Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 13.04. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.02.2020 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3737 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Л. срещу въззивно решение № 741 от 18.06.2019 г. по възз. гр. д. № 463 /2019 г. на Варненския окръжен съд, г.о., в частта, с която с него е отменено решение на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск на Д. Д. А. срещу жалбоподателката по чл.30 ЗН за намаляване на дарение на 1 /2 ид.ч. от апартамент – мезонет в [населено място], извършено от Д. И. А. в полза на М. Л. с н.а. № ….. /25.02.1999 г. и вместо него е постановено друго, с което искът е уважен, като дарението е намалено с 16 384.71 /55 716 ид. ч. за възстановяване на запазената част на Д. Д. А. от наследството на Д. И. А. и в частта за разноските.
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в останалите части, с която въззивният съд е уважил иск на Д. А. срещу М. Л. по чл.30 ЗН за намаляване с 1 /3 ид.ч. на завещателно разпореждане на Д. И. А. в полза на М. Л. с н.а. от 2000 г. за възстановяване на запазената част на Д. Д. А. и с която е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът на Д. А. срещу М. Л. по чл.36 ЗН е отхвърлен.
Насрещната страна Д. Д. А. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по искове, за които в чл.280,ал.3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
За да постанови решението в обжалваната част (по иска за намаляване на дарението на 1 /2 ид.ч. от апартамент във В.) въззивният съд е приел следното:
С договор за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен във формата на нотариален акт № ….. /1986 г. Д. И. А. е прехвърлил на съпругата си М. Н. А. собствения си, придобит преди брака им имот – жилищна сграда и 1 /2 ид.ч. от дворно място в [населено място] (стр.7, абзац последен и стр.8).
С договор от 1992 г. М. Н. А. и други съсобственици на дворното място са учредили право на строеж на едноличен търговец за построяване в дворното място на жилищна четириетажна сграда с магазини и гаражи срещу задължението на едноличния търговец да построи сградата, като е уговорено след завършване на строителството учредителите на правото на строеж да получат собствеността върху описани обекти. Въз основа на този договор с н.а. ….. /24.02.1999 г. М. Н. А. е призната за собственик на процесния апартамент № ….. – мезонет на четвърти и пети етажи (стр.8).
С договор за дарение във формата на н.а. № ….. /25.02.1999 г., поправен с друг н.а., М. Н. А. и съпругът и Д. И. А. са дарили на М. Л. процесния апартамент № ….. – мезонет, като дарителката М. Н. А. си е запазила пожизнено правото на ползване върху процесния апартамент (стр.8 и 9).
Въззивният съд е приел, че масата по чл.31 ЗН (в стойностно изражение включва изброени имоти, между които и половината от стойността на апартамента (№ ….. – мезонет), предмет на договора за дарение по н.а. № ….. /1999 г. (стр.12 и 13).
За това въззивният съд е изложил следните мотиви: (стр.14 и 15):
Апартаментът е придобит през 1997 г. по време на брака между наследодателя на ищцата Д. А. и М. Н. А. по приращение (след извършено разпределение – чл.192,ал.4 З. (отм.). С апартамента е извършена разпоредителна сделка през 1999 г. В случая са приложими нормите на СК от 1985 г. (отм.) и по-конкретно чл.19,ал.1 и ал.3.
По време на брака съпругата М. Н. А. е придобила вещно право без това да е станало на абсолютно лично основание, единственият начин да се установи, че имотът не е съпружеска имуществена общност (нататък и с.и.о.) е да се обори презумпцията за съвместен принос, установена с разпоредбата на чл.19,ал.3 СК (отм.), като се установи, че придобиването по време на брака е в резултат на вложено изцяло лично, придобито преди брака или през време на брака по наследяване или дарение, имущество (институтът на трансформация на лично имущество), което дефинитивно изключва приноса.
Легитимирано да оборва презумпцията по чл.19,а.3 СК (отм.) е само лице, което има качеството на съпруг, бивш съпруг, както и неговите наследници (универсално правоприемство). Касае се за имуществено право, което е наследимо, упражняването му не зависи от строго личната преценка на неговия носител (стр.15).
Ответницата (М. П. Л.) няма качествата на съпруг, бивш съпруг и наследник на съпруг или бивш съпруг, поради което същата не е легитимирана да оборва установената в чл.19,ал.3 СК (отм.) презумпция. Това право принадлежи на майка и М. Н. А., а чужди права ответницата не е легитимирана да брани.
Поради изложеното въззивният съд приема, че с договора за дарение, сключен във формата на нотариален акт № ….. /1999 г., дарителите са се разпоредили в полза на ответницата с притежаван от тях в с.и.о. имот, поради което половината от стойността му (тази на наследодателя Д. А.) трябва да бъде включена в масата по чл.31 ЗН.
След това въззивният съд е определил стойността на масата по чл.31 ЗН, на разполагаемата част и запазена част. Приел е, че намаляването на завещанието с 1 /3 ид.ч. (т.е. с 142.85 лева) не е достатъчно за възстановяване на запазената част на ищцата, остава разлика от 16 384.71 лева (16 527.56 лева – 142.85 лева), което налага да се пристъпи към намаляване на дарението.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателя М. Л. правен въпрос: Трето на съпрузите лице – частен правоприемник (на единия от тях) легитимирано ли е да оборва презумпцията по чл.19,ал.3 от СК от 1985 г. (отм.)?
Видно от изложеното за мотивите на въззивното решение въпросът е обусловил извода на въззивния съд за намаляване на дарението на апартамента.
Въпросът е свързан с довода в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че М. Л. няма право да оборва презумпцията по чл.19,ал.3 от СК от 1985 г. (отм.).
На настоящия състав не е известно разрешение по този въпрос в решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК, поради което намира за основателно твърдението, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване
Жалбоподателят следва да представи доказателства, че е заплатила по сметка на ВКС държавна такса в размер на 81.92 лева за разглеждане на касационната и жалба.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 741 от 18.06.2019 г. по възз. гр. д. № 463 /2019 г. на Варненския окръжен съд, г.о., в частта, с която с него е уважен иск на Д. Д. А. срещу М. П. Л. по чл.30 ЗН за намаляване на дарение на 1 /2 ид.ч. от апартамент – мезонет в [населено място], извършено от Д. И. А. в полза на М. Л. с н.а. № ….. /25.02.1999 г. с 16 384.71 /55 716 ид. ч. за възстановяване на запазената част на Д. Д. А. от наследството на Д. И. А..
Указва и дава възможност на М. П. Л. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 81.92 лева (осемдесет и един лева и 92 ст.), като и указва, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.