г.по гр.д.№ 6347/2014 г.,ІІ гр.о., Р № 112/07.11.2014 г. по гр.д.№ 1394/2014 г. , ІІ гр.о. и Р № 121 от 08.10.2018 г.по гр.д.№ 3908/2017 г. на І гр.о. С тези решения се приема, че с влязлото в сила решение по допускане на делбата съгласно чл.282 ГПК/отм/ сега чл. 344 ГПК се разрешава със сила на пресъдено нещо три групи въпроси: кои са делбените имоти, кои лица са съсобственици и какви се техните права в съсобствеността. Това са въпросите, по които се формира силата на пресъдено нещо. Във втората фаза на делбеното производство тези въпроси не могат да се разглеждат отново и да се пререшават.
В ТР № 1/2001 г. ВС, т.19 се приема със задължителна сила за съдилищата, че мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. По първия въпрос обаче няма съдебна практика. Във въззивното решение, съдът се е позовал на приетото в мотивите на решението по допускане на делбата, с което е прието за неоснователно заявеното възражение от ответника за придобивна давност. Съобразявайки двата въпроса, формулирани от касатора, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по преформулирания обобщен въпрос за пределите на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на съдебна делба, когато с него не е било уважено възражение за придобивна давност. Този въпрос е относим към мотивите към обжалваното въззивно решение и има значение за изхода от спора. Тъй като по него няма съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване по наведеното от касатора основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Следващият въпрос е: последователните действия по извършване на ново строителство в съсобствено дворно място без съгласието на всички съсобственици, постоянното живеене в имота, направата на съществени подобрения, за да може имота да се обитава, със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, съставляват ли владелчески действия. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 74 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 6277/2014 г. І гр..о. на ВКС, Р № 409 от 28.02.2013 г. по гр.д.№ 59/2011г.І гр.о., Р № 31/27.02.2015 г. по гр.д.№ 5276/2014 г., І гр.о. на ВКС, Р № 1037 по гр.д.№ 3399/2008 г. на ВКС, І гр.о., Р № 67 от 08.06.2011г. 745/2010 г., ІІ гр.о., Р № 294 от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 4050/2014 г. на ВКС, І гр.о.
В мотивите към т.1 от ПП-6-74 изрично е казано, че когато един от съсобствениците извършва строителство и подобрява съсобствен имот без да се съобразява с правата на останалите съсобственици и упражнява фактическа власт върху подобрения имот, той е владелец, а не държател и отношенията между него останалите съсобственици следва да се уреждат по правилата на чл. 72-74 ЗС. В цитираните по-горе Р № 409 от 28.02.2013 г. по гр.д.№ 59/2011г.І гр.о., Р № 31/27.02.2015 г. по гр.д.№ 5276/2014 г., І гр.о. на ВКС и Р № 294 от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 4050/2014 г. на ВКС, І гр.о. се изхожда от същата принципна постановка в задължителната съдебна практика – мотивите към т.1 от ПП-6-74. С Р № 484/04.02.2013г. по гр.д.№ 740/2011г. І гр.о. е прието, че когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения /сънаследствен/ имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се възприема от другите сънаследници, които не се противопоставят, тези действия показват промяна на намерението за своене. Решаващите мотиви на въззивната инстанция са в противен смисъл, което налага допускане на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса който уточнен от съда е в следния смисъл: когато съсобственик извърши ново строителство в съсобствено дворно място без съобразяване с правата на останалите съсобственици, постоянно живее в новопостроения имот, в който извършва съществени подобрения, отношенията с него по повод подобренията как следва да се уреждат – като с владелец, или като с държател.
Последният въпрос е за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните и да направи собствени правни изводи по тях, съдът приема. Въпросите, по които е допуснато касационно обжалване се включват в този по-общ въпрос. Затова съдът не допуска касационно обжалване по него.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 284 от 26.07.2019 г. по гр.д.№ 103/2019 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 172 от 16.11.2018 г. по гр.д.№ 433/2011 г. на РС-Елин Пелин и вместо това са отхвърлени претенциите на касатора по чл. 346 ГПК, против М. А. И. за сумата 39625,75 лв. и против А. М. И. за разликата над 363,74 лв. до сумата 39625,75 лв. представляващи за всеки от тях припадащата им се по 1/4 ид.ч. от стойността на подобренията в съсобствения между тях имот по отношение на който е допуснато извършването на делбата, съставляващ УПИ …., кв….. по плана на [населено място] хан, ведно с построената в него масивна жилищна сграда и в частта за определените държавни такси, които Н. Д. Б. е осъден да плати за производството по сметките и в частта за разноските, по касационна жалба, подадена от Н. Д. Б..
Указва на Н. Д. Б. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 1578 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: