7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№177
София, 19.08. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2918 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288-във вр. чл. 247, ал. 4 ГПК
Образувано e по касационната жалба с вх. № 15898/13.ІХ.2018 на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), представлявана от двата й постоянни синдици Д. и М., подадена против решение № 2108 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 6.VІІІ.2018 г., постановено по т. д. № 2091/2018 г., с което е бил отхвърлен предявен от тях иск срещу ответника В. Г. Г. от София за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази кредитна институция – на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, извършеното от Г. изявление за прихващане с вх. № 9518/20.Х.2014 г. по описа на банката, с което прихваща придобито от него вземане в размер на 52 000 лева по сключен на 1.Х.2014 г. договор за цесия с насрещното си задължение към кредитната институция по договор за банков кредит от 27.VІІІ.2013 г.
Оплакванията на касатора „КТБ” АД (в Н.) са както за недопустимост /основание по чл. 281, т. 2, предл. 2-ро ГПК/, така и за „неправилност, неоснователност и незаконосъобразност” на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира обезсилването му, а алтернативно – неговото касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдело потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН срещу ответника В. Г. Г. от [населено място].
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата банката неин подател (в Н.) обосновава приложно поле на касационни я контрол освен с твърдението си за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/, още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие по следните пет правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Допустимо ли е установяването на състояние на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ да се осъществи чрез позоваване на публично оповестената в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, информация за актовете на БНБ, касаещи финансово-икономическото състояние на банката?”;
2./ „Налице ли е субективната предпоставка за приложение на правната норма на чл. 59, ал. 3 ЗБН при доказване наличието на „знание” по смисъла на цитирания нормативен акт и с какви правни средства следва да се докаже наличие на знание за неплатежоспособност на банка, ако подлежи на доказване формираната субективна представа, доказваща „знание” за кредитора?”;
3./ „Под знание за „настъпила неплатежоспособност” визира ли законодателят наличие на специални познания у конкретния кредитор с оглед обоснован икономически анализ, който да установява, че са налице предпоставките на неплатежоспособност на банката, и което знание ищецът следва да доказва, или по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН с това понятие се визира знанието у средностатистическия гражданин/търговец за настъпила неплатежоспособност на банката, която се извежда от публично оповестената в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, информация за актовете на БНБ, касаещи финансово-икономическото състояние на банката длъжник по вземанията, възникнали по договори за паричен влог, издавани по повод поставянето й под особен надзор по смисъла на Раздел VІІІ от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и/или от широко оповестената в медиите информация за затваряне на банката за работа с клиенти и за поставянето й под особен надзор?”;
4./ „В случай, че са представени безспорни доказателства от ищеца по делото – общоизвестни факти и обстоятелства, оповестени в публичното пространство, доказващи, че финансовата институция /банка/ е в състояние на фактическа неплатежоспособност, на основание на което се обосновава иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН, може ли доказателствената тежест при възражение по представените безспорни доказателства да бъде вменена като задължение на възразилата страна по смисъла на чл. 154, ал. 1 ЗБН?”;
5./ „Допустимо ли е във фазата на въззивното производство да се даде ход на делото и да бъде постановено съдебно решение, ако въззивната жалба не отговаря на чл. 260, т. 4 ГПК и ако не е отстранена нередовността на жалбата в тази й част?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. Г. Г. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на всички направени по делото разноски по приложен Списък по чл. 80 ГПК, възлизащи общо на сумата от 6 548 лв. (шест хиляди петстотин четиридесет и осем лева).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), представлявана от двамата нейни постоянни синдици Д. и М., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
По твърдението в касационната жалба и изложението към нея за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение /като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/:
Твърдението е въведено с довод, че въззивната жалба, по която се е произнесъл САС с атакуваното решение , била нередовна. Изрично в този смисъл е и последният от въпросите, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК – но сега като такъв от значение за точното прилагане на закона /чл. 260, т. 4 ГПК/, както и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС обаче намира, че вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение по-скоро би произтекла от начина, по който са конституирани страните в процеса по предявените искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН, вкл. предвид постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 172/26.VІІ.2018 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1917/2017 г., с което са били обезсилени решенията на първоинстанционния и на въззивния съд: „поради неучастие на Банката като страна по предявените от синдика искове с правно основание по чл. 59, ал. 3 от ЗБН”. В тази връзка следва да се посочи, че е служебно известно на състава обстоятелството, че – считано от 22 март т.г., на производство пред търговската колегия на ВКС е тълкувателно дело № 1/2019 г., по което общото й събрание следва са произнесе с тълкувателно решение по следния въпрос: „Кои са надлежните страни в производството по предявен иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 59, ал. 5 ЗБН и по-конкретно – следва ли обявената в несъстоятелност банка да участва като страна (ответник) в производството по тези искове?”
Горното обстоятелство е от приоритетно преюдициално значение за преценката досежно релевираното в настоящата касационна жалба основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допускане до касационно обжалване на посоченото нея въззивно решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА касационно производство по чл. 288 ГПК по настоящето т. д. № 2918/2018 г. до произнасянето на търговската колегия на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2019 г. по въпроса: „Кои са надлежните страни в производството по предявен иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност и по-конкретно – следва ли обявената в несъстоятелност банка да участва като страна (ответник) в производството по тези искове?”
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение постановено по т. д. № 2918 по описа за 2018 г.