6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 17.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 457 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9200 от 25.ХІ.2011 г. и по частна жалба с вх. № 8722/11.ХІ.2011 г. – и двете на синдика на [фирма]-София (в несъстоятелност), като първата от тях е подадена против решение на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 21.Х.2011 г., постановено по т. д. № 792/2011 г., с което – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен иск на синдика на това д-во В. Л. Банков „с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ”, предявен срещу търговеца-длъжник и [фирма]-София за обявяване нищожност спрямо кредиторите на несъстоятелността на първия от тях, на извършеното на 23.І.2007 г. от банката плащане на сума в размер на 215 000 лева в полза на [фирма]- София на основание издадена от нея по нареждане на [фирма] банкова гаранция ILG004772/26.ІХ.2005 г., представляваща обезпечение по договор за проектиране, доставка и монтаж на ОВК инсталации, сключен на 5.V.2004 г. с възложител бенефициера по гаранцията. Докато втората жалба, имаща характера на частна, е срещу прекратителната част на постановеното от САС решение по евентуалния иск на синдика В. Л. Банков срещу ответниците [фирма] /в Н./ и [фирма]-София: с предмет прогласяване нищожността – на основание чл. 26 ЗЗД във вр. чл. 645, ал. 2 ТЗ – на прихващането, извършено от банката ответник с вземания на [фирма] по банкова с/ка № [ЕГН].
Оплакванията на синдика касатор са както за недопустимост на обжалваното въззивно решение: като постановено по непредявен главен иск, но алтернативно се поддържат и оплаквания за неправилността му: предвид наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В зависимост от това касаторът Банков претендира обезсилване на този съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС със задължителни указания „за произнасяне по предявения иск” или, алтернативно, касиране на обжалваното въззивно решение изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който действително предявеният главен иск да бъдел уважен.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК синдикът касатор Банков обосновава приложно поле на касационното обжалване както с вероятността за порок на въззивното решение пи смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, така и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по три материалноправни въпроса, които се решавали противоречиво от съдилищата, а и те били релевантни за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:
1/ Досежно това кои действия и сделки се считат за „извършени от длъжника” по смисъла на чл. 646, ал. 2 ТЗ и конкретно в хипотезата по т. 1 от тази разпоредба;
2/ Дали същата разпоредба била приложима и в случаите, когато изпълнението на парично задължение на длъжника представлява сложен фактически състав, включващ внасяне от него на определена сумата по с/ка у банка-гарант за обезпечаването на възникнали задължения по договор с трето лице и, съответно, „усвояването” на тази сума от същата банка впоследствие;
3/ Дали въпросното „усвояване” на предварително вложената от длъжника сума, извършено посредством служебно инкасо, представлява плащане от длъжника по смисъла на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, ако се има предвид уточнението в текста на посочената норма „независимо от начина на плащане”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма] – София писмено е възразила чрез своя експерт по приходите от отдел „Правен” както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 2 372 лева.
Ответното по касация [фирма] /в Н./ не е ангажирало становище нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията на синдика Банков за недопустимост и неправилност на атакуваното от него въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивните срокове по чл. 283 ГПК, съответно по чл. 275, ал. 1 от процесуалния закон и подадени от надлежна страна във въззивното производство пред САС, както касационната жалба, така и частната жалба на синдика на [фирма] /в Н./ В. Л. Банков ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
В конкретния случай се констатира, че исковата молба на синдика настоящ касатор с вх. № 25148/21.V.2009 г., за която липсват данни да е била оставяна без движение, съдържа петитумна част по главния иск, според която следвало да се признае – само по отношение на посочените в нея двама ответници (бел. на ВКС), „че плащането на 215 000 лева, извършено на 23.І.2007 г. от [фирма] /в открито пр-во по несъстоятелност/ в полза на [фирма] чрез прихващане”, е нищожно”. Съответно в касационната си жалба синдикът Банков поддържа /стр. 4, т. 1.6/, че предмет на този негов иск било прогласяване нищожността на служебно извършеното от ответната банка инкасиране на сумата от 215 000 лв. от специалната обезпечителна с/ка на [фирма]: като плащане, извършено след определената начална дата на неговата неплатежоспособност и дори след откриването на пр-вото по несъстоятелност, но предшествано от заплащане на същата сума, на същата дата, от страна на банката в полза на търговец бенефициер по банкова гаранция. Докато произнасянето на въззивната инстанция по този иск, в смисъл, противоположен на решението на първостепенния съд по него, е било за отхвърляне – като неоснователен и недоказан – на иск на синдика Банков срещу ответниците [фирма]-София и [фирма]-София, но с предмет: „обявяване на нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността” на първия от тях на плащането на сумата 215 000 лева, извършено на датата 23.І.2007 г. от ответната банка в полза на третото за спора лице – [фирма]-София на основание издадена банкова гаранция ILG004772 от 26.ІХ.2005 г. за посочената сума-като обезпечение по договор за проектиране, доставка и монтаж на ОВК инсталации, сключен на 5.V.2004 г. между този търговец и ответното [фирма]-София. Налице е вероятност обжалваното въззивно решение да е постановено по иск, различен от този с който първостепенния съд е бил сезиран, а оттам – за недопустимост на атакувания съдебен акт на САС по съществото на спора.
2. По частната жалба на синдика срещу имащата характера на прекратително определение част от въззивното решение:
Въззивната инстанция е приела, че е сезирана с два обективно съединени под условието на евентуалност: с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и съответно по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД – във вр. чл. 645, ал. 2 ТЗ, а също и че първият /главният/ от тях е по процесуалното си естество „специален” и затова било недопустимо съединяването му с установителни искове за нищожност на сделки на основанията по ЗЗД. По аналогия от съдопроизводственото правило на чл. 271 ГПК, че при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, „по които първоинстанционният съд не се е произнесъл”, произнасянето по съществото на подадената от синдика Банков частна жалба ще следва да се извърши едновременно с произнасянето по съществото на касационна му жалба, т.е. с решението по чл. 290 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 21.Х.2011 г., постановено по гр. дело № 792/2011 г. В ЧАСТТА МУ, с която – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен иск на синдика В. Л. Банков срещу [фирма]-София /понастоящем в несъстоятелност/ и [фирма]-София за обявяване на нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма]-София на плащането на сумата 215 000 лева, извършено на 23.І.2007 г. от [фирма]-София в полза на [фирма]-София на основание издадената от тази банка гаранция ILG004772/26.ІХ.2005 г. за същата сума, като обезпечение по договор за проектиране, доставка и монтаж на ОВК инсталации, сключен на 5.V.2004 г.
Делото да се докладва на председателя на първо отделение от търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора: синдика, [фирма]-София (в несъстоятелност) и [фирма] – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2